Трявна: Кафе на пясък, работилница за носии и колесници на времето


Има една улица, която е вълшебна. Не, на нея няма феи и къщи на духове, не е от „Властелинът на пръстените", нито училището на Хари Потър се намира в края ?. В полунощ не се случва нищо изключително и не преминават каляски, които зад ъгъла да се превръщат в тикви. Няма никой с огромна шапка, от която да изкачат зайци, но на прозорците на почти всяка къща има поне по една котка. Няма машина на времето, защото тя самата е такава - Улицата на старите майстори в Трявна, улица „П. Р. Славейков".

На нея може да видите наредени едно до друго дюкянчета, работилница за носии, цървулджия, работилница за изкуства, шекерджийници, къщата на семейство Славейкови, Любовна чешма, паметници. Покрита е със стари плочки, приели всякакви форми - като времето.

Започва от от моста и часовниковата кула, които са се превърнали в символи на Трявна и носят същия дух на минало, будност и живот, каквито и площад „Дядо Никола", на който се откриват. Още преди тях обаче ще забележите как магазинчетата приветстват с дървени надписи и табели, неприсъщи за дигиталното и забързано време, в което живеем.

Ако се оглеждате повече, докато вървите по централната улица „Ангел Кънчев", която извежда към площада от гарата, ще видите Дюкян за цветя в къщата на родения в Трявна революционер и помощник на Левски Ангел Кънчев. В обратната посока се намира и паметникът му. 

На уличката на старите занаяти - вляво от старата черква „Свети Архангел Михаил", може да ползвате услугите на резбар, кожар, ковач и златар. 

Заставайки централно на площада с лице към часовниковата кула, ще видите „Кафе на пясък". 

И Тревненското светско училище, или Славейковото школо. Навярно любопитството и цялостната атмосфера на града няма да ви оставят просто да преминете, а ще ви призоват да прекрачите дървения праг на музея. 

„Ако за нещо най-много зафалям на тревненци, то е стремлението им към учение", казва П. Р. Славейков, който прекарва голяма част от живота си именно в Трявна и с делото си допринася за развитието на образованието и обществените дейности в града.

Училището, което тревненци изграждат през периода 1836 - 1839 г., е сред първите светски училища в България. То е в голяма двуетажна сграда, построена по подобие на Букурещкия лицей. Преди това е имало частни килийни училища в домовете на тревненските занаятчии. В тях се преподавало на църковнославянски, като са се изучавали богослужебни книги.

По примера на благодетелите на габровското училище - Априловската гимназия, първото светско училище в България от 1835 г., тревненският търговец Никола Стоянов завещава цялото си имущество от 31 032 гроша за построяване на училищна сграда в Трявна. Тя отваря врати на Димитровден 1839 година.

Във взаимното училище са се обучавали едновременно 100, 200 и повече ученици при един учител, на когото помагали по-големите ученици, като изпълнявали различни задължения - показвачи, надзиратели, дверници. На първия чин, наречен „пясочница" най-малките се учели да пишат буквите и цифрите с пръст върху пясъка. Напредналите седели по-назад и пишели върху плочите с калем, а по-късно върху хартия с перо и мастило.

Основите на класното обучение поставя Петко Славейков, който се установява в Трявна през 1849 година след продължителни години на странствания като млад учител. Той намира убежище в града от преследванията на гръцките владици. Учителства 8 години. Славейков разделя тревненското училище на взаимно и класно, включва изучаването на „Енциклопедията". Пръв въвежда гимнастиката, пеенето и рисуването като учебни часове. През 1850 година провежда първите годишни изпити. Славейков учел децата най-вече на родолюбие и история.

Каква била учебната програма?

В понеделник например преди обед децата изучавали Свещена история, Българска история и Теория на прозата, а следобед - Турски език, Френски език, Политическа география. В часовете през седмицата били включени още Славянски език, Алгебра, Геометрия, Популярна физика. 

До 1871 година училищното настоятелство се намирало в ръцете на църковното и общината, като това водело до злоупотреба със средства. След идването на Славейков е установен строг контрол.

Възпитаници на тревненското школо са Ангел Кънчев, Иван Попдимитров, Христо Даскалов, Пенчо и Иван Славейкови.

В сградата, превърнала се в музей, в една от залите може да видите как е изглеждала класната стая с пейките и перата върху тях, пороците, за които децата са били наказвани, показалките и дъската.

В музея може да видите и колекция от стари часовници - времеизмерватели, както и картини на Димитър и Никола Казакови. Двамата братя даряват на Тревненското школо над 500 свои творби - живопис, рисунки върху теракот и фаянс, дървена и каменна пластика.

След като излезете и се озовете отново на паветата, вдясно зад часовниковата кула ще видите каменния мост над Тревненската река. Той е построен от Димитър Сергюв през 1844-1845 г., кулата е издигната 30 години по-рано.

Мостът е този, който извежда по тесните улички. Той сякаш е онази машина на времето, с която прекрачвате в друга епоха.

Ако Тревнеското школо се откриваше на площада и оставяше усещането за отвореността на времето, за сливането с минало и настояще, без нито едното да изчезва, то тесните улички ви обгръщат в себе си и ви дърпат назад към възрожденската епоха, към динамичността на чаршията, към дейността на старите майстори, към занаята.

Едновременно с това остава спокойствието на постоянно случващото се, на подредеността. Сякаш всяко дюкянче работи, за да допълни образа на улицата. На някои от къщите висят стари часовници, чиито стрелки стоят неподвижни - застинали и те във времето.

Някъде между дюкянчетата и работилниците правят впечатления шекерджийниците и кафенетата, предлагащи кофеинова напитка на пясък.

„Иска ми се да живея, да се смея и да пея,
че животът е много мил, че животът е много мил.
Щом се чуе гюрултия. То се знае, че сме ние,
че животът е много мил, че животът е много мил." 

Това се чува, когато влезете в „Сладкарски дюкянъ", или „Възрожденско кафене". А когато попитате какво представлява кафето на пясък, ще ви отговарят - прави се с джезве като турското. Ако все още се чудите дали ще ви хрупа между зъбите, ще си отговорите сами, когато видите как приготвят напитката. Върху старата печка в кафенето има пясък, в който се върти джезвето. То се заравя от всички страни, за да може да се загрее хубаво.

През това време на възрожденската маса ви сервират чаша за кафе и вода, на нея вече има и керамична захарница с дървена лъжичка. Преди да ви сервират кафето, джезвето се почиства с четка.

Носят ви го върху меден поднос. До ниската маса има още по-ниски трикраки столчета, но се предполага, че сте седнали на някоя от пейките до стената, защото вероятността да се чувствате като Гъливер, настанил се на столовете на лилипутите, е голяма. На дъното на чашата остава плътна утайка. Ако имате гадателски умения, вероятно ще може да продължите пътуването си във времето, като се насочите и към бъдещето.

Докато си пиете кафето, сте обградени с безброй лакомства от детството. На прозорците има дървени рафтове с петлета, близалки, цветни шайбички, фунийки, бонбони, захаросани фъстъци, халва - шербет, нуга, кафява и копринена, пестил, домашно сладко, бяло сладко, ореховки.

Ако сте се зачудили какво е пестил и заради вида му сте си помислили, че е шоколадов или какаов тестен сладкиш, нарязан на парчета - оказва се, че е направен от сушени сини сливи. За направата му може да се използват и други плодове.

Дори и всички модерни „забележки" в кафенето - за забрана на пушенето, издаване на касова бележка, цените са в български левове, телефон за нарушения, са поставени в дървени рамки или са принтирани върху жълтеникава хартия с нарисувани възрожденски орнаменти.

Отваряте дървената врата с усмихната сладост и продължавате нагоре по улицата. Виждате двукатни къщи с издадени еркери, широки стрехи и отворени капаци на прозорците. Някои от прозорците на къщите са счупени, някои от къщите изглеждат съвсем запустели, като на част от тях са разлепени и обяви, че се продават, не липсват и некролози.

Движейки са по ръба на преходността на времето, докато различни на цвят котки не спират да изкачат пред краката ви или да спят по первазите, застинали като часовниците, или да се сливат със сувенирите, изложени пред дюкяните, една къща вероятно ще привлече вниманието ви. Над входната ? врата баща и син наблюдават енергичността на улицата - Петко и Пенчо Славейкови.

И на яве, и на сън
ти си все пред мен -
дивна като ясна нощ,
свидна като ден. 

През денят сърце купней
в жалба за нощта -
цяла нощ за свидний ден
милва ме мечта.

(Пенчо Славейков) 

На приземния етаж в къщата, превърната в музей, ще може да видите родословното дърво на Петко и Ирина Славейкови. Ирина е дъщеря на тревненския чорбаджия Иванчо Райков. След като пристигнал от Велико Търново, Петко ласкаел с поетичния си дух повечето девойки в Трявна.

Никой занаятчия или търговец обаче не бил склонен да позволи дъщеря му да се омъжи за прост учител. Приятелите на Петко съдействали за женитбата му с Ирина. В къщата, в която се установили, живели 23 години. Имали 9 деца, две от тях починали много малки.

В същата зала ще видите и огромен дървен кош, в който Петко Славейков пренасял книги и вестници. На втория се намира битовата част. Преди да пристъпите в залите обаче ще видите сандък, който събира послания.

На 13 януари започна инициатива, организирана от уредниците на къщата музей за съхраняване на любовта и пренасяне на романтичния дух на миналото. Всеки посетител може да остави свое пожелание към някой, обичан от него - така, както Петко и Пенчо Славейкови са писали поетични писма на своите любими. Инициативата ще продължи през цялата година.

Ще получите свитъче с номер. В отделна тетрадка записвате имената си и телефонен номер за връзка, защото в началото на 2015-а три поетични послания ще бъдат избрани и наградени. В периода 14 февруари - 14 март - отново през следващата година, човекът, на когото сте посветили стих, може да дойде и да получи вашия свитък. Ще ви бъдат показани и фрагменти от любовните писма на двамата поети.

Именно чрез любовта на тревненци градът е успял да съхрани и пренесе възрожденския дух. В каквато и посока да тръгнете, винаги ще се озовавате пред някаква хранилница на миналото или пък няма да губите чувството, че пътувате с колесница на времето. Повечето улици в Трявна носят исторически имена - „Хан Аспарух", „Асеневци", „Бачо Киро", „Димитър Горов", „Цар Калоян", „Ангел Кънчев", „П. Р. Славейков", „Шипка".

Средното общообразователно училище в града също носи името на Петко Славейков, негов паметник е издигнат както в двора на училището, така и на едноименния площад, а народното читалище е кръстено на Пенчо Славейко, пред сградата има негов паметник.

Зад музея за азиатско и африканско изкуство се намира паметник в почит и признателност на тревненците, загинали във войните през 1877- 1878, 1885, 1912 -1913, 1915 - 1918, 1944 - 1945. Други символи на града са Даскаловата къща, Калинчевата къща, Райковата къщя, Музеят на иконата и Галерия „Гъбенски".

През деня 10-хилядният вече град е изключително буден и оживен. Вечер обаче става пусто. Поне през февруари и в делничен ден. Остават котките, миризма на комини и остаряла романтичност и звуци на преминаващи влакове. През централната улици преминават деца на колела и докато въртят педалите на времето, натискат и бутоните на таблетите си. 

ДЖЕЙН ДИМИТРОВА


Какво четем:

🔴 "Галъп": САЩ са най-голямата заплаха за българите

🔴 Обезвредих терориста, щеше да застреля хората

🔴 Откриха заровено съкровище край Монтана

Източник: Труд



Коментари



горе