Искра Радева на 65: Животът е пиеса – щастливите мигове се редуват със скръб
Искам искрите на нашето изкуство да стигат до всички сезони на възрастта. Да
получат зрителите колкото се може повече положителни емоции, да си излязат с повече
усмивки, с повече лекота в сърцата. Допадат ми пиесите, които разнищват нещата
от живота, които наистина ни се случват. Той върви шарен, с много щастие, после
скръб, после пак щастливи мигове... Така е и в нашите пиеси.
Началото –
Беше излязла една наредба, според която отличниците по актьорско майсторство
и художествено слово остават в софийски театър. Така се озовах в Младежкия. Бях
в трупата 24 години, припомня актрисата.
Трупата се славеше като най-добра в столицата. Там изиграх прекрасни роли - Мария
от "Хубавата Мария" на Дончо Цончев - първата ми голяма роля, за която получих
и наградата за дебют, Джулия от "Двамата веронци"... Много са, да не ги изреждам.
След време дойдоха тежки моменти за театъра. Когато го събориха, се преместихме
в Студентския дом. Публиката престана да идва там, занизаха се години на застой.
Тогава си казах, че тъпча на едно място и че искам сама да определям съдбата си
на актриса. Така дойде идеята за "Искри и сезони".
Театърът е вече на години, а аз съм свободна и независима - най-хубавото нещо.
Окуражи ме съпругът ми - без неговата подкрепа нямаше да се реша. Дори в началото
се смеех над идеята, както и колегите ми. Те смятаха, че времето не е подходящо.
Аз съм зодия Овен и реших, че каквото и да става, този театър ще го има
Не съжалявам - това са безкрайно щастливи години в живота ми. Сама избирам пиесите,
режисьорите, актьорите.
Ужасно мъчна се оказа професията мениджър. Трябваше ми време, за да я усвоя.
Това, че успях да го сторя, направи "Искри и сезони" жив и до днес. Важно е първо
да спечелиш доверието на публиката, после - да има с какво да я привлечеш, така
че тя да чака с нетърпение всяко следващо твое творение. Ето в това отношение
успяхме. В цялата страна имаме свои постоянни почитатели, навсякъде залите са
пълни и не мога да не съм щастлива, че в тези трудни времена хората успяват да
отделят пари за театър. Това е много важно за нас, радва се Искра Радева.
А цената - бях малко време с дъщеря ми, докато растеше, макар така тя да стана
по-самостоятелна. Тя никога не ме обвини, съобразяваше се с професията ми. Все
пак няма да си простя, че съм изпуснала толкова важни мигове от детството и юношеството
й. Слава Богу, че имах човек до себе си, който, ако й беше истински баща, не знам
дали щеше да е така добър. Но в началото и с Кирил бе много трудно и сложно. Когато
най-много ни се искаше да сме заедно, бях най-заета. В един миг той каза: "Аз
или театърът". Трябваше да мине известно време, за да разбере какво означава сцената
за мен. Интелигентността му спаси връзката ни, а и той инициира идеята за "Искри
и сезони".
Изживях голямата любов в живота си и съм щастлива, че я срещнах, макар с Кирил
да бяхме малко заедно - само 17 години. Понякога самотата страшно ми тежи, затиска
ме, независимо че денят ми е запълнен с много работа, срещи, представления, пътувания.
Приятелите винаги са до мен, но въпреки всичко тя съществува. Всички ние имаме
нужда от едно рамо в живота, на което да се облегнем, да поплачем, да се смеем.
За мен това беше съпругът ми, ние взаимно имахме нужда един от друг и това не
престана никога. Страшно много ми липсва. Точно това рамо... Той ме подкрепяше
във всичко.
Смееше се, че нашият брак е перфектен, защото каквото кажа аз, той се съгласява
и всичко върви прекрасно
Естествено, не беше така. Но мислехме еднакво и гледахме в една посока. Ето затова
толкова много ми липсва - половинката ми в живота я няма, а 17 години бяхме заедно.
Все по-често си мисля, че Господ много го е обичал и затова си го прибра рано...
Запълвам тази голяма празнина с много работа. Никога не ми е много работата, макар
всъщност да е много. Не ми пречи. Щастлива съм, защото цял живот се занимавам
с това, което беше мечтата ми. Никога не се оплаквам. С "Искри и сезони" играем
по 100-120 представления на година в цялата страна. Когато всички сме в криза,
не можеш да кажеш, че една брънка е излязла от нея. В някои театри са върнали
част от актьорите на минимална заплата - ако обичаш, да ядеш само кисело мляко!
За всички е сложно да отидат на театър. На преден план е битовото оцеляване. А
всъщност духът е този, който трябва да ни крепи в трудни мигове.
При нас битът играе главна роля, а не духът...
Пагубно е, защото възпитаваме едно цяло поколение за години напред.
А днес обичам да ходя на море през януари. С удоволствие хапвам мусака с тиквички.
Не си отказвам малка водка с приятели. А ако съм облечена в бяло и червено, тогава
наистина съм "въоръжена", тонизирана и готова за поредната битка с кризата.
Искра Радева признава, че през годините е имало и моменти на предателство. "Но
това са малко мигове. Аз обаче ги преодолявам и прощавам. Не мога да простя само
лъжата”, казва Искра, която на 21 март навършва достолепните 65 години.
Какво четем:
🔴 По стъпките на смелите сливенски войводи🔴 Малката България в Дубай
🔴 Лили Иванова: Сега се уча от младите (снимки)
Източник: Блиц