Българи в чужбина. Радка и синът ѝ Пепи преминават през множество трудности в Лондон, за да изградят живота, за който мечтаят
Радка Вълканова е млада жена от Пловдив, магистър по счетоводство, която заедно
със своя син – 13-годишния Пепи, живее в британската столица Лондон. Решението
двамата да се пренесат там тя взима импулсивно преди 6 години, а изпитанията,
през които им се налага да преминат, не са едно и две. Благодарение обаче на силната
си воля, желанието да осигури на Пепи живота, който той заслужава, упоритостта,
амбициозността и дисциплираността си, а и с малко помощ от приятели, Радка се
справя с всичко по изключително добър начин.
Преди 3 години аз и баща ми пътувахме със сестра ми до Лондон, която бе приета
да следва магистратура там. В няколкото дни, нужни ни за адаптацията и настаняването
ѝ в квартира, гостувахме в апартамента на Радка, която ни прие любезно и открито.
Тогава се запознах с нея и впечатленията ми бяха повече от положителни. Защото
въпреки всички трудности, тя бе успяла да изгради уютно, чисто и заредено с хубава
енергия място за нея и Пепи. И бе съхранила финеса и достойнството си. Радвам
се, че днес имам възможност да ви разкажа нейната история – вдъхновяваща и поучителна,
в рубриката на
Ради, разкажи ни – как се озова в Лондон? Кога замина и защо избра точно британската столица?
Аз не съм избирала Лондон, съдбата ме доведе в британската столица. Никога не съм желаела или планувала да живея извън граница. Имах неприятни моменти с моя бивш съпруг и по време на коледната ни визита в Лондон при роднини реших най-безотговорно и ненадейно да останем в Лондон. Казвам „безотговорно“, защото аз и синът ми не бяхме подготвени за новия живот, който ни предстоеше. Английският ми беше на ужасно ниско ниво, а детето ми беше на 7 години и знаеше само десетина английски думички.
Радка Вълканова е убедена: „Да, работа в Лондон има много, стига да ти се работи, можеш да работиш на 2-3, дори на повече места“. Снимка: Личен архив
Кой аспект от адаптацията към живота там ти беше най-труден? Как се приспособи, кой ти помогна да го направиш?
Адаптацията беше трудна разбира се – без никаква подготовка. През 2010 г. българите все още нямахме право да работим във Великобритания, освен като самоосигуряващи се. Допълнително усложнение беше и това, че не говорех добре езика.
Лесно ли се намира работа в Лондон? Ти с какво се занимаваш в момента?
Да, работа в Лондон има много, стига да ти се работи, можеш да работиш на 2-3, дори на повече места. Трудно е да намериш високоплатена работа, ако не отговаряш на високите стандарти. Има доста желаещи да живеят и работят на това място, така че конкуренцията е голяма и трябва да притежаваш отлични качества и да имаш силно желание и мотивация.
Започнах с почистване на къщи, както много наши сънародници. Въпреки че имам магистратура по счетоводство и 10 години стаж от България, нямах никакви шансове да упражнявам тази професия в началото. Записах се да уча отново, в момента завършвам поредната квалификация. През 2015 г. успях да си намеря работа в счетоводна фирма, където работя и в момента.
„Аз не съм избирала Лондон, съдбата ме доведе в британската столица (…) Но съм благодарна, защото може би това е идеалното място да се развиваш и откриваш нови предизвикателства за покоряване“. Снимка: Личен архив
Твоят син Пепи е трябвало също да се приспособи към тамошния начин на живот. Как едно българско дете започва да учи в английско училище? През какви трудности преминахте?
Въпреки всичко гореспоменато, най-голямото ми притеснение беше именно за сина ми, много трудно намерихме училище за него. Лондон е пренаселен град и намирането на училище за децата ни е проблем. Той започна училище след два месеца, но това естествено не беше най-добрият вариант.
Учебната система във Великобритания е доста по-различна от тази в България. Децата тук започват училище на 5 години. Пепи беше на 7, когато пристигнахме и беше завършил само първия срок от първи клас в България, още не беше привикнал към отговорности. В Лондон го приеха направо в трети клас и той трябваше да се адаптира не само към новия език, но и към учебната институция.
Английската система е доста по-либерална към децата, няма голям стрес и преследване с домашни и оценки. Ако детето не се справя добре, просто приемат, че това са възможностите му, не го насилват да полага много усилия. Опитват се да мотивират децата да учат по друг начин, но това невинаги работи при тези, които все още са в ранна възраст.
В някои аспекти аз предпочитам нашата българска система. Пепи се адаптира много добре, но му беше доста трудно в началото. Беше голям стрес и за двама ни.
Какво ти направи най-силно впечатление, когато започна да живееш в Лондон? Какви са разликите с България?
Тук е моментът да спомена, че съм благодарна на съдбата, че ме доведе в Лондон, защото може би това е идеалното място да се развиваш и откриваш нови предизвикателства за покоряване. Тук възрастта ти няма значение. Ако имаш амбиции, можеш да ги развиваш и на по-късен етап от живота си. Имаш безкрайна свобода за развитие и действия! Тук продължих да уча и да откривам нови интереси.
Ликът на Пепи се появява на големия рекламен билборд на Piccadilly Circus – едно от най-известните места в Лондон. „Това беше във връзка с една благотворителна акция. Той беше много щастлив“, казва Ради. Снимка: Личен архив
Има ли активна българска общност в британската столица, подкрепят ли се сънародниците
ни зад граница?
Има много българи в Лондон, както предполагам навсякъде по света. За мое огромно щастие, открих много нови приятели тук, който са наши сънародници. До миналата година синът ми посещаваше българско училище всяка събота, благодарение на което открих нови приятели.
В свободното си време играя български народни танци, понякога ходим на международни участия. Миналата година ходихме в Лион, тази година през май ще посетим Монпелие във връзка с годишното танцово надиграване на български групи, танцуващи зад граница. Още отсега зная, че ще бъде много вълнуващо и зареждащо за всички участници. Трепетът е неописуем! Когато посещавам тези събития, се чувствам много щастлива и горда, че съм българка. Разбира се, България много ми липсва, както и всички приятели там.
„В свободното си време играя български народни танци, понякога ходим на международни участия. Трепетът е неописуем! Когато посещавам тези събития, се чувствам много щастлива и горда, че съм българка“, казва Радка. Снимка: Петя Николова
Как преминава един твой ден? За какво мислиш вечер и какви са плановете ти за бъдещето?
Дните в Лондон по принцип са много динамични. В момента завършвам една счетоводна квалификация и уча доста за последните изпити. Денят ми започва към 6:00, когато започвам да уча, до към 7:00, когато изпращам детето ми на училище, след това отивам на работа.
Радка и синът й Пепи често използват велосипедите си. „Лондон има прекрасни паркове и ние прекарваме голяма част от свободното си време там“, разказа младата дама. Снимка: Личен архив
В момента изграждам нов здравословен навик да ходя на работа с велосипед, който създава много приятно усещане. Работният ми ден е от 9:00 до 18:00. След това си правя отново едно ободряващо каране с колелото до дома ми. Обичам тихи вечери с детето, понякога си четем книжки и си говорим.
Плановете за бъдещето ми са много. Бих искала Пепи да се справя добре в училище и да се развива успешно в живота. Бих искала да сме здрави, за себе си имам желание да започна АССА – това е счетоводна квалификация, която ще ми даде възможност да работя и да се развивам в професията, т.е. очаква ме още доста работа. Но всъщност това ме зарежда и мотивира много.
Как се забавляваш? Какви събития обичате да посещавате?
Обичаме да пътуваме, това е нещото, което можем да правим безкрай. Организираме си малки екскурзии до различни места, обичаме преди това да проучим самия град и да набележим какви забележителности искаме да посетим.
Вълнуващо и интересно е, както за мен така и за детето. За по-далечни дестинации в момента само мечтаем, но вярвам, че след време ще реализираме всяка мечта.
Как виждаш себе си и Пепи след 10 години? В коя държава и по какъв начин?
След 10 години бих искала да сме все така здрави, мечтаещи и много успешни. Желая от цялото си сърце детето ми да постъпи в много добър университет, да има стремежи и успехи в живота си. За себе си искам стабилна професионална кариера и много пътешествия.
„Организираме си малки екскурзии до различни места, обичаме преди това да проучим самия град и да набележим какви забележителности искаме да посетим“. Снимка от Шотландия: Личен архив
В коя държава – времето ще покаже. Аз ще се чувствам българка, няма значение къде живея, в сърцето си нося ритъма на българската народна музика!
Текстът е част от
Заповядайте в
Какво четем:
🔴 Срам ме е, че го позволих...🔴 Късметът да си ратай на родопски англичани
🔴 Забравените кметове, които промениха София
Източник: truestory
Коментари
Последвайте ни във facebook!
