Илчо Казаков: В Лондон открих възможности за бизнес
Този текст е публикуван със съгласието на неговите автори, Бойко Боев и Десислава Дякова, чийто сайт Разходки из Лондон разказва истории за Лондон и българите в Лондон.
Разходки из Лондон представя български предприемачи в Лондон.
Илчо Казаков, Мениджър и собственик на куриерска компания
Пристигнах в Англия на 4 юли – Денят на американската независимост. Годината беше 2001. Няколко месеца преди това бях завършил икономическото си образование във Варненския университет. Преместих се от Бургас в Лондон, за да уча английски. Родителите ми бяха дали пара за курса. Тогава, за да получа виза, трябваше да съм платил курса и настаняването. Пари за живеене, обаче, нямах.
Трябваше ми работа. Първата ми работа беше в Harverster – много народен пъб, такъв няма да видите в центъра на Лондон, само в периферията на града. Работех по 30-40 часа. Това беше повече от максималното количество часове, които студентите имаха право да работят. Но мениджърът ме харесваше и искаше да работя повече. Бях пъргав и вършех работа за двама. Колегите ми искаха да са на смяна с мен, защото тогава работеха по-малко.
Първоначално в колежа учех английски по 3 часа на ден с латиноамериканци, турци, хора от къде ли не. Всички бяха дошли, за да живеят в Англия. Някои, за да изкарат пари, други – за по-добър живот. Спомням си едни туркини, които ми казаха, че са дошли тук, защото в Турция родителите им щели да ги оженят, а те не искаха това. Училището беше възможност да вземем визи. Учеше се бавно, защото всички бяхме уморени от работата, която имахме денем или нощем.
Парите не стигаха и започнах втора работа. В пъба изкарвах по 2.80 паунда на час след данъците, а една бира беше 3.50. Намерих си втора работа в столова, в която се хранеха служителите на пощата във Фулъм Бродуей. Аз бях помощник на готвачката Шарин. Тя беше от Ямайка. Беше строга. Не ме пускаше дори 5 минути по-рано от работа, въпреки че знаеше, че бързам, за да отида на училище, а трябваше доста да пътувам.
В Англия научих за много места по света. В България имаме какви ли не предразсъдъци за света. Например, си мислим, че хората в Африка живеят по дърветата, едва ли не. Шарин и аз си говорехме непрестанно. Тя ми говореше за Ямайка. Тя разказваше за гангстери, за корупция. Открих, че имаме сходен опит, макар да живеем в различни места по света. Ако беше бяла, човек като я слуша може да я помисли за българка. Работих и със сърби. Те се представяха за бежанци от войната, а всъщност не бяха виждали никаква война. Имаха обаче статут на бежанци и получаваха помощи като такива.
Успях да върна парите на родителите си. Беше въпрос на чест да го направя. За да се справя обаче ми трябваше още една – трета – работа. Започнах да разнасям вестници с микробус. Това беше нощна работа от 3 до 7 сутринта.
В Англия не можех да работя в банка, за каквото бях учил, но виждах много възможности.Макар че ми беше тежко с три работи в един момент и с училище, реших да не се връщам в България. Не виждах бъдеще там. Мислех, че знам как да се възползвам от многото възможности, които имах в Англия – трябваше да владея отлично английски. Трябваше ми също капитал за бизнес. Действах и в двете направления.
След 2007 години се занимавам с куриерска дейност. Когато започнах, работа имаше много, както и добро заплащане. Успях да си купя дори апартамент в Бургас. Това беше точно преди кризата през 2008 г.
После настана тежко време. Двама мои клиенти фалираха. Започнах да работя с бивш мой шеф, който имаше опит с доставките. Той ми стана партньор. Имахме директен контакт с клиентите, а не чрез посредници, както до този момент. Обаче 13 месеца по-късно се разделихме. Този човек очакваше аз да работя, а той само да брои парите.
Клиентите ми разбират, че съм добър и искат да работят с мен. Това показва, че имам качества. Затова от 2010 г. работя самостоятелно. Не е лесно. Но оцелях по време на тежката криза през последните години. Мисля, че това е знак, че ще ме бъде.
Плановете ми са да развия бизнес с внос и износ. Мой клиент има опит в тази област, тъй като е митнически агент. Станахме приятели, имам му доверие. С него освен доставките ще мога да разширя и дейността си.
Илчо по време на на пътешествието си на остров Бали, Индонезия
Моята голяма страст са пътешествията. Това ме кара да се чувствам жив и въпреки че работата ми е свързана с доста пътуване, винаги се вълнувам, опознавайки различни култури и места. Всички като деца сме имали многобройни шарени мечти и повечето с времето са избледнели. Тази, която все още пазя, е да обиколя целия този красив свят, на който съм се появил.
Хората могат да научат повече за мен като ми пишат. Контактите ми са на новия сайт на фирмата:
Снимка от подготовката на изложбата Modern Slavery, организирана от
Снимки: личен архив на Илчо Казаков
Какво четем:
🔴 Българските вина пожънаха успех на Провайн 2016🔴 И най-големите уважават България
🔴 Крепост, вплетена в скалите
Източник: bulgariansinlondon
Коментари
Последвайте ни във facebook!
