Четвероевангелието на Иван Александър с номинация за "Паметта на света"


Два от най-забележителните средновековни артефакта предстои да кандидатстват за вписване в Световния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“ – инициатива на организацията, която цели предпазването на документалното наследство на човечеството срещу колективната амнезия, неглижирането и щетите на времето и климатичните условия.

Едната от номинациите – за Лондонското четвероевангелиe на цар Иван Александър, ще бъде водеща от Народната библиотека у нас, предложена съвместно с Британската библиотека. Втората ни кандидатура е всъщност подновяване на номинацията на Бориловия синодик (т.нар. Палаузов препис). Решенията за това са взети на редовно заседание на Българския комитет по програмата на ЮНЕСКО „Паметта на света“ миналата седмица, се разбира от съобщение на Министерството на културата.

Борилов синодик („Синодик, който се чете в първата неделя на Великия пост“) е среднобългарско книжовно произведение от началото на XIII век – ценен извор за историята на Второто българско царство. Създаден е във връзка със събора срещу богомилите, свикан от цар Борил през 1211 г. Тогава по царско нареждане е преведен на български език гръцкият Синодик от 843 година, съдържащ опровержения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространени във Византия. Към превода е прибавена отделна глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилите.

Най-ранният препис на Синодика, наречен на името на откривателя си – Николай Палаузов, е от края на XIV век. Днес той се пази в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Четвероевангелието на цар Иван Александър пък е илюстрован ръкопис, преписан в средата на XIV век от монах на име Симеон за цар Иван Александър. Артефактът е един от най-важните български писмени паметници – на 268 пергаментови листа е изписан текстът на четирите евангелия, придружен с 366 илюстрации, включително на владетелското семейство в България по онова време.

След падането на Търново през 1393-а Четвероевангелието първо е изнесено в Молдова, след това достига в манастир в Света гора, преди през XIX век да се озове в ръцете на заможен британец. Неговата дъщеря по-късно го дарява заедно с цялата му библиотека на Британския музей в Лондон. При основаването на Британската библиотека през 1973-а е преместен там, където се съхранява и до днес.

На заседанието на комитета у нас е решено още да се постави началото на Регионален регистър „Паметта на света“, както и да започне дейността по съставянето на Националния регистър на писменото културно наследство към Министерството на културата. Предстои да се разработи и концепция за популяризиране на комитета.

Негови членове са доц. д-р Венцислав Велев (председател), проф. дфн Боряна Христова (заместник-председател), чл.-кор. проф. д.изк. Светлана Куюмджиева, проф. дфн Анисава Милтенова, проф. д-р Вася Велинова, проф. д-р Елка Мирчева, г-жа Мария Донска (главен секретар на Националната комисия на България за ЮНЕСКО) и доц. д-р Елисавета Мусакова (орг. секретар).


Какво четем:

🔴 Боляринът магьосник

🔴 Стига лицемерие на гърба на Стоичков! А прасето в кочината?

🔴 Защитничка на животните за лова на Стоичков: Това е върховна селяния

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе