1963 г. Радой Ралин лобира химн да е "Мила Родино"
Негов автор е Цветан Радославов, дописват го двама поети
- Kой е най-сериозният вестник в България?
- Вестник “Стършел”.
Имаше и такава закачка с единствения в страната седмичник за хумор и сатира преди 1989 г.
Но ето ви и една история, която показва как хумористичен вестник може да върши и сериозни неща.
През 1963 г. е обявен конкурс за написване на нов национален химн на Народна република България. Поети лъскат перата, композитори кършат пръсти пред пианото, но властта не харесва нищо.
Тогава на сцената излиза Радой Ралин, който работи в “Стършел”. Той е чудесен лирик, но читателите го знаят повече като сатирик и епиграмист. Радой събира във фоайето на Сатиричния театър свои колеги от вестника, поети, актьори, режисьори, художници и им споделя идеята си, че национален химн трябва да стане песента “Мила Родино”.
Специална молба отправя към “стършелите” и актьорите: да популяризират тази песен навсякъде, където имат възможност. И те започват да лобират за “Мила Родино” на представления, по естради, на турнета, в интервюта, по радиото и прохождащата национална телевизия.
Постепенно идеята добива популярност и през 1964 г. “най-горе” решават песента на Цветан Радославов да стане химн на България.
Но... с едно “но”: поетите Георги Джагаров и Димитър Методиев да включат в текста
куплети
за ръководната
роля на БКП
и “братската дружба с великия Съветски съюз”. И те добвят:
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим
Дружно, братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води
нашият победен строй.
Направена е и допълнителна хармонизация на песента от композиторите Филип Кутев и Александър Райчев.
Като махнем “кръпката” на Джагаров и Методиев, България прави заслужен поклон към първооснователя на химна Цветан Радославов.
Той е роден на 19 април 1863 г. в Свищов. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветител Христаки Павлович и сестра на художника Николай Павлович.
Младежът учи при Емануил Васкидович, негови приятели са видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово Радославов е няколко години студент по история и славистика във Виена. През 1897 г. защитава докторска степен по философия в Лайпциг.
През 1885 г. избухва Сръбско-българската война и студентите в чужбина се завръщат в родината. С няколко свои другари Цветан Радославов потегля с кораб по Дунав към България.
В същия кораб пътуват и много сърби. Не след дълго те ще облекат военната униформа и ще влязат в окопите от другата страна на фронта като наши противници.
В един момент сърбите запяват своя патриотична песен. Българските младежи няма с какво да им отговорят.
Цветан Радославов взема цигулката си, излиза на палубата и обладан от силен патриотичен плам, започва да свири и да пее по собствени стихове:
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Другите българи на кораба се присъединяват към Радославов:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край.
Хайде, братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки
за свобода, правдини.
Освен създател на българския химнЦветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които защитават доктората си при смятания за баща на съвременната научна психология Вилхелм Вунт.
Първият химн
на България
е “Шуми Марица”
- от 1879 (официално от 1886) до 1944 (официално до 1947) г. Текстът е написан от Никола Живков, главен учител във Велес, Тулча, Свищов и др. по време на Възраждането. След много варианти върху този текст остава редакция на Иван Вазов от 1912 г.:
Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.
Припев:
Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
и враг да победим!
Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим!
Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.
Млади и знойни
във вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем.
Ний сме народа
за чест, за свобода,
за мила родина
който знай да мре.
Химн на България от 1950 до 1964 г. е “Българийо мила”. Текстът е написан от Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев.
Музиката е на композиторите Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов.
Българийо мила,
земя на герои,
безспирен и мощен
е твоят възход!
Да крепне навеки
съюзът ни боен
с могъщия братски
съветски народ!
Припев:
Слава, Републико
наша свободна!
Страж на мира
непреклонно бъди!
Враг ли нападне
земята ни родна,
в бой до победа
ни смело води!
Великото слънце
на Ленин и Сталин
с лъчите си
нашия път освети.
Димитров за подвиг
сърцата запали,
в борбата и в мирния
труд ни сплоти.
Припев:
Строим ний заводи,
разкриваме мини,
нивята широки
задружно орем.
За нашата скъпа,
прекрасна родина
готови сме труд
и живот да дадем!
Не знам дали по света има национален химн, в който да се възпява друга държава и нейни ръководители.
И, както вече стана дума, през 1964 г. е свикана специална комисия, която трябва да приеме “Мила Родино” за официален химн на България.
Против е
композиторът
Петко Стайнов
Аргументът му е, че мелодията е еврейска и заради това не може да се пее като химн на българите. Стайнов е освободен от комисията и песента е утвърдена за химн.
Акад. Добри Христов също заявява, че мелодията е заимствана от еврейската музика. Но казва, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са взети от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Още през 1905 г. “Мила Родино” е обработена от Добри Христов, той прави аранжимент на песента за еднороден хор.
В VII ВНС през 1990 също имаше дебати за химна на България. Имаше привърженици и на “Шуми Марица”. След горещи спорове се наложи “Мила Родино”, но без куплетите на Джагаров и Методиев.
Какво четем:
🔴 15 любими фрази от български филми - Читател🔴 ПОСЛЕДНА СПИРКА: ВАГОН-РЕСТОРАНТЪТ НАКРАЯ НА ВСЕЛЕНАТА
🔴 Мюсюлмани укрепват християнски храм в с. Козлец – разказва кметът инициатор
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
