Джон Ъпдайк влюбен в Блага Димитрова, описва го в разказ
С “Българската поетеса” американецът печели наградата “О'Хенри”
В края на ноември 1964 г. на посещение в България пристига американският писател Джон Ъпдайк. Той е на 32 години и още не е много известен, какъвто ще стане след романа си “Заеко, бягай”.
В София Ъпдайк пристига от Букурещ, а преди това е обиколил Чехословакия и няколко от републиките на Съветския съюз. Писателят пътешества като “посланик на изкуството” по културна програма на Държавния департамент на САЩ.
На 1 март 1965 г. Джон Ъпдайк публикува в сп. “Нюйоркър” разказа си “Българската поетеса”. В него той се скрива зад името на “малко уморения” американски писател Хенри Бек. А за име на българската си героиня избира Вера Главанакова. Неин прототип е поетесата Блага Димитрова
Година по-късно Ъпдайк участва с него в конкурса за кратък разказ и печели престижната наградаа “О'Хенри”.
През 1970 г. “Българската поетеса” е включен в сборника “Бек, книга”, заедно с разказите “Бек в Румъния” и “Богат в Русия”, които са написани
след обиколката
на Джон Ъпдайк
в соцлагера
Само да не си помислите, че разказът веднага е препечатан в органа на писателския съюз “Литературен фронт” или в някое друго издание. Не, той е публикуван само в секретния “син бюлетин” на съюза и е прочетен от негови членове. За широката публика разказът остава напълно неизвестен.
Творбата на Ъпдайк веднага попада под огъня на родната официална критика заради “обрисуваната тенденциозна картина на реалността”. “А в тази реалност освен самата българска поетеса всичко друго носи тягостния печат на безсмислени бюрократични порядки в един писателски съюз, организиран по подобие на комунистическата номенклатура”, пише проф. Елена Михайловска в книгата си “Блага Димитрова: живот-слово”.
Джон Ъпдайк вижда Блага Димитрова по време на срещата, организирана от СБП според тогавашния официален протокол. По любопитен начин писателят Хенри Бек (Ъпдайк) описва атмосферата в залата, сравнявайки я с подобните срещи в Москва, Киев, Ереван, Алма Ата и др.:
“... Същата полирана овална маса, фруктиера с плодове в утринната светлина, проблясващи чаши за бренди и минерална вода, спотайващ се портрет на Ленин, с шест или осем търпеливо насядали мъже, които рязко ставаха на крака с внезапни безчувствени усмивки. Групата обикновено включваше няколко литературни чиновници, наричани “критици” , поставени високо в партийната йерархия, словоохотливи и остроумни, чиято роля беше да вдигат тостове за международното разбирателство; неколцина подбрани романисти и поети, мустакати, пушачи в лошо настроение затова, че им губят времето; университетски професор, ръководител на катедрата по английска и американска литература, който говореше на разкошен поостарял английски за Марк Твен и Синклер Луис; млад преводач с влажни длани; разрошен възрастен журналист, който раболепно си водеше бележки...”
Писателското
братство ще
разпознае в някои
от героите в разказа университетския преподавател проф. Марко Минков, Пантелей Зарев, преводача от английски Кръстан Дянков и др. Някои няма да останат доволни от начина, по който ги портретува Джон Ъпдайк.
Всичко в тази протоколна среща е скучно и омръзнало на писателя Бек, познати са му и въпросите, еднакви са и “тържествените слова” на домакините... И тогава:
“Вратата се отвори и в стаята влезе, внасяйки розов лъх на жена, която току-що е излязла от банята, леко задъхана, защото бе бързала, без шапка, жена в светло палто, със светлоруса коса. (...) Той (Бек - б.а.) се почувства най-силно трогнат от усещането си, че тя беше бързала, бързала беше да дойде при него и още бе така мило развълнувана...”
По това време - 1964 г., Блага е на 42 години, красива, женствена и известна на почитателите на поезията със стихосбирките “До утре” (1959), “Светът в шепа” (1962) и “Жена”. През 1951 г. е защитила дисертация на тема “Маяковски и българската поезия” в литературния институт “Максим Горки” в Москва.
“Изненадата, която почувства, не беше свързана с появата - най-сетне - на тази заемаща централно място жена; той винаги я беше очаквал да се появи. Това, което не беше очаквал, беше, че тя ще се появи точно тук, в тази далечна и унижавана страна, в тази стая, обляна в утринна светлина, където той видя в ръцете си малко ножче, а на масата пред него - златна и сочна, разрязана точно наполовина круша.”
В своята книга проф. Михайловска разказва, че на другия ден, когато го водят в Рилския манастир, Ъпдайк разпитва за поетесата. Придружаващият го романист отговаря:
“Тя живее,
за да пише.
А това не е
здравословно...”
Не мога да си представя какво си е помислил американецът в този момент. Нали работата на писателя е да пише книги. А и поетесата изглежда напълно здрава. По-късно в разказа ще напише, че тя е “съвършена, уравновесена, удовлетворена, реализирана. (...) Любопитно ми е самото това ярко съчетание от красота и ум. Искам да кажа, какво може да направи една душа с всичко това?”.
Ако прочетете разказа, ще видите, че писателят Бек (Ъпдайк) не крие романтичното си увлечение по Вера Главанакова (Блага). Но читателите на вестника повече ги интересува въпросът имало ли е нещо повече от харесване между Блага и Ъпдайк? И не заради заничането през ключалката, а заради факта, че любовта между известни хора винаги е интересна. Още повече - ако е и тайна.
В книгата си за Блага проф. Михайловска има едно изречение за срещата между двамата, което леко повдига завесата: “И следите от тази среща (добре, да го наречем и негово влюбване) оставят завинаги свой ярък творчески знак.”
В разговора ни проф. Михайловска каза, че Блага никога не е споделяла с нея да е имала любовни трепети към Ъпдайк. Но между тях остават хубави приятелски чувства.
Йордан Василев, който 3 години по-късно (декември 1967 г.) става съпруг на Блага Димитрова, ми каза, че тя не е имала любовно увлечение по Джон Ъпдайк, който бил 10 години по-млад от нея. Тогава канят Блага Димитрова на срещата в СБП в последния момент и заради това тя закъснява.
Ъпдайк е трябвало да бъде само един ден в България, но заради Блага остава още един, а вечерта кани поетесата на вечеря. Били само двамата, но Василев не си спомня къде - в ресторант “България” или ресторант “Балкан”. Самият Ъпдайк е настанен в хотел “Балкан”. Според Василев където и да е била вечерята, на съседните маси е имало достатъчно “цивилни изкуствоведи”, както наричат ченгетата от спецслужбите.
Йордан Василев каза още, че в архива на Блага няма писма от Ъпдайк до нея, но й изпраща книгите си с хубави автографи. В разказа “Българската поетеса” е описано как двамата герои си разменят книги и Бек (Ъпдайк) написва: “Скъпа Вера Главанакова - на мен наистина ми е много мъчно, че на нас двамата ни се налага да живеем в противоположни краища на света...”
Автографът на Вера Главанакова (Блага) е: “На Хенри Бек, искрено, с много правописни грешки, но и с много л...” Ъпдайк е оставил на читателите да изберат дали става дума за “любов”, или за “лудост”.
На вас ще дам
още един жокер
в разгадаването
на загадката
В разказа Бек (Ъпдайк) описва разходката си в Градската градина (вероятно става дума за Парка на свободата - б.а. ) и дърво, пълно с птици. Нарича го “Говорещото дърво”.
След доста години Блага Димитрова написва стихотворение със същото име. Ето го:
Един поет отвъд океана
Дойде за три дни в София
И отвори внезапно слуха ми
за чудото в
Градската градина,
през която минавах
всеки ден,
без дори да го забележа:
“Говорещо дърво” го нарече,
цяло отрупано с птици,
Сякаш чуруликащи плодове,
сочни от многокрила глъч.
Той си замина далече -
бегъл лъч отвъд хоризонта -
и остави дървото при мен
да ми казва недоизреченото.
Джон Ъпдайк умира от рак на белите дробове на 27 януари 2009 г. в болница в Данвърс.
Блага Димитрова умира също от рак на 2 май 2002 г. в София.
Какво четем:
🔴 На 70-ия си рожден ден проф. Герджиков събра пари за Борко от Русе🔴 Разтърсващо и брилянтно изпълнение от талантливия Васко Василев на песента "Ако си дал" на Емил Димитров (ВИДЕО)
🔴 Любка Рондова - една българка
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
