Резултатите от османското "присъствие" в Унгария: За 150 години


Автор: д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press Pool-Budapest

И унгарците, както ние – българите, и другите балкански страни, са преживели турско робство. Макар и „само“ 150 години, те също са загубили територии, унищожени са много паметници на културата, опустошени са цели области, а спадът на унгарския етнос е огромен. В Унгария обаче няма никакви дебати около това как да се изучава този период в учебниците, да се променя ли наименованието от робство на „присъствие“. Ето какво се е случило след нашествието на османците в унгарските земи.
***

Османското „присъствие” в унгарските земи продължава от 1526 до 1686 г. Но и до днес в съзнанието на народа то е оставило трайни следи. И днес унгарците наричат това „присъствие” török rabiga, което в превод буквално означава турско робство, иго, робски хомот. Поражението през 1526 г. при Мохач от войската на султан Сюлейман Великолепни пък е Mohácsi vész, което означава гибел, бедствие, погром. Никое друго съдбовно събитие в унгарската история – нито поражението на революционната армия при Вилагош през 1849 г., нито разгромът на Втора унгарска армия при река Дон през 1943 г. – не се осмисля с понятието vész.

Настъплението на турските орди е спряно пред стените на Виена. Но официалното наименование на Унгария дълго време остава Маджаристан, а столицата Буда се обръща на Будин. Окончателно, османлиите са изтласкани от историческите унгарски земи в 1699 г., когато по силата на Карловацкия мирен договор границата между двете империи – Османската и Хабсбургската – се установява по линията на реките Драва и Дунав. Какво заварват освободителите?

Когато в 1686 г. принц Евгени Савойски влиза на бял кон в Буда, градът е изцяло в развалини. Блестящият някога дворец на крал Матияш Корвин е полуразрушен и превърнат в склад, а библиотеката му – една от най-богатите за времето си в Европа – изоставена на плъховете, мишките и природните стихии. Безценни произведения на изкуството, събирани от унгарските крале в продължение на пет века, са напълно унищожени. Християнските храмове са превърнати в казарми, конюшни или затвори.


Областите на юг и на изток от Буда са обезлюдени. Преди турското нашествие унгарската земя е била почти изцяло култивирана. Типичните за средновековната епоха села с китни дворове, малки къщички, покрити със сламени покриви, в средата на десетките грижливо обработени нивици, напоявани от многобройни потоци и езерца, заобиколени от горички и пасища – това е представлявала безкрайната унгарска равнина.

Турското нашествие променя всичко. Огромни части от територията на страната са напълно изоставени. Горите са изсечени. Езерата се превръщат в зловонни блата. При отсъствието на човешки грижи, ветровете и сезонните приливи на реките ерозират и постепенно алкализират плодородната дотогава почва. Земеделието секва. Дори скотовъдството се оказва твърде рисковано пред опасността от набези на постоянно върлуващите турски шайки. В гъстонаселените допреди нашествието феодални имения, където са се намирали по 25 - 30 села, тук-там остават малки укрепени градчета. Земята запустява. Така се ражда унгарската пуста.

Пустата не е природно явление, а последица от разрушителната дейност на турските завоеватели. Настъпва всеобщ стопански и човешки упадък. Климатът в тази част на централна Европа също се променя. Изпаренията от блатата, необичайните летни жеги, свръх студените зимни нощи, оскъдицата на чиста питейна вода и други съпътстващи разрухата фактори обричат на болести оцелялото население. Често избухват епидемии от Morbus Hungaricus – вид тифоидно заболяване, името на което медицинската наука взема от разпространението му по унгарските земи. Маларията и дезинтерията са друга съпътстваща напаст.

Всичко това води до драстично намаляване на населението на цели области. По пътя на своето нашествие османлиите заграбват онова, което може да има стойност и унищожават всичко, което смятат за непотребно. Старците са избити на място. Оцелелите се подлагат на жестока експлоатация. Пет-шест годишните момчета насилствено се отделят от семействата им, за да се обучават за войници и да попълват еничерските табори. Десетки хиляди – главно жени и невръстни деца – са отвлечени за продан на пазарите за роби в Истанбул. Песните и преданията за „три синджира роби” не са единствено плод на творчеството на балканските народи.

Многобройни са късносредновековните унгарски гравюри, нагледно показващи опустошените от турския поробител унгарски земи.
Многобройни са и фактите, свидетелстващи за насилията и жестокостите на поробителя. В Почай, недалеч от Дебрецен, турският паша плаща на своите еничари по един талер за всяка отсечена християнска глава. От друго селище в района – Секейхида – в робство са отведени четири хиляди пленници. Населението на Трансданубия – земите на запад от река Дунав – намалява с две трети: в началото на 16 век то е възлизало на 900 хиляди, а в края на 17 век наброява само 300 хиляди. Област Бихар, с население от 42 хиляди преди нашествието, след освобождението се оказва с около 5 хиляди души. В областите Толна и Бараня оцеляват само няколко стотин. От 11-те хиляди домакинства в област Шомоди, оцелелите през 1671 г. са едва 106 домакинства. В съседната област Бекеш пък оцеляват само 2 домакинства.

Приложените тук карти (виж картите, бел. ред.) на районите около Будапеща нагледно показват гибелните последици от османското „присъствие”: 100 години след освобождението на унгарските земи близо четири-пети от селищата в тези територии са напълно съсипани.

Друга злокобна последица от турското робство е резкият спад на дела на унгарския етнос. При управлението на крал Матияш Корвин (1458-1490) – син на легендарния войвода Янош Хуняди – Унгария е една от най-процъфтяващите и богати европейски земи. В страната живеят близо 4 милиона души, колкото и в Англия по същото време. Приблизително 80 процента от това население са етнически унгарци. При преброяването в 1720 г. – две десетилетия след окончателното прогонване на османлиите – населението е едва 1 770 000, като само 45 процента се оказват етнически унгарци.

Обезлюдяването и последвалата политика на новите господари – Хабсбургите – да заселват в опустошените области външно население, постепенно водят до своя зловещ резултат два века по-късно: територията на страната е разпокъсана от победителите в Първата световна война по силата на Трианонския диктат. Всички съседи получават парчета от историческите унгарски земи. Четири милиона етнически унгарци се оказват извън пределите на майката-родина. И днес унгарците, както и българите, с болка изплакват, че отвсякъде граничат със себе си.

Бел. авт.: Данните за османското „присъствие” в унгарските земи са почерпени от сборника на Стефан (Ищван) Шиша: Унгарският дух: панорама на унгарската история и култура, (Sisa, Stephen (1999) The Spirit of Hungary. A Panorama of Hungarian History and Culture; Third Edition, New Jersey: Morrison, с. 101-104).


Какво четем:

🔴 Бъдете горди с Антонов, бъдете горди със страната си!

🔴 Обадете се на полицията, ако видите човек с черна точка на ръката!

🔴 Вижте едни от най-красивите язовири в България

Източник: epicenter



Коментари



горе