Пещерата на Света Марина, странджанският храм на изцелението
Пещерата е далеч зад граничния кльон и е трудно достъпна, поради липсата на маркирана пътека и постоянните проверки на гранична полиция. Шансът да откриете пътя е толкова малък, и все пак ако сте късметлии, успеете да се ориентирате в дивата растителност и самата Странджа ви допусне дотам, няма да съжалявате за преживяното…
С помощта на гранични полицаи които ни упътиха за посоката и отклоненията по които трябва да поемем (а те впрочем въобще не бяха малко), както и след доста лутане из шубраците най-накрая успяхме да достигнем до целта си. Отдалеч пещерата не изглеждаше нищо особено, но приближавайки я по тясната животинска пътечка, хоризонтът се разширяваше и ушите ми изведнъж заглъхнаха.
Бях се спрял пред входа ѝ, имайки странното усещане, че съм попаднал на място, където понятието за време не значеше нищо. Чувствах, че по някакъв начин бях свързан с това място, че съм готов да повярвам във всички чудеса, които то можеше да извърши над духа и тялото ми. И тогава разбрах… Това което задвижваше това място е вътрешната енергия на човека – вярата на тези които търсят изцеление и пречистване, защото без нея то си оставаше заспало и в очакване да се пробуди.
Чувах монотонното падане на капките вода, която се стичаше от тавана и постепенно започнах да се унасям.
Течността се събираше в съдове, хаотично разпръснати на пода, някои от които вече бяха покрити с дебела стена от наслоена утайка и създаваха впечатлението, че са престояли тук цял век.
Погледнах в една от паниците и застинах от удивление…
Оттам ме наблюдаваше нечия чиста душа…
Някога на това толкова трудно достъпно място са се стичали поклонници и хора търсещи изцеление за болките си. Имало е специален ритуал, при които стичащата се вода била събирана в съд, след което вярващият се пръскал с нея и отпивал три глътки. Освен това като част от ритуала в пещерата се оставяло и умалено изображение на частта от тялото, която трябвало да оздравее.
В единия край на пещерата има тясна дупка през която според поверието на празника на Света Марина се провирали за здраве само младежи в предбрачна възраст, а през останалото време и болни хора които искали да оздравеят.
След което оставали да преспят край пещерата за да може болестта да бъде победена, а тялото им да се пречисти. Рано сутрин, преди тръгване оставяли по някакъв дар – дреха или пари, за да „платят“ на болестта да остане на това място.
В днешно време поради сложната обстановка в тази част на границата ни, поклонниците се отправят на шествие до пещерата само на празника на Света Марина, който се чества на 17-ти юли (или 30-ти юли по стар стил). През останалото време това мистично място се радва на спорадичен интерес и то предимно от пътешественици и любители на силните усещания.
Какво четем:
🔴 Фандъкова грейна като Алеко на банкнота🔴 Любовен хороскоп за 5-10 април
🔴 Болки в ставите - кажете край на мъчението
Източник: forgottenbulgaria
Коментари
Последвайте ни във facebook!
