За мен истински свободното място за развитие е тук
Димитър е роден в София и до 19-годишна възраст живее в столицата. След като
завършва средното си образование, заминава да следва в САЩ. Близо 10 години той
живее, учи и работи там, но всяка година задължително се връща за по няколко месеца
в България. През 2010 г., след като приключва аспирантурата си в Бъркли, Димитър
решава да се върне в София за кратко. После прекарва близо година в Истанбул,
а в момента отново е в САЩ за няколко седмици. Като журналист на свободна практика, писател, литературен критик, преводач и преподавател, той постоянно редува тук и там*. Въпреки че физически може да е само на едно място в даден момент, духом винаги
е и тук, и там.
Някои от вас вероятно вече се досещат, че става въпрос за Димитър Кенаров. Интервюирам го по скайп, тъй като отскоро преподава курс за историята и литературата на Крим и актуалните събития там в Оберлин, малък колеж в Охайо, САЩ. Курсът приключва в края на октомври, след което вероятно ще се върне в България.
„Никога не съм мислил оставането в Америка за абсолютно задължително или завръщането в България за провал“, разказва Димитър. „За мен България е един вид Запад. Ако човек продължи на запад от Запада, стига до Балканите, нали? За мен истински свободното място за развитие е по-скоро тук, в региона“, допълва той.
Снимка: Димитър Кенаров
За Димитър с пълна сила важи твърдението, че „човек винаги иска да бъде там, където не е, и винаги му липсва това, което няма“. Той не е от родолюбците в по-крайния смисъл на думата, но признава, че определени елементи от живота тук го дърпат обратно. „За мен самата идея за родина не е толкова важна, важна е идеята за място и хора“, категоричен е той. „Липсват ми определени гласове, определени очи, определени планини“.
Докато следва в Калифорнийския университет – Бъркли (Berkeley), Димитър започва да се занимава активно с журналистика и писане. Негови материали са публикувани в реномирани издания като Esquire, The Nation, The Atlantic, Foreign Policy, The International New York Times и The Virginia Quarterly Review. Някои негови пътеписи попадат в антологията The Best American Travel Writing (2009, 2012, 2013). Има редица възможности да остане да работи в подобни медии в САЩ. Вместо да го направи, Димитър си купува самолетен билет за България.
„В Америка нещата вървят по горе-долу утъпкана пътека“, смята той. „[В САЩ] виждах развитието си 20 години напред, докато в България хоризонтът е само 6 месеца. Животът в България е нестабилен, но нестабилността отваря врати. На мен ми харесва тази отвореност на пространството и времето“, категоричен е Кенаров.
Когато се завръща, Димитър знае много добре, че тук не може да изкарва прехраната си като журналист на свободна практика. Ако наистина иска да пътува из горещите точки в региона и да прави задълбочени материали, трябва да търси алтернативи. Бързо намира компромисно решение: да прави репортажи по актуалните теми от България, останалите страни на Балканите и в Черноморския регион като журналист на свободна практика за международни медии.
Снимка: Димитър Кенаров
Тази формула се оказва успешна за Димитър. Сред събитията и проблемите, които отразява, са войната в Ирак, протестите в центъра на Истанбул през лятото на 2013 г. и кризата в Крим и Украйна.
„Приятно е човек да е на границата между два свята: от една страна да пише за чужд читател, от друга страна да е местен“, казва той с чувство на вътрешно удовлетворение, което се прокарва по лицето му под формата на лека усмивка.
У нас негови текстове са публикувани в Dnevnik.bg, в. „Капитал“, в. „Култура“ и „Литературен вестник“. Напоследък преводи на негови материали от чужди медии може да откриете и в сп. „Осем“.
Снимка: Димитър Кенаров
През последните месеци е малко по-далеч от журналистиката на терен, защото е насочил вниманието си към други проекти. Освен че преподава, Димитър превежда „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков от български на английски език, тъй като смята, че тази книга ще привлече сериозен интерес. Описва „Репортажите“ като „социологически-антропологичен портрет на България и на българите“. Въпреки че книгата се появява на английски език през 1983 г., Димитър иска да види на бял свят ново и подобрено издание, което да включва онези есета на Марков, които засягат универсални човешки проблеми.
Благодарение на „Задочни репортажи за България“ пред Димитър се открива и изключителната лична история на самия Марков. Като стотици хиляди наши сънародници в миналото и днес, Марков прекарва голяма част от живота си тук, но впоследствие избира да отиде там, като в неговия случай там е Лондон, Великобритания. Онова, което предизвиква огромно възхищение у Димитър, е фактът, че Марков напуска родината си въпреки огромните привилегии, с които разполага тук, и отива там с ясното съзнание, че тук е затворена страница за него.
„За мен Марков е […] обединител на два различни свята от двете страни на Желязната завеса“, обобщава Димитър.
Близо 40 години след смъртта на Георги Марков миграцията от едно място на друго е в пъти по-лесна и по-безболезнена. Доказателство за това е личната история на Димитър. Тук и там не са това, което са били десетилетия по-рано.
На водещата снимка – Димитър Кенаров. Фотограф: Васил Танев
Какво четем:
🔴 Защо през 1916 година един френски сержант определи българите като човекоядци🔴 Раде Маркович: Разведох се заради Невена Коканова, но тя не можа да се раздели с мъжа си!
🔴 Мишле изяде дипломата на Невена Коканова във ВИТИЗ
Източник: truestory
Коментари
Последвайте ни във facebook!
