За Кирето половинка няма. Той започва от литър нагоре!



Това е колата на Кирето от съседната кооперация. Той е много свестен и прям. Дава мигач дори когато няма да завива, оставя ресто на сочната касиерка в магазина, позволява на кучето си (нещо средно между младо биче и къртица в муцуната) да го разхожда в парка и от човеколюбие пропуска да обяви каре или квинта, когато играта му върви.

Кирето е превърнал мазето си в игрална зала, защото е модерен. Махнал е компотите, сложил е отопление и 44 луминисцентни тръби (изпитвал третия най-голям кеф в живота при капо на без коз), за да може белотът да върви като ислямизирането на Европа. Малка плазма за мачовете на любимия му Арсенал (тук го подозирам в умерен мазохизъм), плакат на Летисия Каста по без гащи и снимка в рамка на Боб Марли заради тревата (на Хайбъри).

На Кирето не му пука, че няма половинка на Св. Валентин, защото винаги започва от литър нагоре. Той е твърдо против всякакви бутилки под литър и половина, защото му губят време да отваря повече капачки.

Съзирайки кехлибарената течност до ръчната спирачка на колата му, аз веднага документирах този момент в снимка, макар да усещах, че ще имам още стотици подобни възможности. Любопитството ми надделя и попитах Кирето дали случайно това в бутилката не е вода, или течност за чистачки. Той избухна в смях и ме контрира с въпроса дали му приличам на аматьор.

За да не засмуче въздух на светофарите, добродушният съсед бори досадата от задръстванията с пенливата течност, от която няма търпение да стигне до крайната точка, за да се изпикае... Един вид се стимулира да кара по-агресивно, но ограниченото количество бира (за него два литра са нещо като интродукция) го прави раздразнителен като учителка по химия при спомена за последния й разтърсващ секс от Мичурин '89.

Питам го дали не се опасява, че куките ще го карат да духа. Тук изражението му се променя, гледа ме като алжирски сириец на кьолнска гара и отсича: "Аз не духам, само на мен ми духат, брат". Дали ставаше дума за куките и дрегерите, или по принцип - все тая. Но го гледам и се замислям как Кирето не е изключение от правилото, а една представителна извадка. Бира, карти, футбол, пафкане, жени, шофиране под влияние на засилващи творчеството не чак толкова силни стимуланти... И веднага се сещам за двама мои приятели и колеги - Сашо Lind. и "Алегрито", познат в ранните си години като "Гьотцето".

Lind. се кълне, че няма пороци и че играе хазарт само с една цел - да има толкова много пари, че да не излиза от казината. Чорбар, депесар (ето тук вече полудя), реализатор, алпинист, тромпетист, гербаджия, фен на сър Марко Ройс, при блъфиращ анонс винаги се измъква сух, сух, сух, сух (но само когато играе с мен, за да го извадя от лай.. лайката). Мрази цветнокожите, освен ако носят бикини и живее в паралелна вселена, че Манчестър Юнайтед още е гранд. Форсира на градус, сънува коефициенти, системи, Марк Уилямс с купа в ръце, ниви с джибри, стъклени къщи и тройки, ама не в баскетбола.

Алегрито е истински МАКС, особено при надпиване с бира, но още не се е борил с Кирето. Възнамерявам да ги запозная и да гледам титаничния им сблъсък с пакет пуканки. Този двубой би бил нещо като Тайсън - Холифийлд, като Байерн - Юве, като Индия - Шри Ланка на крикет, като президентски избори в САЩ.

Характерното при Алегрито aka Гьотцето е, че при втората Стела вече му се отваря клапата и няма връщане на назад. Пропуснах кавичките, но който разбрал - разбрал. Подпуква ги хармонично и ги кара да свършват неусетно. Бачка много, тича много, не се лакомее. Постоянно ме пита дали искам Дзадза и Стураро в моя отбор. Изцяло отборен играч.

И тук се питам дали важи максимата "кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си ти"... Ами, ако мога да избирам отново, пак ще избера тях - кехлибарените братя :))


Какво четем:

🔴 Професор Божидар Андонов: Разплаках се в Кърджали! Турски език навсякъде, посрещат те с него и те изпращат

🔴 Всеки втори българин не иска да вижда бежанци - България

🔴 Столичани на протест за цената на билетчето

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе