ЛЕЛЯ Ванга: Вяра! Само вяра!


"Ванга" е първият ми документален филм. Бях само на 28 години. Трудно ми е да пиша...

От всичко казано и написано за леля Ванга се убеждавам, че когато говорим за нея, ние всъщност говорим за себе си. Смятайки я за "специален" и "особен" човек, ние се чувстваме поласкани, че по един или друг начин великата пророчица ни е допуснала в своето обкръжение, и сега "специални" и "особени" разказваме за нея. Повече от десетилетие след нейната смърт говорим, пишем, споделяме...

В родния ми край (аз съм от Сандански) винаги се е говорело с уважение и донякъде със страхопочитание за Ванга, която повечето от нас наричаха не "баба", а "леля". В смисъл на близка, роднина, защото по една или друга причина тя помагаше на всяко едно семейство - на майката или бащата, децата или старците.

Думите й достигаха до нас повечето пъти като конкретни предписания против различни "болешки" и рядко като послания за начина ни на живот. Хората искаха да разберат как да се излекуват, къде ще бъдат приети да учат, за кого ще се оженят или как да спечелят. Малцина се интересуваха от живота като цяло, от смисъла на заобикалящото ни. Нещо, което сигурно й тежеше. Та нали когато всеки от нас отиваше при нея, той не отиваше сам, а придружен от своето минало и бъдеще с хилядите хора около себе си.

Когато хората имат проблем, отиват при ясновидци и пророци, за да им решат проблема, но рядко се сещат да попитат за причината на проблема. Понякога човек преживява страдание или болест, за да бъде накаран да потърси такива хора. И тези срещи не само че лекуват болестта, но и преобръщат нагласата и светоусещането му. Не знам кой е следващият такъв човек като Ванга в България, но вярвам, че има такъв. Хора като Ванга и Дънов рискуваха живота си, за да могат да дадат вяра на хората. Църквата не може да им прости, че вдъхваха кураж на българина през годините да продължи да живее в невъзможни условия, докато църковните служители се криеха като мишки. Леля Ванга никога не е обслужвала идеология и политика.

Виждайки сложните връзки между душите ни, тя често казваше неща, които уж нямаха нищо общо с въпросите ни, но сега от дистанцията на времето се убеждавам, че понякога със "сложните" си послания леля Ванга е целяла да излекува не телата ни, а нашите души. Човек, който е имал щастието да се срещне с нея, след това беше като новороден, като пречистен. Ванга обаче никога не казваше, че причината за това се дължи на самата нея. Нито веднъж не е казала "аз ще те излекувам", "ще ти помогна". Тя винаги се опираше на Бога и вярата си. Казваше "с Бога напред". Колко свещеници днес действат в името на Бога и за Бога? Да не би мерцедесите и джиповете, в които се возят, да са в името на Бог? Леля Ванга живееше изключително скромно. Ако следваме това, което тя казва във филма, който направих за нея, това ще е добре за самите нас, не за нея. Не в нейна памет, а в наша памет.

Следват думи, които няма да те избавят от физическо терзание, но ще помогнат на изтерзаната ти душа. Защото както силата на Христос не е в изцелението на слепеца, а в духовното проглеждане на милиони хора по целия свят, така и земният път на леля Ванга е не само лекуването на нашите тела, а спасението на нашите души.

В духовния свят сме господари не само на себе си, но и на всичко около нас Човек трябва да спре да гледа другите, а да се насочи към себе си, за да открие истинския си потенциал и сила.

Обикновено губим много време да се съизмерваме с останалите. Така пилеем енергията си не в реално действие, а в съизмерване, което е суета. Ванга казва: "Направи добро и го хвърли в реката - то ще изплува, направи зло - чакай го!". Във филма една учителка от Сандански казва нещо, което е запомнила от Ванга: "Не оставяй простия да се доближи до теб, защото ще ти изяде главата". Това е безценен съвет. А писателят Любомир Левчев обяснява, че на духовно ниво можем да сме господари на всичко.

Точно така е, защото в материалния свят ние сме много ограничени, а в духовния сме владетели не само на себе си, но и на всичко около нас. От филма "Ванга" хората разбират, че един неук човек като пророчицата е много по-мъдър и от най-големите ни академици и професори, които донякъде са длъжници на нацията, защото българската историческа наука например дължи много на този народ. Ние продължаваме да сме една безпаметна нация.
Не се страхуваме от нищо, дори от Бог.


Какво четем:

🔴 100 години българска красота

🔴 Гигова впечатлена от грациите ни в Лисабон

🔴 Млад пианист от Русе за втори път на сцената на "Карнеги хол"

Източник: Стандарт



Коментари



горе