Боянската църква
За Боянската църква се носят легенди, а стенописите й са известни в цял свят.
Църквата се намира на по-малко от 40 минути път от центъра на София. До нея може да стигнете с
автобуси № 107 и № 64 до Боянското ханче, от което трябва да вървите пеш не повече
от 2-3 минути, а с кола пътят е около 8 километра от центъра. Ние тръгнахме с
автобус към Витоша, но за лош късмет по пътя ни заваля проливен дъжд и промени
плановете ни. Седнахме в едно кафене, изчакахме да спре дъжда и тръгнахме към
Боянската църква. Дъждът обаче бе наш спътник още на няколко пъти през деня, добре,
че се бяхме екипирали с дъждобрани. И такаа, опаковани в дъждобрани се озовахме
пред входа на църквата.
За мен това място бе свързано преди всичко със стенописите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, свързвах го също и с филма "Боянският
майстор".
Църквата е една от най-старите, изцяло съхранени религиозни старини в България,
а благодарение на историческата си, художествена и религиозна значимост попада
сред 9-те български обекта в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
От разказа на уредничката разбрахме, че Боянската църква е изградена на три етапа:
първият в началото на далечния ХІ в., втория етап - в средата на ХІІІ в. и трети
- през ХІХ в. Първата част на църквата е много малка, прилича на малък параклис.
Втората част на църквата е пристроена с дарени от севастократор Калоян и съпругата
му Десислава средства. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите,
а горният е бил техен семеен параклис. Последната, трета част е издигната с дарения
от местното население, към средата на ХІХ в. За да влезеш в Боянската църква трябва да се наведеш, защото входът е прекалено
нисък и опиташ ли да минеш прав, със сигурност ще си удариш главата. Малката вратичка с метален обков, през която се влиза в Боянската църква е една
от най-старите в България. Направена е от дъб и е оцеляла повече от седем века,
а да държиш в ръцете си ключа към нея е много приятно. Влизайки се озовахме в малко, затворено помещение, което е най-новата част на църквата и няма нещо
кой знае колко забележително. Във вътрешната част, където са запазените стенописи, се влиза през друга дървена
врата, като вътрешната част на църквата е наистина впечатляваща. По стените и
сводовете са изписани 89 сцени и композиции с 240 образа.
Влизайки във вътрешната част на църквата сякаш попадаш в друг свят - от всички
страни те обграждат прекрасни рисунки на хора, оставили следа в българската история.
Стенописите изглеждат така, сякаш са рисувани преди месеци, цветовете са наситени,
а въздействието им върху посетителите невероятно - сякаш тези портрети те гледат
с някаква мекота в погледа. Впечатлиха ме реалистични портрети на Калоян и Десислава и на българския цар
Константин Асен Тих и царица Ирина - оказва се, че Калоян и царят били братовчеди. Тези стенописи са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности
от българската история, спомням си, че те фигурираха в учебниците по история в
училище. За храма се разказват много легенди. Според една от тях Боянският майстор бил
влюбен в Десислава – съпругата на Калоян, затова нейното изображение е така изумително
красиво и женствено. Всичко за историята на това прекрасно място можете да видите
на интернет страницата на Националния исторически музей тук.
Според съвременното схващане стенописите са дело на зографи от Търновската живописна
школа, наричани и до днес с общото название Боянски майстор. Иначе легендите говорят,
че стенописите са дело само на един човек. Според каноните на Източното православие
през времето, когато е изографисвана тази църква не се е позволявало името на
зографа да бъде упоменато, защото се е смятало, че не той е талант, а Бог движи ръката му.
Красивия двор на църквата е аранжиран по проект на цар Фердинанд. По негова поръчка
са засадени три секвои, внесени от Северна Америка, а между тях е разположен и
гробът на втората му съпруга Елеонора. Сега в двора можете да видите тези секвои,
вече на 107 години засадени лично Фердинанд, с диаметър около 5-6 метра. Гигантските
клони на тази секвои пазят сянка в целия двор на Боянската църква - не пропускайте
да прегърнете това уникално дърво, защото казват, че дава здраве и сила.
На връщане отново заваля, но удоволствието от хубавата разходка в Бояна си остана.
В близост има и пътека, водеща от Бояна до Драгалевския манастир, който може би
ще посетим някой друг път.
В заключение мога само да кажа, че Боянската църква си заслужава да бъде посетена
- не само заради историческото си и културно значение и това, че е един от символите
на София. А заради чудната средновековна атмосфера, буйна зеленина и заради възможността
да се докоснем до един друг свят - светът на Боянските майстори.Какво четем:
🔴 Завръщането не е провал, изпускате страхотни възможности
🔴 Благовестеният. В памет на Христо Фотев
🔴 За селото с любов
Източник:
Коментари
Последвайте ни във facebook!
