Владо Стоянов – кошмарът на Роналдо
На 25 март почти в полунощ един български футболист влезе в световните новини.
При това с изявите си на терена, а не извън него. Става дума за 28-годишния, роден
в Перник, вратар на националния ни отбор Владислав Стоянов. Пред близо 25 хиляди
души на стадиона в Лейрия той обезличи звездата на Португалия, „Реал“ (Мадрид)
и световния футбол Кристиано Ронадо, като не само опази вратата си суха при неговите
удари безчет, но му хвана и дузпата. Втори подобен триумф на Владо над CR7 в двете
им срещи досега (Б.Р. Предишният бе в мача от Шампионската лига между „Лудогорец“
и „Реал“).
„Роналдо е сред най-големите футболисти в света и когато някакъв неизвестен вратар те отчайва и аз да бях на негово място, щях да се ядосам“, коментира тогава Стоянов.
От този ден всички обявиха българския страж за кошмара на Роналдо. А той скромничи: „Не мога да кажа, че съм му кошмарът. Просто имах ден, въобще целият ни отбор имаше ден и най-важното бе, че победихме. Целият ни български футбол и народ имахме нужда от тази победа и аз съм радостен, че със спасяването си допринесох за нея“.
И въпреки че вече беше звезда от световна величина, само 4 дни по-късно Владо остана резерва в контролата с Македония. „Така се бяхме разбрали със селекционера още преди мача с Португалия. В първия да пазя аз, а във втория – моя колега Божидар Митрев.“
Каквото и да прави на терена, Стоянов остава здраво стъпил на земята. „Никога не съм се мислил и никога няма да се помисля за звезда – категоричен е той. - Просто си върша работата. Когато на клубно ниво с „Лудогорец“ постигахме успехи в Европа, еуфорията беше подобна, но никога не съм си вирвал носа“.
И ако той е станал кошмар за една от най-големите футболни звезди в момента, то кошмарът на самия Владо Стоянов е далеч по-скромен. Това за него е отпадането на „Лудогорец“ във втория квалификационен кръг на Шампионската лига миналото лято от молдовския „Милсами“. Нещо, което никой не очакваше след пробива на разградчани предишния сезон, когато играха в групите на Лига Европа. „Беше голям шок за всички и наистина мога да кажа, че това е най-големият ми кошмар“, споделя вратарят.
От ранна детска възраст и до ден днешен големият идол на Владо е негов колега – вратарят на „Ювентус“ и на Скуадра адзура Джанлуиджи Буфон.
Всъщност героят от Лейрия започнал с футбола, както повечето деца в по-малките градове – непрекъснато играел с момчетата от махалата в Перник и след като всички (които били по-големи от него) се записали да тренират, решил и самият той да го направи. Започнал в школата на местния „Металург“. После след един добър мач срещу ЦСКА, „армейците“ го взели в редиците си, преди да подпише първия си договор с бургаския „Нефтохимик“ (тогава „Нафтекс“). „Някак си съвсем нормално беше да заиграя футбол, защото по мое време нямаше толкова много компютри и електронни игри и затова по цял ден ритахме с приятелчетата пред блока“, разказва Стоянов.
Боли го, че всички тези отбори, от които е тръгнала кариерата му, в момента изпитват сериозни затруднения да съществуват, камо ли да имат успехи. Приема го обаче за нормално, защото когато няма средства, нищо в която и да е сфера не върви.
ВИЗИТКА
Роден е на 8 юни 1987 г. в Перник.
Започва да се занимава с футбол още като дете в „Металург“. После преминава в ДЮШ на ЦСКА. През 2004 г. преди да подпише договор с „червените“ избира да отиде в „Нефтохимик“ (Бс). Преотстъпен е на втородивизионния „Поморие“. Връща се при бургазлии, с които прави дебюта си в „А“ група – на 15 октомври 2005 г. при победата с 1:0 над „Черно море“ (Вн). После играе за „Черноморец“, а през януари 2010 г. е закупен от молдовския „Шериф“ (Тираспол), с който също става шампион. Същата година за добрите му изяви дебютира в националния отбор на България.
От януари 2013 г. Стоянов играе в „Лудогорец“, с който постига най-големите си успехи. 3 пъти става шампион на България, носител на Купата и Суперкупата. Играе в Шампионската лига и групите на Лига Европа, където достига с тима от Разград до осминафинал.
Владислав Стоянов е обявяван за "Най-добър вратар" на „А“ група за сезон 2012-2013 г. и в груповата фаза на Лига Европа за 2013-2014 г. През декември 2014 г. е посочен от УЕФА за най-добрия вратар в груповата фаза на Шампионската лига. Тогава идва и най-голямото признание за професионален играч в България - обявен е за Футболист на 2014 година.
Разград го събира с жена му 
Макар да е роден в Перник, щастливият град за Владислав Стоянов се оказва... Разград. Не само че там постига най-големите си успехи досега, печелейки 3 пъти шампионската титла и ред други отличия. Този град от Лудогорието му дава и съпруга.
Видял Венера в едно кафене в Разград, разменили си погледи и някак си искрата пламнала от раз. „Не е ясно кой кого свали, но важното е, че се намерихме“, споделя вратарят. Последвали срещи, вечери и т.н. Вече имат и 10-месечна дъщеричка Виктория.
Според мнозина именно присъствието на Венера до Владо е било ключът към това формата му да се подобри рязко и да го изстреля до номер 1 във всички класации. Нейна е и заслугата лудия перничанин да се превърне в зрял и улегнал човек. В началото на връзката им половинката на Стоянов понякога се превръщала и в негов шофьор, тъй като стражът не бързал да си вади книжка – просто автомобилите не са голямата му страст.
Докато били гаджета Венера не пропуска мач на „Лудогорец“ или националния отбор, но след появата на детето, нещата малко се променят.
„Венера и Виктория са моите опори в живота. Съжалявам, че покрай непрекъснатите
лагери и мачове не мога да съм повече около тях, но когато съм си у дома, гледам
да помагам. Иначе, добре че са родителите на съпругата му, та са около двете,
докато мен ме няма“, признава Владо.
Владо е категоричен, че не е от амбициозните родители, които държат на всяка цена и децата им да минат през спорта като тях. „Като порасне, детето само ще си избере пътя. По никакъв повод няма да го натискам да тренира нещо, само заради мои болни амбиции“.
Почитател е на сръбската музика
„Както повечето перничани, съм почитател на сръбската музика“, казва Владо. Опитал се да я пренесе от родния си град в Разград, но не се получило. Все пак, когато има възможност му я пускат, както той се изразява.
Харесва българската кухня и е щастлив, че жена му се справя добре пред печката и дори доста го глези. Не е голям режимлия и признава, че у дома се отпуска и в яденето.
Определя се като домошар, но и компаниите не са му чужди. Напоследък обаче повече посреща гости, отколкото той да ходи. „По-удобно е покрай малката да сме си вкъщи“.
Гледа ли футбол по телевизията? „Честно казано - не. Когато това ти е професията, в един момент не ти е толкова забавно да гледаш мачове“, откровен е вратарят. Затова пък обича да следи волейбол и тенис.
Когато има почивен ден от тренировки, Владо взема двете си момичета и ги завежда на разходка. Често ходят до Варна и Русе, където има повече забавления и приятни места за посещение.
Приятел и съветник му е колегата Чворович
Сръбският вратар на „Лудогорец“ Иван Чворович, който също има един мач с националната фланелка на България, е най-добрият приятел на Владо. Познават се още от 2005 г., когато двамата играят за бургаския „Нефтохимик“. С него той споделя и радост и мъка, но също иска и професионални съвети. Един такъв стана достояние на всички след мача с Поругалия, тъй като Чворович казал на Стоянов в кой ъгъл да се метне при дузпа на Роналдо. И фактът си е факт – Владо спазва указанието и успява.
Работил е с доста треньори - и българи, и чужденци, в кариерата си. Старае се да слуша всеки един и да си извлече най-полезното за себе си от тях.
Определя като своя слаба черта това, че е прекалено доверчив. На терена обаче безпрекословно се доверява на своите съотборници и най-вече на защитата пред себе си. „Нормално е всеки да греши, дори и най-големите. Но ние сме 11 души на терена и трябва взаимно да се уважаваме и подкрепяме“, казва Стоянов.
Признава, че още не е мислил какво ще прави след като спре да играе на високо ниво. Целият му съзнателен живот е преминал в Царя на спортовете и се вижда в него и след 10-ина години, макар да не знае точно като какъв.
Владо признава, че се старае да помни само хубавите моменти от кариерата си. Лошите ги приема като нещо нормално и не иска да се връща към тях. (Затова и му спестихме въпроса за онези 4600 евро, които преди години Митко Събев му дал за операция в Германия, а той ги проиграл в казино, както се говори).
„Футболът ми даде доста хубави моменти, много положителни емоции, награди и слава в дадени моменти. Но разбира се, ми донесе и много травми и лишения, отсъствия от дома. Почти няма празник, който да съм изкарал с близките си у дома. Но все пак това е рискът на професията“, завършва философски Кошмара на Роналдо.
Какво четем:
🔴 Архитект от Австрия дари площад на монтанско село🔴 Как Сталин умори от гладнад 100 000 българи в СССР
🔴 Българка работи до смърт в Чехия
Източник: Монитор
Коментари
Последвайте ни във facebook!
