Вестник "Стършел" на 70 години Не можеш да обхванеш необхватното


„Що е „Стършел” свършил?” – този израз вече е влязъл в езика на българите като пример за добре свършена работа. Или пък за несвършена – в езика на политиците. Преди години от парламентарната трибуна един висок депутат (Жорж Ганчев) се провикна към противниците си: “Я да ви питам сега: що е “Стършел” свършил!”.

Няма друг вестник, чието име да е станало част от живота на един народ. Не се получи нито с партийните хартиени пропагандатори отпреди четвърт век, не се получава и със сегашните жълтурчета – оцапаните гащи на уж свободната ни преса.

Поколения наши сънародници пораснаха със „Стършел” – вестника, който влизаше в българското семейство и се четеше от всички – от бабата и дядото до внучето и кучето. В едни години, когато партийните рупори тръбяха за “успехите”, бодливият вестник критикуваше. Доколкото му позволяваха, разбира се - тогава и Стършела скачаше според тоягата... Но въпреки партийната цензура читателите намираха в него истини, казани с Езопов език, каквито другаде нямаше. Затова бе трудно да се абонираш – желаещите бяха много, а абонаментите не достигаха – на някои места  вървяха задължително 3 в 1, заедно със съветските “Мурзилка” и “Колхозница”.

В първите месеци  на промените (преди появата на независими издания) “Стършел” бе единственият, който отразяваше коректно “пиянството на един народ”. Затова и тиражът му нарасна до фантастичните 350-400 хиляди екземпляра.

По-късно нещата на вестникарските сергии се промениха – падна държавният монопол, появиха се нови издания, нови издатели. Езикът на пресата стана уличен, ганьовски, снимките се разголиха, текстовете се разлигавиха. Едни вестникари заложиха на новините, каквито не са, други на клюката и интригата, трети на секса, на врачки, знахари и извънземни.

“Стършел” обаче остана верен на бодливия си нрав. И на девиза си: ”Опозиция на всяка власт, отпор на всяка тъпота”. Продължи да внимава за езика си – да е литературен български, различен от уличния жаргон. Страниците му се опазиха от разголени снимки и безвкусни карикатури, простотията и жълтенията бяха спирани още на вратата на редакцията. Вестникът не се поддаде на пазарната шумотевица, на стремежа за евтини печалби. Докато конкурентите се надпреварваха в гевезене, Стършелите проявиха характер в отстояването на позициите си. В обърканото време на прехода десетки издания изгряха, пошумяха и изчезнаха, без да оставят и следа след себе си.  

А „Стършел” още го има, та даже  навършва и почтените 70 години. Това е най-старият вестник в България, който е излизал без прекъсване и без да променя заглавието и нрава си.      

Събратята му от бившите соцстрани отдавна изчезнаха – няма ги  “Дикобраз” от Прага, “Шпилки” от Варшава, “Карузела” от Лодз, “Урзика” от Букурещ, “Остен” от Скопие, “Перец” от Киев. И руския “Крокодил” го няма даже, а в едни години се хвалеше с милионен тираж.

Пък “Стършел” го има, за да поддържа жива  българската традиция на писания хумор, започнала още със Славейковия вестник “Гайда”, минала през Ботевите издания, през Алековите фейлетони, през Райко-Алексиевия “Щурец”.

За тия 70 години в Гнездото на Стършелите са работили десетки известни български писатели хумористи и художници карикатуристи. Не можем да изредим всички, защото все ще изпуснем някого. Стотици бяха и сътрудниците, които пишеха и рисуваха всяка седмица, за да даряват усмивки на читателите.

“Не можеш да обхванеш необхватното!” – казваше Козма Прудков, руски автор, но също и редовен стършелов сътрудник.

По повод своята 70-та годишнина стършелите се опитват да опровергаят Козма Прудков и някак да обхванат  необхватната история на вестника.

Снимки от редакционния живот, дела и документи, стари броеве със запомнящи се фейлетони и карикатури са подредени във фоайето на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Изложбата ще бъде до края на март, входът е свободен. Посещението не е задължително, а впечатлително.

Излезе от печат и сборникът „Що е “Стършел” свършил?” – книга за пътя на сатиричния седмичник през годините. Тук са намерили място факти и свидетелства за времето, когато националният вестник за хумор и сатира се откачи от опеката на ЦК на БКП и стана независим. Освен историята отпреди четвърт век, видяна през очите на доц. Наталия Христова, има и много други стършелови истории от последните десет години – случили се и у нас, и в чужбина. Ще научите повече за хората от редакцията - за техните възгледи и позиции, за чувството им за хумор. Ще узнаете и други неизвестни неща, за които досега не сте се и сещали да попитате.

И накрая един факт: ако в света изчезне и последната пчела, няколко години след това ще изчезне и последният човек.

Ако изчезне “Стършел” – най-дългогодишният български вестник, това няма да се отрази на човечеството, то ще се отрази на България. 


Какво четем:

🔴 Еленският Балкан - туризъм, спорт и вкусотии

🔴 Тайните на древен лекар ни казват как да не боледуваме

🔴 Най-вкусната и лесна баклава - ето как се прави (видео)

Източник: Животът днес



Коментари



горе