Рушащ се манастир пази първите изображения на Кирил и Методий
Сгушен в най-дълбоката гънка на Балкана, на около два километра южно от село Долна Бешовица (община Роман), се намира манастирският комплекс „Свети Архангел Михаил”, пише краеведът Илияна Тодорова в книгата „Свети места”, която може да бъде видяна в електронния каталог на Регионална библиотека «Христо Ботев» - Враца. Обявен за паметник на културата с национално значение и фигуриращ в списъка с 1334 обекта с национално и световно значение на интернет–страницата на Министерството на културата, днес вековното здание тъне в разруха.
Въпреки изолираното си местоположение, мястото пази в себе си хилядолетна история. Предполага се, че е възникнал по времето на Втората българска държава – през 12 в., първоначално като болярска църква, а по-късно се обособява като самостоятелен манастир. Разорен е в началото на турското робство и дълго е останал в запустение. През 16 в. майстор Павел от Долна Бешовица построява днешната малка еднокорабна и едноабсидна безкуполна манастирска църква. На западната й стена още личат следи от стенописна композиция „Страшният съд”. Манастирският комплекс се състои от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква, с размери 8.30 на 5.50 метра, и рухнали жилищни сгради.
Манастирът се намира в югоизточната част на рида Веслец от Западния Предбалкан, на около 6 километра северозападно от Роман, и на около 25 километра източно от Враца. Мястото не е избрано случайно. Гъстата гора и прегръдката на планината го закриват отвсякъде и е видим единствено фронтално. Въпреки това през Възраждането светото място не остава встрани от революционния дух. В него са идвали Васил Левски и Никола Обретенов. Захари Зограф е основал там живописна школа , в която са се рисували икони за други православни храмове във Врачанска епархия. Самият Зограф е нарисувал за манастира четири великолепни икони, които сега са изложени в храм-паметника „Свети Софроний Врачански” във Враца.
Стенописите в манастирската църква са изографисани към края на 16 век и са шедьоври на българската средновековна стенопис. Уникални и единствени по рода си, от изкуствоведска гледна точка, са образите на светите братя Кирил и Методий. Съществува предположение, че в Долнобешовишкия манастир са най-ранните изображения на светите братя в храмова украса.
За съжаление, през годините на социализма духовният живот в манастира замира. Сградите не се поддържат и започват да се рушат. Набезите на иманяри нанасят големи щети на манастира и църквата, а Врачанската митрополия разрешава на местен говедар да гледа стадото си в приземния етаж на обителта.
През 80-те години иконостасът и иконите са демонтирани, реставрирани и пренесени за съхранение във Врачанската митрополия. В момента манастирският комплекс е разграден, не се обитава и не се стопанисва. В лошо време, поради нестабилната пътна настилка, достъпът до манастира е затруднен.
Какво четем:
🔴 Проф. Божидар Димитров: Нямам инфаркт, а тежка бронхопневмония🔴 Постна зеленчукова гозба в тестено гювече
🔴 Министерството на енергетиката предлага: Бедните българи да плащат по-евтин ток
Източник: zovnews