Едно куче нарисува грозното лице на настоящето ни

Един обикновен българин видя куче, вързано с въже за кола в движение, цялото окървавено и скимтящо от болка от тътренето... Мъжът спря колата на водача-садист с изстрел във въздуха и спаси животното. И какво мислите се случи?! – Арестуваха го. Защо ли?! – Защото гръмнал! Нищо че е направил това със законно притежаваното си оръжие и че изродът, вързал нещастното животно за колата си, е всъщност за арест. Вместо него, арестуваха Милко – така се казва смелият доблестен мъж. За да даде показания и един вид да се „оправдае” за милосърдието си. Това още веднъж затвърди убеждението на повечето българи, че у нас да правиш добро е опасно. Нещо повече - добро не бива да се прави! Или както е рекъл народът – „срещу ръжен не се рита”. Веднага злосторникът, вместо да бъде низвергнат от обществото, си намери и защитници, които казаха, че бил „добър човек”, „случайно” завързал кучето и „случайно” забравил да го отвърже, преди да потегли с бясна скорост с колата си. За съжаление, тия приказки за наивници, братя българи зад граница, у нас продължават да минават за „чиста истина”, а гласът на истината да е глас в пустиня. И ако се стигне до съд, бас ловя, че злосторникът ще бъде оправдан, а Милко – осъден. Такива са нашенските работи в момента. Ако ви се струва прекалено силно казаното, вижте как завършват болшинството съдебни дела в България – разследващите все са „изпуснали” горещи следи, свидетелите по закон Божи са избягали, престъпникът е в „неизвестност”, но никой не го търси, а пострадалият харчи пари за съдебни такси и експертизи и наивно вярва, че „две каки”, „двама батковци” и две ВСС-та ще му въздадат правосъдие. С течение на времето, докато тази надежда все повече угасва у наивника, накрая той ще изгуби всякакво желание да дочака края на процеса. Някои и не го „дочакват”... А други стигат до финала с горчивото „прозрение”, че съдията май „нищо не е разбрал”. А защо, я по-добре не питайте, защото за корупция никой и дума не споменава. Независимо, че заради „гнилите ябълки” се прочухме и по света. Парадоксът, че някой у нас все още вярва в прокуратурата и съда, само доказва, че българинът е не само лош, ами и наивен. Вероятно заради опростачването и повсеместната простотия. Факти, колкото щеш. И най-ужасното е, че зад тази зловеща „фактология” стоят човешки съдби, една жестока антихуманна и противообществена подигравка с тях. Ето простичкият разказ на нашия герой - арестуваният Милко Величков: „Не съм вярвал че мога да бъда арестуван за 24 часа, но явно в България всеки невинен може. Ще ви разкажа точно какво се случи. Вчера, докато си оправях колата, край мен префуча с бясна скорост кола, точно край децата, които си играеха. След нея летеше такси. Бабаитът от колата беше закачил за теглича куче и го влачеше по земята. След виещото от ужас животно оставаха парчета от кожа, кръв и фекалии. Не издържах и се хвърлих да спра колата. Помагаха ми и съседи, които после се скриха и отказаха да свидетелстват. Оня спря и започна да се оправдава, че бил се разсеял и забравил животното вързано отзад. Звъннах на 112 и подадох сигнал за случая. Имаше следа от около 100 метра, по която се виждаше кръвта от животното и останки от кожата му. Полицията обаче арестува мен, а извергът се прибра спокойно вкъщи. Мърмореше, че кучето си е негово и ще го прави каквото си иска. Ако иска ще го влачи, ако иска ще го коли, ако иска и ще го обеси. Нямал съм право да му се меся, а освен това съм му бил докарал траен стрес, като съм гръмнал във въздуха. Така стресираният нещастник и получовек си остана у дома, а аз ще бъда съден, защото съм го стресирал и защото съм стрелял във въздуха. Нямах друг избор да го спра да убие нещастното животно, освен с изстрела. Иначе не ме чуваше и не искаше да спре.
Спасих кучето, но ще бъда съден.
Може и в затвора да отида.
Той е невинен, аз – виновен!
Е*ати държавата, в която живеем, е*ати и законите!
Сега ми става ясно защо другите си мълчат безучастно и не се намесват каквото и да става.
Защото престъпниците са свобода, а ние, останалите граждани, винаги сме виновни по някой член!...”, написа Милко Величков. Човекът, когото тепърва ще съдят за... хулиганство. И някак неволно ми идва по памет един класически стих: „У нас свестните считат за луди, глупецът вредом всеки почита...” Ботев. Ама такива като Ботев вече рядко се срещат по нашите земи. Нормалните все повече свеждат глави от страх да не ги сметнат за луди, а престъпниците и наглеците все повече се наежват самочувствено и агресивно, защото с годините придобиват усещането за недосегаемост. В случая с Милко едно куче предизвика размисъл у хората какъв е образът на реалността у нас. Пробуди осъзнаването, че обществото ни е придобило едно грозно лице, което не става за показване, буди отвращение и срам... И няма значение дали става дума за куче, или за човек?! И с човек можеше да се случи. И се е случвало, и се случва!.. В предвеликденски пости сме уж. Тихи и смирени трябва да бъдем, а в гърдите ни от подобно чуто, видяно и преживяно като Божи ден, се надига все по-голям гняв. И няма как да го обуздаеш с кандило и светена вода тоя гняв, защото се надига в тебе като блатен газ. Стигаш до прозрението, че в общество, в което няма човечност, повече любов и милосърдие заслужават животните. Те поне, и да ти посегнат, ще е по някаква логична причина – природна програма да речем. Само човекът ти посяга ей-така – от злоба, свръхвисоко его, или алчност. У нас най-беззащитен е човекът. Защото и да говори, няма кой да го чуе; и да казва истини, няма кой да го разбере; и да се бори, няма кой да го последва. И сега ще тръгнат да се врънкат общинари с природозащитници, за да се пусне пушилка и да отиде и тоя случай в посока, дето не е истинската. Съвсем целенасочено и нарочно. Това, че кучетата и предимно бездомните псета у нас отдавна са на прицела на алчните общинари, го знаем отдавна. Още от кметстването на Софиянски се избиват стотици кучета в столицата за пари. И че нарочно не ги кастрират, за да се множат и да се „усвояват” още пари покрай бездомните кучета. Сигурно – не, ами съвсем сигурно, и в други общини на страната е така. Лицемерни хора се правят на спецове как да се реши проблема с ясното съзнание, че не трябва да се решава, за да не спрат парите за тази дейност. От чужбина пращат пари, а у нас отдавна са научени, как без евтаназия кучетата да умрат по-„евтино” - от глад и жажда в приютите, или с карфица в кренвирша на улицата...
И знаете ли какво дава искрица надежда в този мрачен пейзаж, колкото и да е безсмислено само по себе си?! – Че хората, макар и за кратко се обединяват покрай една идея, покрай една пробудена искрица човечност. Ето сега веднага във Милко Величков Фейсбук изникна петиция за награда на Милко.
„Искаме награда за достойния за уважение Човек с бързи реакции Милко, който се опълчи срещу насилието над куче, вместо да бъде съден с обвинение по чл.325 от НК (Престъпление против реда и общественото спокойствие -хулиганство)”, са написали инициаторите на петицията.
В съда обаче никой няма да ги пита колко са и за какво се борят. Вече сме наясно с това - „гледали сме го тоя филм” от други подобни акции. Милко е обявен и подведен под отговорност като хулиган – това е реалността. И го грози и още нещо – онзи да го даде на съд заради „стреса”, който бил изпитал. И може да го одръсти за бая пари, на всичкото отгоре. Повярвайте ми, напълно реално е Милко да го осъдят два пъти – един път за хулиганство, и втори път – заради „стреса” на собственика на песа. И така, според новите норми на живот в България, всичко ще си дойде на мястото. На „правилното” място – Добрият ще се научи занапред да не прави добрини, за да не пострада, а Лошият, след като припечели от добрината му, ще стане още „по-добър” в лошотията си, защото вече ще е наясно, че правосъдието у нас е на страната на „добрите” като него.