Миглeнa Димoвa, мaйка нa синa нa Григoр Кумитски: Дoбри хoра oт кинoгилдиятa събрaхa средствa зa жилищния ни крeдит, пoслe дaрихмe за болна aктpисa


Посмъртните награди за Григор накараха Матю да приеме гибелта на баща си по-благородно

- На церемонията “Достойните българи” всички плакахме заедно с вас, г-жо Димова. Получихте посмъртно наградата за оператора Григор Кумитски, който спаси девойка в морето, но не успя да запази себе си. Как се справяте след тази загуба?

- Поисках от сина ни Матю да приеме философски нещата, за да може да продължи напред. Но когато човек иска такова нещо от детето си, първо трябва да промени себе си. Всъщност първо аз трябваше да приема тази загуба по-философски.

- Матю очевидно беше доволен от медала за баща си, който получи. Какво искахте да каже на церемонията?

- Матю е най-голямата усмивка на целия свят. Намръщва се единствено когато аз съм тъжна. Иначе грее и е много жизнерадостен. На церемонията във вторник се молех единствено това да не изчезне. И тези награди за баща му всъщност много му помагат. Първо наградиха Григор посмъртно от “Господари на ефира”, след това беше предложен за Орден за храброст. Но от ситуация, в която обвиняваше баща си, че е постъпил така и че го е оставил сам, Матю си промени гледната точка и започна да приема тази загуба някак по-благородно. Започна да казва, че всъщност татко му е направил добро и трябва да уважим решението му .

И тъкмо наградите, включително и от

“Достойните

българи”, му

помогнаха. Аз съм

много благодарна

за тях - те са

отдаване на чест

- Има ли вест от тази девойка, която мъжът ви спаси в морето?

- Не. Нищо не знам за нея, нито как изглежда. Единствено, че е била на 16 и че е рускиня.

- Как се запознахте?

- Всъщност запознанството ни не беше чак толкова интересно. Не се запознахме на снимачната площадка, но дълги години след това работихме на нея заедно. Имаме много филми и сериали заедно. Вярвам, че децата, правени с любов, много си личат. Матю е такова дете - много искано, много желано.

- Какъв беше Григор за вас?

- Той беше човекът до мен в последните 8 години. Не съм срещала човек сред актьорите, който да каже лоша дума за него. Напротив. Даже преди да започнем това интервю с вас, приятелка актриса ми се обади и ми сподели, че е сънувала Гришата точно на рождения му ден - 21 март. Суперблагодарни са му. Защото, знаете, има ситуации, когато режисьорът изнемогва, но Григор винаги

поемаше юздите на

такива ситуации, успокояваше всички

и нещата влизаха в релси.

- Виждате ли го често в съня си?

- Случвало се е няколко пъти. Беше ми приятно, усещах спокойствие.

- Искахте да разкажете за добрина, която да номинираме в следващото издание на “Достойните българи”. Каква е тя?

- Дано той не ми се разсърди, защото не му го споделих. Става дума за продуцента Ники Урумов, познат на всички от няколко български сериала, сред които “Домашен арест” и “Кантора Митрани”. Сега му пожелавам да продуцира и игрален филм. Всъщност той направи за мен нещо много повече от това да организира цялата гилдия и да събере средства, с които покриха жилищния ни кредит. След смъртта на Григор единствени съдлъжници по него останахме само аз и Матю.

След тази огромна

подкрепа изплаках

първите сълзи от

радост тази година Даде ми не само финансова подкрепа, а и спокойствие и самочувствие, че може да продължа напред сама.

Инициатори бяха тъкмо Ники Урумов и операторът Мишо Янакиев, но зад тях застанаха около 50 души с щедри сърца, които събраха сумата. Ники ми връчи списък с техните имена с думите:“Кръстил съм го “списък с добри хора”. Звъннах на всеки един от тях поотделно - познавам ги всичките. Това са оператори, актьори, режисьори, асистенти, всякакви хора от киното, хора с които сме работили заедно в годините и които са отделили от собствения си бюджет колкото могат. За мен тази тяхна мисия беше освен материална преди всичко морална, човешка. Помня, когато Ники Урумов ми каза:“Само не се притеснявай, защото удоволствието е за даващия.” Тогава реших мъдро да приема жеста, да приема, че хората искат да помагат.

Впрочем Ники Урумов е в дъното и на още едно добро дело - той предложи новосъздаденото Сдружение за ново българско кино (СНБГ) и всички се съгласиха да го кръстят “Григор Кумитски”. Това дълбоко ме трогна.

- Споменахте, че сте дарили сума от събрани за вас пари за болна колежка.

- Ники Илиев организираше благотворителни прожекции на “Чужденецът” и “Живи легенди”, които Григор снима. Понеже дългът ни беше погасен,

реших да дарим

сумата, събрана

от прожекциите,

на една актриса

- Ади, която играеше във филма на Григор. Преди това си поговорих с Мати и той също се съгласи да направим това. Тя беше болна от диабет и заради това загуби 80 на сто от зрението си. Спря да играе в театъра заради болестта си. Претърпя операция в чужбина, за която събра средства. Но не беше смогнала да намери пари, с които да замине. Тъкмо на нея дадохме събраната сума от благотворителните прожекции за Григор и тя отлетя. Сега е много по-добре, вече играе в театъра. Предстоят й още една или две операции, за които ще видим какво можем да направим.

Матю беше много горд с тази своя постъпка. Зарадва се, че се е оправила, и каза: “Искам да видя Ади. Как така тя не вижда?”.

- 22 март беше особено драматичен ден - след три терористични акта в сърцето на Европа загинаха много хора. Как виждате отговора на такова предизвикателство?

- Доста мислих за думите на премиера на церемонията “Достойните българи” - че това събитие не бива да се отлага. И ще обясня защо.

Наскоро един скъп за мен човек ми показа статия, в която се описва какво правят в една африканска страна, когато някой извърши престъпление или нещо лошо. Слагат го по средата на площада и започват дни наред да му

повтарят какви

добри неща

е направил

Така, като разказват за добрите му дела, се опитват да променят извършителя на недостойни постъпки. И точно затова се замислих, че събитие като “Достойните българи” точно в такъв момент не бива да се отлага. Убедена съм, че стъпката за промяната на едно общество е, като популяризираш и говориш за постъпките на достойните негови членове. И не само в България, но и по света. С лошо нищо никога не е ставало.


Какво четем:

🔴 Градът на селяните

🔴 Супа с печени чушки

🔴 Истинското лого на България

Източник: 24 часа



Коментари



горе