Пейо Яворов - "Стон"


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Стихотворението „Стон“ е написано през 1906 година и намира своето място в стихосбирката „Подир сенките на облаците“.  Заглавието и посвещението насочват към основната тема на стихотворението, а именно любовта в своите две измерения – духовното и плътското. Поетът държи да подчертае усещането на страдание, което любовното чувство предизвиква, а заедно с това споменава името на любимата – виновник за сложните любовни емоции. Стихотворението е разделено на две строфи, подчертавайки дуалността в любовта, удоволствието и страданието, което тя предизвиква.

 

Стон

 

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка –

и в мъката любов!

Миражите са близо, – пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо, – пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, –

тя – плът и призрак лек!


Какво четем:

🔴 Спомени от родната казарма

🔴 Ще се изумите от тези ФАКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА НИ ИСТОРИЯ. Всеки БЪЛГАРИН трябва да види това и да ПОМНИ! (ВИДЕО)

🔴 Спанак за сила, коприва за младост, рукола за секс

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе