Легенда за Странджа


Тази легенда ми я разказа овчарят Стоил Грозданов от село Бръшлян, Малкотърновско. Той я  чул от дядо си Лазар.

Било е по времето, когато по тези земи не е имало царства и господарства. Всички хора били равни и живеели в мир и сговор. Равна била и земята. По тучните ливади пасели безброй крави, биволи и овце. Нивите давали богата реколта, а дърветата – обилен плод.
Там израснала и мома Странджа, която била толкова красива, че никой момък не се осмелил да я поиска за жена. Натъжила се девойката, тъй като и тя искала да има мъж и деца. За да не гледа чуждото щастие и да страда, напуснала благодатната земя и се заселила в гъстите гори. Там се сприятелила с дивите животни и дори научила езика им. Облечена в мъжки дрехи, яздела бързоног елен и се надплувала с делфините в морето. Другари й станали горските духове и самодиви.

Тогава, незнайно откъде, с много кораби дошли безчет черни мъже, въоръжени с мечове, копия и лъкове. Те изгонили местните жители от къщите им, настанили се в тях и заповядали на някогашните им стопани да ги хранят и слугуват, а който не им се подчинявал, го убивали. Най-непокорните избягали в горите и там отново срещнали Странджа, за която почти били забравили.

Като узнала каква беда ги е сполетяла, тя започнала да им помага. Разчуло се, че горите са сигурно убежище от насилията на черните мъже и все повече хора заприиждали в тях. Като разбрали, че силата на нашествениците е в тяхното оръжие, Странджа изпратила четири лисици да откраднат каквото намерят от това непознато за нея и за сънародниците й нещо. Животните донесли един меч, едно копие, един лък и една стрела. Момата внимателно ги разгледала и установила, че копие и лък лесно може да се направят, защото били от дърво. Мечът и върхът на стрелата обаче били от нещо непознато, каквото нито в равнината, нито в гората били виждали.

Допитала се Странджа до орлите къде може да се намери такъв материал. Те отговорили, че това е желязо и го има, но в много далечни краища. В гората обаче растели дървета, които били по-яки и от желязото. Направили един дървен меч от такова дърво и като ударили с него железния, той се счупил.
За кратко време всички бегълци се въоръжили с дървени мечове, с копия, лъкове и стрели. Странджа ги обединила в отряд, който яздел бързоноги елени. Постепенно се осмелили да нападат черните мъже. Когато влизали в битка с тях, дървените мечове чупели железните. Изтребили много от нашествениците и смятали, че в скоро време останалите сами ще си отидат там, откъдето са дошли.

Но взели да пристигат още кораби, от които слезли безчет черни мъже, облечени в железни дрехи, от които стрелите и копията се отблъсквали, а дървените мечове не пробивали. Те яздели непознати животни с гърбици. Хората отново се укрили в гъстата гора – тяхната последна защита. Нашествениците обаче решили да запалят тяхното  убежище и започнали да трупат сухи клони, храсти и треви.
Странджа потърсила помощ от горските духове и самодивите. И когато черните мъже тръгнали със запалени факли да подпалят гората, станало нещо невиждано. Земята се разтресла, морето и реките се разбушували, почва и камъни започнали да растат като живи твари и се превърнали в баири и скали. Щом всичко утихнало, от черните мъже нямало и следа, защото морето погълнало корабите им, с които те се опитали да избягат.
А образувалата се голяма планина хората нарекли Странджа.

Патриотичен календар

2 април 1962 г. — Отбелязано е раждането на 8-милионния българин 

3 април 1860 г. — По време на великденската църковна служба в цариградския храм „Св. Стефан“ епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх, с което на практика Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия

3 април 1879 г. — Провелото се в Търново Учредително събрание – първото народно събрание след освобождението на страната ни от турско робство, избира София за столица на Княжество България

5 април 1962 г. — ЦК на БКП приема на пленум мерки против турчеенето при някои малцинства — цигани, татари и помаци

6 април 1909 г. — Турция признава Независимостта на България с Цариградския българо-турски протокол

6 април 1941 г. — В отговор на германската инвазия в Югославия по време на Втората световна война, югославски самолети бомбардират индустриалния квартал на София и Кюстендил, при което в София има 8 загинали, а в Кюстендил жертвите са 67, а ранените – 90 души


Какво четем:

🔴 Най-добрият ас на Царство България

🔴 Проф. Станчев е загубил зрението на едното си око след побоя

🔴 Философия на тоягата

Източник: Десант



Коментари



горе