"Харизмата на царската власт не е далеч от свещенството"


Византийски император, вероятно Лъв VI (866-912), в проскинезис, представен в подножието на седнала на трон фигура, представяща Христос. Характерното движение на ръцете на императора напомня силно за опит за обгръщане на босите крака на Христос, поради което ще трябва сега да си представим, че мозайката изобразява не просто покаянието на императора, а и опит той да целуне десния крак на Христос, което променя цялостната представа за тази композиция (въпреки и в допълнение на Nicolaos Oikonomides, Leo VI end the Narthex Mosaic of Saint Sophia, 1976); началото на IХ в.; част от мозайка в притвора, над Царските двери; съборната църква "Св. София"-Цариград

Поредица от снимки и всякакви други документални свидетелства ни изпълниха преди седмица с удивление, първоначално, после с недоумение и накрая с погнуса - когато осъзнахме какво всъщност показват тия свидетелства. В Кастелнуово ди Порто римският папа Франциск на Велики четвъртък в Страстната седмица след службата в центъра за временно настаняване на преселници, подали молби за политическо убежище в Италия, изми в златно (или позлатено?) легенче и после - внимание! - целуна десния крак на 12 души, 11 от които бяха обитатели на преселническия лагер. Сред участниците в случката са били вярващи от всички налични там религиозни култове - трима мюсюлмани, трима копти, един индуист, един православен и петима католици (четирима от които наскоро пристигнали от Нигерия).

За награда, изглежда, обитателите на преселническия лагер получили, според La Repubblica, малко пари, 200 цветни яйца, а също фланелки и футболни топки с автографи на известни спортисти.

В същия ден римския папа прегърна и целуна вярващ, който страда от ужасяващи тумори по цялото тяло. А може би не точно от целуване на уродливото си лице има нужда този несретник; църквата е несметно богата и със сигурност можеше вместо лицемерни и будещи отвращение целувки да дари болния със средства за лечението му. Така ми изглежда по-честно.

Нямам представа дали и доколко сценката с миенето и целуването на 12-те крака е била предварително подготвяна - все пак вероятно някой е подбрал поне участниците, но на снимките омиваните не успяват да скрият почудата, насмешката, отвращението и погнусата си от случващото се. Едва ли е било различно и отношението на ония - вярващи или не, които видяха снимките и останалите видеосвидетелства; поне ако съдим по беглия преглед на социалните мрежи.

Римският първосвещеник всяка година разиграва на живо легендата, свързана с Исус от Назарет, разказана в Евангелието на Йоан (не много преди средата на III в.), но тази година отзвукът бе значителен заради преселническата истерия в Европа. Няма да се впускаме надълбоко в искреността на този варварска обредност единствено поради липса на място; достатъчно е само да се припомни, че целуващият преселнически крака е ръководител на най-голямата християнска общност в света, чието име е замесено в хиляди мръсни сделки - включително с наскоро появилите се данни, че Ватиканът е собственик на десетки имоти в центъра на Рим, в които са настанени всякакви бардаци, предлагащи най-широк кръг сексуални услуги на интересуващите се.

И ако днес подобни изпълнения ни изглеждат варварски и висша проява на мрачно и погнусяващо средновековно суеверие, очевидно такива са те дори и за египетските копти и за нигерийците - вгледайте се в лицата на участниците (вж. изображението в края на текста), то поне в Ранна Византия те всяка година събират възхищението на обитателите на Цариград.

* * *

За да задоволят страстта към зрелища на често всемогъщата цариградска тълпа, като покажат при това показно смирение и разкаяние - не винаги неискрено, както ще видим в продължението на този текст, византийските императори всяка година на Велики четвъртък преди Великден измиват десния крак на 12 нарочно подбрани просяци или бездомници - накратко бедняци и клетници, подсушават измития крак с мека кърпа и го целуват.

Цариградската тълпа с възхищение наблюдава тава самоунижение на императора (вж. Извори). Разиграването на живо, при това всяка година, на легендарното сведение за Исус от Назарет, описано евангелието на Йоан в Новия завет, е дълбоко показателно за начина, по който средновековния византиец, а и средновековният балканец изобщо, възприема заобикалящия го свят.

Далеч не само омиването на краката би ни удивило, ако по някакво чудо бе възможно да попаднем във византийската действителност поне преди ХI в.. Там никого не учудват безбройните отшелници, живеещи като диви зверове в отдалечената горска пустош, в пещерите или погребани живи между високи каменни стени и общуващи с външния свлят само през тесни процепи; напротив всички те - извършващи подвиг, се ползват с уважението на византийците; дори най-небивалите странности предизвикват похвала и възхищение. Мнозина съвсем голи, една нищо и никаква препаска, цели денонощия ходят под снега, когато го има - в Тракия, например, други, за да се приучат към мълчание, държат седмици, месеци и даже години, камъни в устата си. Но никой не успява да постигне известността на Симеон Стълпник, който в Сирия преживява години, покачен върху капитела на висока мраморна колона, запазена до днес. "Подвигът" на Симеон Стълпник е повторен между IV и средата на VII в. от множество още странници.

Обряда с омиването на краката е показателен преди всичко за двойствената същност на византийския император (подробно Жилбер Дагрон, Императорът и свещеникът, 2006); в това е неговата дълбока същност.

(следва)

Извори

"Ти ме направи господар на твоите създания/ и предводител на моите събратя в робство./ А аз, който се разкрих като роб на греха,/ се боя от ударите на твоя бич, господарю и съдник [мой]."

Из Епиграми на Йоан Мавропус, ХI в.

"Помилуй ме боже, по голямата си милост/ и по многото си щедрости изглади беззаконията ми./ Многократно ме умий от моето беззаконие/ и очисти ме от моя грях./ защото беззаконията си съзнавам/ и моят грях е винаги пред мене . . ./ Ето, в беззаконие съм заченат и в грях ме роди моята майка . . ./ Избави ме от кръвнина, боже, боже на моето спасение . . ./ защото, за би искал жертва, аз бих ти [я] дал; но към всесъжения не благоволиш . . ." [Царств. 11:12]

"Преди празника Пасха Исус . . ./ по време на вечеря . . ./ . . . / стана от вечерята, съблече горната си дреха и, като взе кърпа, препаса се;/ после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги обтрива с кърпата, с който бе препасан./ Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя му казва: "Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?/ Исус му отговори и рече: "Което върша аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш."/ Петър му казва: "Няма да умиеш нозете ми вовеки.", [а] Исус му отговори: "Ако те не умия, няма да бъдеш един от онези, които ми принадлежат."/ Симон Петър [тогава] му казва: "Господи, измий не само нозете ми, но и ръцете и главата."/ Исус му казва: "Умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички."/ Защото той знаеше, кой щеше да го предаде, затова и рече: "Не всички сте чисти." / След като изми краката им, той отново облече горната си дреха, върна се на мястото си и им каза: "Разбирате ли какво направих за вас?/ Вие ме наричате "учител" и "господ" и сте прави, защото наистина съм такъв./ Както аз, вашият учител и господ, измих краката ви, така и вие един на друг трябва да миете краката си./ Дадох ви пример, за да вършите за другите това, което аз направих за вас./ Уверявам ви, [че] слугата не стои по-високо от своя господар, нито пратеникът е по-велик от този, който го изпраща." [Йоан 13:1-16]


Какво четем:

🔴 Мегалитният комплекс Скумсале край Стрелча

🔴 ЛИЛИ ИВАНОВА: КАМИНО

🔴 Българи заснеха Северното сияние

Източник: СЕГА



Коментари



горе