На този ден митрополит Климент се завръща в Търново след заточение
Митрополит Климент Търновски е посрещнат тържествено в Търново, след като е амнистиран. На рождения ден на княз Фердинанд, на 14 февруари 1893 г., той държи проповед за "неделя на православието", на която изразява неодобрение от предстоящите промени в конституцията за вярата на престолонаследника. Той е арестуван и е осъден на вечно заточение в Гложенския манастир. След падането на Стамболов е амнистиран.
Митрополит Климент добре разбира и постоянно изтъква голямото значение на Православната вяра и Църква за опазване на българския народ през годините на робството, за неговото добруване и щастливо бъдеще. В защита на Православната вяра той не се поколебава да застане и срещу влиятелни и високопоставени личности, какъвто е всесилният тогава министър-председател Стамболов. Когато последният подготвя изменението на чл.38 от Конституцията, в който изрично се подчертава, че потомците на българския княз "не могат да изповядват друга вяра освен православната", митрополит Климент открито се противопоставя на това изменение, без да се страхува от гоненията, които може да си навлече от силните на деня.
Чл.38 от Търновската конституция гласял: "Българският княз и потомството му не могат да изповядват друга вяра, освен Православната. Само първият български Княз, ако принадлежи към друга вяра, може да си остане в нея". Новата формулировка, предлагана от Стамболов, била следната: "Само Князът, който по избор е стъпил на българския престол, ако принадлежи към някое друго християнско изповедание, както той, така и първия престолонаследник, може да остане в него".
Гоненията срещу Климент не закъсняват. На 14 февруари 1893 г., — Православна неделя, която през тази година съвпаднала с рождения ден на княз Фердинанд, в съборния Търновски храм "Св. Богородица" митрополит Климент произнася своето забележително слово. Приканва слушателите да пазят свято тази вяра и да живеят съгласно нейните заповеди и наредби. Той ревностно въстава срещу враговете на Православната вяра, като подчертава, че "всеки който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществувание на народа" и завършва със знаменателните думи: "Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ!"
Тази смела проповед била обявена за "противонародна", "противодържавна" и насочена срещу личността на самия монарх. Почти веднага след произнасянето й митрополит Климент бива малтретиран от група фанатизирани привърженици на Стамболов, а след това насилствено откаран в Гложенския монастир. В началото на юни 1893 г. той е доведен под стража в Търново, за да се яви на съд по обвинение за подстрекателство към бунт и оскърбление на държавния глава. Позорният процес протича при редица нарушения на закона.
Прокурор по делото е Ганьо Чолаков, бивш възпитаник на митрополит Климент, който като ректор на Петро-Павловската семинария положил на времето много усилия за издръжката и образованието на това бедно момче. Този факт, както и самото поведение на прокурора — надменно и подигравателно, предизвикали всеобщо възмущение. Наскоро след това образът на неблагодарния ученик бил запечатан в знаменитото произведение на Алеко Константинов "Бай Ганьо".
Въпреки всички очаквания митрополит Климент е осъден на вечно заточение. Няколко дни след процеса той е върнат тайно през нощта в Гложенския монастир. Там той прекарва под строг полицейски надзор и при най-тежки условия на живот до падането на Стамболов през м. май 1894 г., когато бива освободен и се завръща в епархията си.
В тези трудни времена изповедникът и страдалецът за Православната вяра бил подкрепян от двамата свои събратя и съмишленици — Врачанския митрополит Константин, който го посетил в изгнанието му, и Варненския митрополит Симеон, написал по-късно за него възпоменателна статия. Митрополит Климент получил морално удовлетворение и подкрепа и от самия народ още по време на процеса, а особено силно при неговото освобождаване, когато бил тържествено посрещнат в Търново от 20-хилядно множество.
След отслужения молебен в църквата "Св. Богородица" митрополит Климент произнесъл слово, започващо с думите: "Мир и любов, братя християни", в което призовавал да се забрави миналото, да не се мисли за отмъщение, а всички да се обединят и да работят заедно за издигането на България.
Роден в Шумен през 1841 г., Васил Друмев (митрополит Климент) завършва Одеската семинария (1865 г.) и Киевската Духовна академия (1869 г.), като временно прекъсва образованието си, за да постъпи в легията на Раковски. На връщане от Русия той се установява в Браила (Румъния), където бива назначен за директор на Българското училище и взема участие в учредяването и дейността на Българското Книжовно Дружество, преобразувано по-късно в Българска Академия на Науките.
По това време той е вече автор на двете повести "Нещастна фамилия" и "Ученик и благодетели", които написва едва 18-годишен, както и на историческата драма "Иванко — убиецът на Асеня". С тези свои творби той заема видно място във възрожденската ни литература.
След завръщането си в отечеството, през 1873 г., Друмев приема монашество и става протосингел в гр. Русе, а на следващата година бива ръкоположен за епископ Браницки. Като архиерей той основава Петро-Павловската семинария край Търново и става неин ректор. На 27 май 1884 г. е избран единодушно за Търновски митрополит.
Какво четем:
🔴 "Големите кметове": Д-р Петър Кърджиев🔴 Доброволци от Дряново даряват велосипеди на деца в неравностойно положение
🔴 Кърджалиец стана най-добрият математик в България
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
