Териториалните граници на държавите са просто в главите ни и в географските атласи
С удоволствие ви срещаме с Христо, който в момента се намира в малкото словенско градче Лития. Надникнете в интересния ни разговор с него, в който той ни споделя повече за
работата и живота си там.
Тук съм от началото на октомври. Градът е тих и спокоен, на моменти даже прекалено спокоен. От друга страна, Любляна е на 30 минути разстояние от тук, така че това винаги е опция за разнообразие.
Защо замина и защо избра точно това място?
В Словения съм благодарение на програмата Европейска доброволческа служба. Всъщност, една от мечтите ми беше да бъда доброволец някъде в чужбина. Още преди две години разбрах за възможностите, които тази програма предлага. Постоянно си мислех как трябва да кандидатствам по някой проект, но все нещо ме спираше. Миналата година точно по това време се заех сериозно с търсенето на различни опции, в които мога да взема участие. След като прочетох обявата на Младежки център Лития, си помислих, че пасвам на профила на бъдещия доброволец, който се търси. Пратих автобигорафия и мотивационно писмо и след известно време ми отговориха, че съм одобрен. Дойдох, защото искам да развия различни умения, до преживея доброволчеството, да бъда в чужда среда за определен период, да се предизвикам и да науча нещо ново. Избрах това място не само заради самия проект и активностите, които върша, но и заради Словения – никога не бях идвал тук, а бях чувал колко красива страна е.
С какво се занимаваш там?
Активностите, за които отговарям, са свързани с подготвянето на различни уъркшопи, активности с безработни младежи, помагане в организирането на различни събития. Също така, имам и личен проект. Заедно с група ученици от местната гимназия работим с методите на неформалното образование по различни теми.
Снимка: Христо Младенов
Как се чувстваш – българин в чужбина, чужд, свой, просто гражданин на света?
От всяко от изброените неща по малко, без чужд обаче. Чувствам се българин в чужбина, на когото му липсват семейството, приятелите, а понякога дори и говоренето на родния език. Не бих казал, че се чувствам чужд. Ако човек има желание да е част от дадена общност и бъде приет от нея, той няма да е чужд, определено.
Аз обичам да пътешествам, така че и гражданин на света ми пасва. Човек започне ли да пътува повече и да се среща с различни култури, тогава разбира, че колкото и различни да са хората, толкова са и еднакви в своята същност. А териториалните граници на държавите са просто в нашите глави и в географските атласи.
Какви са разликите? Какво ти направи първоначално най-голямо впечатление?
Хубавото на Словения е нейното географско разположение. Харесва ми комбинацията между западноевропейското влияние и близостта до Балканите. Това, което ми направи най-голямо впечатление, е природата. Всичко е толкова зелено и невероятно красиво. Планините са навсякъде. Стандартът на живот е по-висок в сравнение с България, но и тук си имат своите проблеми с корупция и политици.
Това, което не разбирам, е как хранителните магазини работят до 1 часа на обяд в неделя.
Друго нещо е, че в града, в който живея, е съвсем нормално да си оставя колелото незаключено някъде и никой няма да го открадне.
Снимка: Христо Младенов
Как минава един ден там?
През седмицата съм в Младежкия център, като в зависимост от това дали имам уъркшоп, се подготвям, търся материали и различни идеи, чета. Денят ми минава и в каране на колело, поне 6 км. През уикенда, освен да си почивам, също така се опитвам да пътувам, колкото се може повече.
Къде се виждаш след 10 години?
Хм… доста труден въпрос, на който не мога да отговоря. Само мога да кажа, че на което и място на планетата Земя да се намирам – искам да съм щастлив от това, което правя, да съм обграден от любими хора, да придобивам нови умения. И да не спирам да се вдъхновявам ;)
Какво четем:
🔴 Село Иглика – поредното забравено райско кътче на България🔴 Христо Проданов – безсмъртният покорител на върховете
🔴 България – най-старата държава в Европа
Източник: truestory
Коментари
Последвайте ни във facebook!
