Яспис от Дяволското гърло за любов


Две млади жени със светнали очи, но все още с лудо биещо сърце и „кипнат“ адреналин, излизат от мистичната пещера в Родопите - Дяволското гърло. Преборили се със страха от силата на природата, те оживено разговарят и ръкомахат. А краката им продължават да треперят от прехода под земята. Така, вървейки от изхода, отново стигат до входа на пещерата.

Там, на малка сергия, като таблетки в шишенца, само че в дървени кутийки, са подредени камъни – зелени, розови, тъмни, бели, със сребристи и златисти жилки. Едната от дамите веднага посяга към кораловочервения. „Това е яспис, привлича любовта“, отговаря, без да е питан, продавачът. - „Вземеш ли го, ще стане така, че ще те наобиколят много обожатели.“ Жената бързо добавя - „А не може ли да е само един, но да струва колкото всички останали?“ „Може. И точно това ще ти се случи, но ще трябва да почакаш малко. Докато приятелката ти любовта ще я намери по-бързо“, отвръща, пак непитан, мъжът.

До червения камък стои тъмен, който „гони“ негативната енергия, излъчвана от лошите и завистливите хора. Друг - който „задържа“ здравето, трети - носещ късмет.

Двете жени се споглеждат и без да се замислят дълго, купуват гладките късове яспис.

Това е краят на пътешествието им до Триградското ждрело и Дяволското гърло. Но както той, така и началото му, им се губят. Сякаш не са били в тази почти нереална част на Родопите и сякаш са сънували.

Това е усещането след като си тръгнеш от пещерата. И тогава си даваш сметка колкото е абсурдно примерно да си бил 7 пъти в Барселона, но да не си видят това чудо на България.

Трябва да отидете до Дяволското гърло, не само защото в пещерата се намира най-големият подземен водопад на Балканите. А защото влизането в нея е като слизане до Долната земя, както се разказва в нашите народни приказки.

През изкуствено прокопан тунел от около 200 метра ще стигнете до огромната Бучаща зала, където с грохот, тътен, пръски и под оскъдните светлини на лампите падат тонове вода от Триградската река, за да се „промушат“ някъде в подземния лабиринт. Озовете ли се тук, осъзнавате колко мощна е природата, разбирате колко сте миниатюрни и се молите да не стане земетресение, защото ще бъдете затрити за секунди. Почти не чувате какво ви разказва гидът, тъй като внимавате да не се хлъзнете по влажната подземна земя. Треперите, докато гледате мащабната вода. И тогава разбирате защо пещерата се казва Дяволското гърло. Не защото е дяволска работа, а защото поглъща всичко. И както казват спелеолозите – както поеме пещерата, нищо не се връща.

През последните десетилетия на загадъчното място са пристигали какви ли не учени, дори китайски и американски, изобретили скъпи мини роботи, пускали камери и какви ли не устройства. Но нищо от тях водата не върнала на собствениците им.

Така загинали и водолази – мъж и жена, опитвайки се да разберат тайната на пещерата. Днес, само плочата с ликовете им, вдълбана край изхода, напомня за тях.

Други будни хора са правили следния опит - изливали оцветена в червено вода точно от Бучащата зала, за да видят кога и къде ще се появи тя в реката, излизаща от пещерата. Забелязали я обаче чак след два часа. Т.е. само един Господ знае откъде под земята е текла водата.

Много мистично е Дяволското гърло. И заради Орфей, за когото казват, че минал през пещерата, за да слезе в царството на мъртвите, откъдето да си върне любимата Евридика. Затова гидовете разказват, че ако двойка влезе в нея, мъжът не трябва да се обръща назад, за да види следва ли го любимата му. Защото може да се раздели с нея. Както вълшебния свирач на лира и избраницата на живота му.


Какво четем:

🔴 С носна кърпичка наш разузнавач задига най-модерния пеницилин

🔴 Шапки долу! За пръв път жена повежда наш взвод за Афганистан

🔴 Преди 76 години България губи Дан Колов - един велик спортист и човек за пример

Източник: Труд



Коментари



горе