Прозявката охлажда мозъка


Лениво протягане, дълбоко вдишване с широко отворена уста, придружено със своеобразен звук. Обикновена прозявка, безусловен рефлекс, който се проявява при умора, скука, необходимост от сън. Закриваме уста с ръка, но не можем да спрем с воля разтягането на мускулите на лицето си. Защо се прозяваме, наистина ли прозявката показва, че сме готови да поспим? Но тогава защо много от хората, поставени в силно емоционално напрежение и опасност, инстинктивно притихват, затаяват дъх, после включват и другия механизъм - широката прозявка. Прозяват се артистите, преди да излязат на сцената, и парашутистите преди скок, и студентите преди изпит...

Дълги години изследователите на рефлекса смятаха, че дълбокото вдишване с отворена уста е продиктувано от необходимостта на мозъка да се снабди бързо с необходимото му количество кислород. Когато човек разтяга нагоре уста, движенията на мускулите на лицето и на шията също спомагат за увеличението на притока на кръв към мозъка. Тази тренировка за мускулите в съчетание с охлаждането на мозъка ободрява организма и го привежда в готовност за действие. Защото прозявайки се,

охлаждаме мозъка си

Последният извод е резултат на експеримент, проведен от американски учени, според който, ако поставим на челото си хладен компрес, ще сме по-устойчиви на заразителните прозявки срещу ни. Тази част от участниците в проучването, които е трябвало да дишат само през носа си (дишане, при което в мозъка постъпва по-охладена кръв, отколкото при дишане през устата), също показва неподатливост към заразителните прозявки.

Тогава защо дори след като отворим широко прозорците на задушното помещения, не спираме да се прозяваме? Въпреки многобройните изследвания несъзнателният рефлекс, често асоцииран с проява на скука и лошо възпитание, и до днес е загадка от физиологична гледна точка за учените. Според една от версиите прозявката е резултат на понижена работоспособност на нервните клетки - в края на деня, след хранене, при необходимост от сън. При застой на едно място в кръвта ни се натрупват продукти от обмяната на веществата, а чрез този рефлекс организмът ни се освобождава от тях.

В същото време прозявката е характерна не само за хората, но и за лъвовете, котките, кучетата, както и за птиците, дори за рибите. Павианите например се прозяват при заплаха, така показват зъбите си. Рефлексът е характерен и за самците на сиамската бойна рибка бета отново при задаваща се заплаха и като знак на готовност да влязат в атака. Други риби също отварят широко уста при липса на кислород или в случай, че водата им е с по-висока температура от нормалното. Императорските пингвини пък се прозяват в период на ритуала ухажване.

Опитите показват още, че на заразата за прозяване са податливи не само хората помежду си. Тя може да се предава и от човек на куче. А кучетата

копират не само поведението,

но и състоянието на човека срещу им - физиологичното състояние, което е в основата на прозяването - стават сънени, отпуснати.

Това, че прозявката е много заразна, всички го знаем. Прозяваме се дори когато гледаме снимки на прозяващи се. На всичкото отгоре е достатъчно дори само да четем нещо за безсъзнателния рефлекс, за да го задействаме и в себе си. Опитите обаче показват, че огледалното прозяване не завладява всички. Експеримент с деца с аутизъм сочи, че за разлика от останалите те не копират поведението на другите срещу тях. Това се дължи на факта, че при тях има някаква повреда в механизма на отражението на действията и емоциите на околните, разяснява световноизвестният учен невробиолог проф. Джакомо Ризолати, който пръв открива връзката между податливостта към заразния рефлекс и способността към съпреживяване.

През 1992 г. проф. Джакомо Ризолати и екипът му си дават сметка, че откритите от тях огледални неврони - мозъчни клетки, които се активизират, когато наблюдаваме действията на другите, са в основата на копирното поведение и емпатията. Огромната крачка в областта на психологията и науките за устройство на мозъка е направена от колектива, след като учените изследват мозъка на маймуна или по-точно премоторната му зона, която се активизира при определени действия на друга маймуна. Изследователите си дават сметка, че премоторните неврони на маймуната се активизират не само при собствените й действия, но и когато наблюдава как друга маймуна прави нещо. Екипът е изненадан - невроните в премоторните области реагират на визуални стимули. При следващ експеримент разбират още, че мозъкът на маймуната имитира и човешки действия, извършвани пред очите й. Установяват и че маймуната не копира всички активности, а само тези, които включват някакъв предмет.

Учените наричат феномена

"огледални неврони в действие"

и доказват с помощта на магнитен резонанс и електроенцефалография, че човешкият мозък работи по същия начин. Благодарение на тях ние сме съпричастни не само с действията, но и с емоциите на другите, с които влизаме във визуален контакт. Затова и когато на екрана някой плаче, очите ни също се навлажняват. А когато някой срещу нас се прозява, също отваряме рефлекторно уста, т.е. правим наум това, което виждаме или за което четем.

Тези неврони, отговарящи за емпатията, са разположени в кората на главния мозък и на приматите, и на някои птици. Благодарение на тях не само отбелязваме емоционалното състояние на другите, но и сами го съпреживяваме. Включват се и когато учим чужд език, а огледалното прозяване е само една от проявите на подражателното поведение.

Учените обаче са на мнение и че продължителното често прозяване може да е признак на различни заболявания - нарушена терморегулация на тялото, проблеми със съня, с кръвното налягане. Честите прозявания може да са резултат на повишена тревожност или депресия. Затова, ако твърде много се прозявате, най-добре се обърнете към специалист - за проверка на сърцето и кръвоносните съдове. Но като начало най-добре се наспете хубаво и го давайте по-спокойно.


Какво четем:

🔴 5 нови закона във Великобритания влизат в сила от днес

🔴 Какво представлява пролетната умора?

🔴 Прочистване на организма за 1 ден

Източник: СЕГА



Коментари



горе