Родина
слънцето иззад гори?
Де разсява толкоз живо
месец сребърни зари?
Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там — на родина!
Де цъфтят така обилно
китки ружи алени?
Де ли славей тъй умилно
пее сладки нам песни?
Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там — на родина!
Де пак никне толкоз красно
цветето на любовта?
Де ся чува толкоз ясно
сладкий глас на верността?
Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там — на родина!
Де нам толкоз драги, мили
биват нашите деца?
Де най-вече пълни с сили
биват нашите сърца?
Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там — на родина!
Де всяк търси и намира
тези свидни хубости?
Де желае най-подире
да остави той кости?
Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там — на родина!
Ах, родино! Ах, светиньо,
ще склоня л’под теб глава?
Ух, чужбиньо! Ух, пустиньо,
Ще л’ся от теб отърва?
Ох, тежка судбина —
тук аз да загина,
далеч от родина.
От Петко Р. Славейков
П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници. Проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними.
Какво четем:
🔴 Силистар на пролет - Евгени Динев🔴 Грандиозен концерт: 700 лалета и Лили Иванова в НДК (ВИДЕО)
🔴 Костите на гигантските хора край Русокастро от 13 век, открити преди 5 години
Източник: rodnoto