Правителството прие здравната карта, вижте какво ще получаваме срещу здравните си осигуровки
Правителството прие Националната здравна карта. Чрез нея се определят и планират
потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ,
на база на които трябва да се адаптира структурата на здравната мрежа и да се
планира ефективно и справедливо използване на ресурсите, съобщават от правителствената
информационна служба. Картата е разработена въз основа на областните здравни карти,
като за разработването й бе създадена национална комисия.
За гарантиране на достъпа на населението до медицински услуги в първична медицинска
помощ са необходими най-малко 4886 общопрактикуващи лекари, което надвишава настоящия
им брой. При анализа и планирането е използван евростандартът – 1 личен лекар
на 1500 души население, което определя недостиг от над 470 лични лекари.
В здравната карта е определен и необходимият минимален брой лекари в специализирана
извънболнична медицинска помощ по области, като е направена корекция с цел осигуряване
на прием извън настоящата регулацията на НЗОК и разширяване на обхвата на дейностите,
осъществявани в извънболнични условия.
За определени специалности в градовете, в които е налице по-високо ниво на търсене
на медицинска помощ като София. Пловдив, Варна и др., е определен по-висок коригиращ
коефициент за покриване на нуждите на населението на регионално и национално ниво.
Общият брой на необходимите лекари в извънболничната помощ е над 11 000, а на
лекари по дентална медицина – 9119.
В здравната карта са планирани потребностите на населението от специалисти по
здравни грижи в извънболничната помощ, като необходимият брой медицински сестри
е 10 805.
Планираните в картата потребности от лекари, лекари по дентална медицина и специалисти
по здравни грижи в извънболничната помощ надвишават наличните човешки ресурси
по области и региони и са ориентирани към осигуряване на условия за развитие на
извънболничната помощ и разширяване на обхвата на предоставяните медицински услуги,
включително и на здравни и интегрирани здравно-социални услуги в общността.
Планирани са брой болнични легла по видове, медицинските дейности и нивата на
компетентност, като за всяка област са приложени коригиращи коефициенти, които
отчитат здравно-демографска структура, използваемост и преминали пациенти през
областта, включително и от други области. Определеният общ брой на легла за активно
лечение при осигуреност от 4,9 на 1000 души е 35 855, а към момента те са 38 284.
Анализът на съществуващите легла по видове медицински дейности установи недостиг
на педиатрични легла, относително оптимална осигуреност с интензивни и акушеро-гинекологични
легла и излишък на терапевтични и хирургични легла. Броят на леглата за дългосрочна
грижа, физиотерапия и рехабилитация и психиатрични легла, определен като потребност
в НЗК, е 16 802. За дългосрочни грижи, продължително лечение, палиативни грижи
са планирани 6588 от тях, което надвишава значително наличните. Целта е да се
осигурят условия за развитие на тези дейности, включително и чрез преструктуриране
на активни болнични легла.
За пръв път със здравната карта се въвежда механизъм за планиране па потребностите
от високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тях медицинска
апаратура.
Като елемент на здравната карта е разработена карта на системата за спешна медицинска
помощ, съдържаща броя и местоположението на структурите на спешна медицинска помощ.
Картата на спешната медицинска помощ определя и потребност от създаване на 17
т.нар. „изнесени екипи“ в районите със затруднен достъп на населението.
Какво четем:
🔴 ЧЕСТИТО! Билетчето в София става 1.50!🔴 Емблематична сграда в Истанбул става български музей (СНИМКИ)
🔴 Търновецът д-р Свилен Маслянков направи кариера в онкохирургията
Източник: politikata