Източни Родопи - пътуване във времето


На юг от Стара планина, между реките Арда и Марица, там където легендите за Орфей са още живи, Източните Родопи ни разкриват красотата и богатството на българското културно-историческото наследство. Разхождайки се из „Свещената планина“, както я наричат траките, откриваме свидетелства за това, че тези места още от дълбока древност са център на множество култури.         

Малко сме чували за българския Стоунхендж, намиращ се до с. Долни Главанак. Той е мегалитно съоръжение, най-вероятно с култово предназначение, представляващо каменен календар. Изградено е от големи каменни блокове, наредени в няколко концентрични кръга. Според повечето изследователи, диаметърът на Кромлеха е точно 10 пъти по-малък от този във Великобритания.   

Продължавайки разходката си из дебрите на Родопа планина, стигаме до малкото миньорско градче Маджарово, превърнало се в дом на множество защитени видове птици. Любопитството ни отвежда до един от скалните масиви в близост, величествено издигащ се над коритото на р. Арда. Тук, сгушени в скалните вулканични ниши, гнездят уникалните за България и Европа белоглав и египетски лешояд. Възможност да се докоснем отблизо до тази спираща дъха гледка ни предоставя Природозащитният център Източни Родопи. Разглеждайки интерактивната изложба, се запознаваме с тези обитатели на скалите и научаваме интересни факти за начина им на живот. Тук, планинските масиви, живописно прорязани от меандрите на р. Арда, са запазили тайните на отминалите култури, населявали тези места. Сякаш наистина можем да се докоснем, макар и за малко, до нравите и обичайте на древните жители.  

 Попивайки от магнетичната сила на камъните, се дивим на множеството трапецовидни ниши, издълбани в скалите по необясним за нас „съвременниците“ начин.

Величествените масиви, издигащи се над язовир Ивайловград, укриват от очите местността „Глухите камъни“. Сред склоновете, обрасли с дъб и габър, в изключително красивата и респектираща природа се намира спиращото дъха скално светилище.То обхваща няколко огромни, прорязани от дълбоки проломи скални масива, осеяни с множество ниши. Изкачвайки изсеченото в скалите стълбище, по което някога са вървели древните траки, изцяло се потапяме в мистиката на това свещено място. „Орфеевата“ планина продължава да ни удивлява със своите богатства.

В близост до китното селце Долно Градище, сред острите завои на виещия се път, пред нас изниква уникална панорама - в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина‚ са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Съзерцавайки това великолепие, в съзнанието ни изниква въпросът какво е предназначението на тези чудновати ниши. Може би древните тракийци са полагали останките на своите близки там или изсичането им е обозначавало преминаването по пътя към съзряване на младите тракийци. Тези догадки запазваме за себе си, загледани в зелените дипли на планината. Докато прекосяваме Източни Родопи и съзнанието ни е заето с културата и нравите на траките, неусетно достигаме до с. Мезек, където в могилата Малтепе се намира Тракийската куполна гробница. Минавайки по изцяло запазения 20 метров коридор, идеално оформените и подредени каменни блокове ни разкриват величието и интелекта на предците ни. Неусетно се прекланяме пред тяхното дело, минавайки от преддверията към камерата, като продължаваме да търсим логично обяснение на майсторството на този вид суха зидария, която стои непокътната векове наред. Силно удивени от Мезешката гробница, се отправяме към село Александрово, където през 2000 г. д-р Китов разкри още една в този регион. Александровската гробница ни смайва със запазените стенописи в преддверието и кръглата камера, изобразяващи различни сюжети и сцени от царски лов, но това което прави най-силно впечатление са цветовете на рисунките, устояли на напора на времето.

Пътуването през различните епохи ни отвежда по следите на следващите жители по нашите земи – римляните. Всеки от нас се прекланя пред величието на Вечния град и Римската империя. Великолепието й можем да усетим и тук, в Ивайловград, където се докосваме до останките на античната вила Армира, построена през първи век от нашето хилядолетие. Тя е най-богатият частен дворец, разкриван в българските земи. Облицовките от мрамор, колонадите и мраморният фриз около вътрешния басейн, непокътнатите мозайки с изобразените картини в тях, впечатляват с изкусното майсторство на дворцовите строители.  

 Дивейки се на легендите, които се разказват по тези места, за мистиката на тракийците и великолепието на Римската империя, неминуемо в съзнанието ни изниква въпросът: Какво ще завещаем ние на идните поколения? И ето, търсенето на съвременни паметници на културата ни води до град Хасково, където на хълма Ямача се издига монументът на Богородица – най-високата статуя на Божията майка в света. Смирени пред нейното величие, за пореден път осъзнаваме, че сме благословени да живеем в страна, изпълнена с величествени и уникални паметници.

Това разбуждащо сетивата пътуване във времето из културно-историческото наследство на региона, се проведе в периода 29 – 31 август 2014 г. „Екскурзовод“ на Демонстрационния тур из обекти от културно-историческото наследство в област Хасково бе Областна администрация Хасково, партньор по проект „Съвместни туристически инициативи, насочени към наследството“, с акроним ‘JTI TARGET’, който се изпълнява по Програмата за Европейско териториално сътрудничество „Гърция-България 2007-2013“, в партньорство между Регион Източна Македония и Тракия (Р. Гърция), Областна администрация Хасково, Областна администрация Кърджали и Областна администрация Смолян, съгласно сключен Договор № В2.12.01/20.03.2012 г.


Какво четем:

🔴 Вижте осмото чудо на света

🔴 В най-бедната община Златарица детските градини са безплатни

🔴 Лападът успешно се справя с пролетната умора

Източник: Труд



Коментари



горе