След 48 години търсене осиновен столичанин намери истинските си родители във Велико Търново


След почти половин век търсене мъж откри биологичните си родители, пише „Монитор”. Тодор Божилов е роден през 1962 г. във Велико Търново, но е оставен от родителите си в дом, откъдето е осиновен от семейство в София. В 8 клас от съседка разбира, че е осиновен и решава да открие истинските си родители.  Успял да с добере до акта си за раждане, от който разбрал номера на делото по осиновяването. С помощта на осиновителката изискал делото от съда и научил истинските имена на биологичните си родители и това, че са от Велико Търново.

При направената проверка в ГРАО в Търново той установил, че им 8 жени с името на биологичната му майка и 10 мъже с това на баща му. Започнал да ги пресява и постепенно кръгът се стеснявал. Накрая останали само двама – истинските му родители. На посочените адреси Тодор разбрал, че майка му вече е починала, но баща му е жив.

„Откривайки адреса му, първо пратих една колежка, да провери дали действително има такъв човек на тази улица. Тя прояви малко нахалство и на собствена глава позвънила на вратата и изкарала баща ми навън, където направо го попитала дали има оставено дете в сиропиталище. След като той казал „да”, тя го попитала дали иска да говори по телефона с него. Това беше страхотен момент. Аз бях на работа и успях само да кажа на баща ми как се казвам. Бях много развълнуван. Той от своя страна веднага се обадил на сестричката ми и е казал имената ми. Тя пък ме откри във Фейсбук”, споделя 53-годишният мъж.

Не по-малък бил шокът и за сестра му. „Когато баща ми ми каза, че Тошко е намерен, бях на работа и направо ми се подкосиха краката. Намерих го във Фейсбук и му пратих показа за приятелство. След 2 секунди той ми отговори: „Кой иска да се запознае с мен?”.

Аз написах: „Може би сестра ти”. Отначало се усъмни, защото фамилията ми не е Христова, но му обясних, че съм омъжена и съм вече Георгиева”, разказва сестра му Мариета. Тя признава, че знаела за него и също цял живот го търсела и всеки ден се събуждала с мисълта, че все някога ще го открие, въпреки че знаела само рождената му дата.

„Преди няколко години го сънувах като едър мъж, който лежи болен от диабет на легло. Образът, който сънувах, изцяло се припокриваше с него и в крайна сметка след като се запознахме и разговаряхме стана ясно, че в онзи момент той е наистина е бил болен”, спомня си Мариета. В знак на сестринска обич тя написала и стихотворение за намереното си братче.

„Преди няколко години го сънувах като едър мъж, който лежи болен от диабет на легло. Образът, който сънувах, изцяло се припокриваше с него и в крайна сметка след като се запознахме и разговаряхме стана ясно, че в онзи момент той е наистина е бил болен”, спомня си Мариета.
 
Сега двамата се опитват да прекарат възможно най-много време заедно, за да наваксат изгубеното. Търсенето на Тодор го довело до откриването и на други негови кръвни роднини. Оказало се, че той има още две сестри, които живеели в Дебелец и в Стражица и брат в Разград. Никой от тях не подозираше за съществуването му и когато им се обадил шокът за всички бил пълен. Сега обаче отново всички са заедно и се кълнат, че ще си помагат и обичат така, както трябва да правят братята и сестрите в едно семейство.


Какво четем:

🔴 ШЕСТ МЕДАЛА СПЕЧЕЛИ ОЛИМПИЙСКИЯТ НИ ОТБОР ПО ЛИНГВИСТИКА

🔴 Санданчанин отиде до тотото да си вземе тройката, това, което му казаха, го изуми

🔴 Бронз за ансамбъла ни по художествена гимнастика в Лисабон

Източник: Блиц



Коментари



горе