40 г. от фамозния мач "Левски" - "Барселона" 5:4


На 17 март се навършиха 40 години от един мач, който ще остане завинаги в златните страници от клубната история на “сините”. След като направи знаменит рейд в турнира за Купата на УЕФА, елиминирайки последователно отборите на турския “Ескишехир”, западногерманския “Дуисбург” и холандския “Аякс”, “Левски” достигна до четвъртфиналите. А там срещу него се изправи “Барселона”, който имаше в състава си прочутите холандци Йохан Кройф и Йохан Неескенс, перуанеца Уго Сотил (той игра само в първия мач), както Асенси и Рексач, а на треньорския пост бе изтъкнатият западногермански специалист Хенес Вайсвайлер - истински авторитет в професията. 

В първия двубой на “Ноу Камп” играта бе равностойна до онази фатална 38-а минута, когато при резултат 0:0 на сцената се появи швейцарският съдия Жан Дюбах (това бе последният му мач в кариерата!). Именно тогава този смешник отсъди една абсурдна дузпа в полза на домакините, която може би е видял единствено във фантазията или в сънищата си. Рексач центрира от корнер, Аладжов се обърна, за да се предпази, и освен че топката неволно го удари по ръката, когато бе с гръб, “нарушението” бе на повече от метър извън наказателното поле. Тази съдийска подкрепа сякаш подряза крилете на “сините” и минута преди почивката те допуснаха твърде елементарен гол. Това бе и преломният момент в мача, като 

през второто полувреме каталунците доведоха резултата до 4:0 в своя полза 

В един момент Панов бе спънат в наказателното поле, но този път съдийски сигнал за дузпа не последва. Така “дългата ръка” на съдията Дюбах изигра своята фатална роля.

Години по-късно Иван Вуцов сподели: “За нас фатална роля изигра швейцарският съдия Дюбах, на когото това бе последен мач в кариерата. Той отсъди дузпа, съществуваща само в неговата фантазия, но тя на практика предопредели и по-нататъшния развой на събитията”. А капитанът Кирил Ивков сякаш го допълва: “Това бе най-абсурдната дузпа, която съм виждал в кариерата си”.
 
Но въпреки убийствения пасив от първия мач, трибуните на стадион “Васил Левски” се оказаха тесни, за да поберат онези 70 000 зрители, дошли да видят с очите си славната “Барса” с Кройф и Неескенс, а може би и... да станат свидетели на някакво чудо. Извън врящата чаша на стадиона останаха хиляди, които с отчаяние и надежда търсеха повече билети. Под ръководството на английския съдия Бърнс двата отбора излязоха на терена в следните състави - “Левски”: Ст. Стайков, Н. Грънчаров, Ив. Тишански, Ст. Аладжов, К. Ивков (70 - М. Гайдарски), Ст. Павлов, В. Войнов, Й. Йорданов, К. Миланов, П. Панов, Ем. Спасов. Треньор - Иван Вуцов. “Барселона”: Мора, Томе, Мигели, Костас, Албаладехо, Неескенс, Рексач, Марсиал, Кройф, Асенси, Ередия. Треньор - Хенес Вайсвайлер.

Началото бе зашеметяващо! 

Още от първата минута “сините” наложиха такова вихрено темпо, че прехвалените каталунски звезди се принудиха да се върнат дълбоко назад в собственото си поле. Но и това не им помогна - в 8-ата минута Панов напредна от дълбочина и в движение нанесе кинжален удар с левия крак, а топката като куршум прониза левия горен ъгъл, въпреки отчаяния плонж на Мора. Триумфалният рев на хилядите от трибуните още не бе заглъхнал, когато само две минути по-късно след кратко разбъркване най-съобразителен се оказа Йорданов, който отблизо промуши топката във вратата. 2:0 за “Левски” още в 10-ата минута! Стадионът сякаш щеше да експлодира! Едва ли някой бе мечтал за такова нещо! Половината пасив от първия мач в Барселона бе стопен като мартенски сняг, а имаше да се играят още цели 80 минути. Съперникът бе зашеметен, приличаше на боксьор в нокдаун, но златният шанс така и не бе използван. В 20-ата минута Войнов се озова в отлична позиция, но психологическото напрежение бе твърде голямо и той пропусна да направи резултата 3:0.

И тогава гостите се събудиха от летаргията! 

Те видяха, че ситуацията съвсем не е безобидна за тях, и скоро показаха зъбите си. Капитанът Кройф с думи успокои някои от по-нервните си съотборници, а сам пое диригентската палка в свои ръце и се видя защо наистина е много голям. “Синята” защита все по-често започна да изпада в конфузни положения и неизбежното се случи. Първо Марсиал, а после и Асенси доведоха резултата до 2:2 още до почивката. Любопитно е, че и двата гола станаха в абсолютно същите минути, в които паднаха първите попадения за “Барса” на “Ноу Камп”. След като крайният изход вече бе решен, оттук нататък мачът бе повече за престиж, но той продължи да държи в напрежение хилядите по трибуните и те действително не съжаляваха, че станаха очевидци на толкова емоционален спектакъл. 

Две минути след почивката Спасов изникна неочаквано пред вратата на Мора и отново изведе “сините” напред. Гостите обаче не само не допуснаха за втори път пасив от два гола, но бързо тръгнаха в атаки и в разстояние на пет минути обърнаха резултата до 4:3 в своя полза. Четвъртия гол отбеляза Неескенс от дузпа и любопитното е, че това бе четвъртата дузпа, който той вкара на вратаря Стайков в разстояние само на две години - на два пъти по време на мача Холандия - България 4:1 от световното първенство във ФРГ през 1974 г. и по веднъж в Барселона и в София. Изглеждаше, че “Левски” ще претърпи втора загуба от “Барса”, още повече че срещата приближаваше своя край. И тук отборът за сетен път доказа, че умее да се бори до последния съдийски сигнал и да излиза с чест от наглед невъзможни ситуации. Три минути преди края Йорданов за пореден път възстанови равенството,

а в последната минута от дузпа Панов фиксира крайното и малко очаквано 5:4 за “Левски”

След мача треньорът на “Левски” Иван Вуцов призна, че след 2:0 отборът отново е показал, че все още не е дозрял за битките с големи отбори. Той наблегна на наивните грешки на защитата и не пожела да се оправдава с дузпи или със съдията, който по негово мнение е бил много по-добър от този в Барселона. От своя страна колегата му Хенес Вайсвайлер изказа възхищението си от зрелищния мач, оцветен с девет гола. Той отдаде дължимото на съперника, като заяви, че “Левски” е доказал добрата си класа, въпреки отпадането.

Години по-късно капитанът на “сините” Кирил Ивков отново се върна в спомените си към този мач: “И сега съм убеден, че ако тогава бяхме повели с 3:0, щяхме да извършим истински подвиг! А той бе на крачка от нас, когато малко след втория гол Войнов се озова в отлична позиция. После Кройф пое диригентската палка в свои ръце и за пореден път се видя, че е играч-отбор”.

Победа с 5:4 над “Барселона” начело с Кройф - кой би го сторил днес?! Най-вероятно никой! Да отбележиш пет гола на прочутия испански отбор в един мач си е равно на истински подвиг! Така “сините” отпаднаха достойно на четвъртфиналното стъпало в турнира за Купата на УЕФА и защитиха честта на българския клубен футбол. А следващата година те отново бяха четвъртфиналисти - този път в турнира за Купата на носителите на национални купи - и пак отстъпиха минимално на другия испански колос “Атлетико” (Мадрид)... 


Какво четем:

🔴 Много тегоби е преживял бай Таню, но това калило неговия дух, за да надхвърли стоте

🔴 Любка Рондова приживе: Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят

🔴 Млекопреработватели огласиха истината за сиренето по 4 лева килото

Източник: Ретро



Коментари



горе