Съдбата на човека: С една ръка Христо е национал по тенис


Той е Христо Босаков и е на 37 години. Инвалид е по рождение вследствие на усложнения при раждането. Без два крака и само с една ръка. Отдавна е свикнал със съдбата си и води напълно нормален живот. Онова, което го отличава от много други в подобно положение, е, че е национален състезател по тенис за хора с увреждания. Два пъти седмично тренира на кортовете на Локомотив Пд. Клубът традиционно се грижи за хора и деца в неравностойно положение, години наред предоставя залата си на момчета от комуната за лечение на наркозависими във Войводиново. Христо се придвижва с инвалидна количка. Може да ходи и без нея, но на малки разстояния. Живее отделно от родителите си, има си работа и се оправя абсолютно сам. Твърди, че нищо не му тежи, има приятели, още от дете е приел фактите и оттогава не му прави впечатление. Не съм по-различен от останалите, казва той. И наистина - за човек в неговото положение е постигнал много в живота си. Учил е в домове за хора с увреждания, завършил е икономически техникум в Луковит, след което продължил образованието си за електродомакински уреди във Варна. Изкарал е курсове за компютърна грамотност и в момента оправя компютри - надомна работа. За да се хвана на постоянна, трябва да зарежа тениса, а не искам. Печеля достатъчно, за да се оправям, а едната ми ръка върши работа като за две, допълва той. 

По тениса го запалва негова приятелка от София - също националка за хора с увреждания. Стана преди 6 години. Отборът беше на лагер в Пловдив. Звънна ми и ме покани да отида да ги гледам и ако искам - да започна и аз. Стана ми интересно и реших да се пробвам. В началото ми беше малко трудно, постепенно започнах и влязох в националния тим, разказва Христо. Следи световния тенис, има си и любимец - Новак Джокович. Националният отбор е около 12 души, сред които - две жени. Той е единственият пловдивчанин в него. Всяка година има лагери и състезания - основно в София. На държавните Христо има една титла и две втори места. Ходи и на международни турнири. Преди 2 години бяхме в Германия, но отпаднах още в първия кръг. Там хората в нашето положение имат по-добри условия и играят всеки ден, докато тук няма възможност за повече от 2 пъти седмично. Всичко опира до средства, пояснява Христо. Разноските за треньор и транспорт му поемат от федерацията. До кортовете се придвижва с таксита. 

Тенисът ми се отразява много добре физически, доволен е състезателят. Бекхендът му е по-трудният удар. Също и сервисът, заради сложността при преценката на подхвърлянето на топката. Не е лесно и придвижването му с количката, тъй като трябва да я направлява с ръката, с която държи и ракетата. Правилата за хора с увреждания са абсолютно същите с една съществена разлика - топката може да тупне два пъти, преди да бъде отиграна. На твърда настилка е по-лесно, защото на клея количката често затъва, пояснява Христо. Не е мислил по въпроса докога смята да играе. Засега твърдо си остава в националния отбор, а в близките дни му предстои поредният лагер в Благоевград.


Какво четем:

🔴 Спортният журналист Андрю Сърл е поредният британец, избрал да живее в сърцето на България

🔴 Български отбор стана пети в най-голямото състезание по инвестиционно право в света

🔴 С "Имот под наем – без наем" ентусиасти ще завръщат хора в селата

Източник: Марица



Коментари



горе