Пуснем ли бежанците, свършваме като държава


Сделката с Турция спасява Меркел, а не Европа

Калоян Методиев, политолог

- Г-н Методиев, лидерите на Европейския съюз наричат споразумението с Турция от 18 март "историческо" и уверяват, че то ще намали мигрантския натиск върху Европа. Така ли е наистина, ще заработи ли то и не е ли твърде висока цената, която ЕС се кани да плати?
- Тези преговори наистина ще се окажат "исторически", но не с постигнатите резултати, а повече с елементите на абсурдност, с които се отличават договореностите. Мигрантските потоци няма да намалеят. Тези решения ги насърчават. Който наводнява Европа с бежанци, получава облаги - това е посланието.
Трябва да е ясно, че Балканският маршрут беше затворен от Австрия и Вишеградската група, а не вследствие на това споразумение. Гърция вече бе изолирана. Важен е въпросът как ще се прилага споразумението? И у нас закони много, но приложение - никакво. Много страни членки няма да приемат мигранти или да дадат пари за лагерите в Южна Турция. Повтарям - какво е договорено и какво ще се случи са две отделни неща. Събитията в Турция са в развитие, а в много от европейските страни споразумението вече се приема като предателство, слабост, отстъпление, пораженство. Новото е, че определенията вече идват не само от консервативните кръгове, но и от либералните лобита, които не могат да преглътнат случващото се в Турция. Явно спасяваме Меркел и Комисията, а не ЕС, както се опитват да ни го представят.
- Споразумението оставя впечатление, че е триумф на политиката на Анкара, особено що се отнася до облекчаване на визите за турски граждани и до преговорите за членство с ЕС. Турция - в Европейския съюз? Какви рискове крие този процес за самия ЕС и за България?
- Българите трябва да са спокойни - Турция няма да стане член на ЕС. И това се знае и в Европа, и в самата Турция. Тя не беше приета, когато имаше някакви условия за това - жена беше министър-председател, шлифовани на Запад генерали управляваха отстрани процесите, страната беше светска. Това вече е история. Днес имаме друга държава - политически ислямизъм, авторитарно управление, криза в отношенията с всички съседи, надигаща се международна изолация, гражданска война, затвори, пълни с журналисти, военни и университетски преподаватели. Не давам оценки, а само го констатирам. Това са си техни вътрешни проблеми.
Вече съм казвал, че отпадането на визите е грешка. Няма да стане толкова безпроблемно. Смятам, че в случая всички искат да спечелят време и бързи дивиденти от ситуацията. Преди това да стане, британците може предвидливо да се изнесат от Съюза. Визите вече са тема в тамошната кампания за Brexit.
Споразумението може да доведе до намаляване на настоящия поток през гръцките острови, но не отговаря на въпроса какво правим, когато тръгне по следващите маршрути. Европа дава пари, приема, но не се затваря, а стотици милиони вече наобикалят континента от всички страни. България е с голи граници, лоша демография, слаба армия, деморализирана полиция, стройни трафикантски мрежи - което и да си изберете от изброеното, всяко от тях е много рисково. Всички накуп са сериозна заплаха за страната ни.
- Къде е българската позиция в целия този европейски разнобой?
- Колкото и абсурдно да звучи, единствената ясна позиция от България е на президента Росен Плевнелиев. Той иска закачане към линията "Меркел" - отворена, толерантна, солидарна, мултикултурна Европа. Позицията му може да е в противоречие с националния ни интерес, рейтингът му може да е лош и падащ, общественото мнение у нас да е точно на обратното мнение, но това е позицията, която чуваме. Други не се различават ясно.
Българското общество е разделено на две. И това ме радва. Ще кажа и защо. Едните искат закачане за Европа на Меркел, докато вторите искат присъединяване към централноевропейската група, към модела на Орбан. Първата група е добре представена в медиите, креслива, проникнала в университетски среди и неправителствения сектор, но е в постоянен упадък. Втората, която се надигна, става все по-голяма и все по-аргументирана - тя вече е мнозинство. И независимо кой е в управлението, много скоро ще трябва да се съобразява с нея. Ние трябва да определим къде стоим в Европейския съюз и какво искаме от него. Знам, че е трудно - на унизителното 28 място сме, но трябва ясно да кажем, че не дължим на никого нищо.
- Как тълкувате думите на Ахмет Давутоглу, че България е входната врата на Турция към Европейския съюз?
- Прав е човекът. Географски сме входна врата. Проблемът е, че в неговата управленска концепция ние сме брънка от завръщането на страната му на Балканите по оста София-Белград-Сараево. Шапка му свалям, че знае какво иска и има смелостта да го напише и да го каже. Това е от негова гледна точка.
От наша гледна точка, трябва да ни светнат всички възможни сигнални лампи. Служби за сигурност, държавни институции, всичко трябва да работи в контекста на потенциална заплаха, поне докато в Анкара не се промени политическото статукво. А чисто прагматично погледнато, време е за втора, дублираща ограда по границата. Мнозина подценяваха оградата, но британският премиер и силовите министри на Австрия отидоха да видят именно нея. Вишеградската група предложи всичко - пари и хора за охраната. Половин Европа иска тази врата да бъде затворена. И дори залостена.
- След спирането на така наречения Балкански маршрут мнозина предричат пренасочване на потока през България. Договорът на ЕС с Турция ще осуети ли тази възможност?
- Не видях в българските и чуждите медии къде точно в споразумението е България. Турция ще приема мигрантите от Гърция, но никъде не пише нищо за нас. А нас това ни вълнува. Ако ни няма в споразумението, защо ни няма? Ако сме вътре, защо никой не излиза да го каже на висок глас? Каквото и да става, не бива да допускаме нелегалните имигранти или бежанци да влизат на българска територия. После няма излизане. Отвън ще ни залеят с пари и с примамливи обещания, ще протакат във времето, докато се успокои общественото мнение, но ние като държава сме дотам. Някои неща не се продават. Дойде времето за държавнически решения, а не за тънки сметки или съобразяване с чужди интереси. Ние сме в Европейския съюз заради самите себе си, а не, за да обслужваме някой друг.


Какво четем:

🔴 Икономистки покориха "Мис Кюстендилска пролет"

🔴 Калин прави хляб по 100-годишна рецепта

🔴 ШИРОКА ЛЪКА – ДОКОСВАНЕ ДО БЪЛГАРИЯ

Източник: Стандарт



Коментари



горе