140 години от Априлското въстание: Първото предателство
Известният наш изследовател проф. Николай Генчев пише в книгата си „Българско Възраждане“, че „Априлското въстание започва с предателство на селянин и завършва с предателство на селянин“. Пак там той твърди, че „най-големите лични предателства са извършени от затъпели от робските условия селяни и овчари“. Да видим дали професорът е прав. С какво започва Априлското въстание?
Да, мисля, че всеки го знае – с предателството на Ненко Балдювеца – име, превърнало се от цяло столетие и половина в синоним на предателство. Но нека да си припомним кой е Ненко Балдювеца, какво е направил и защо го е направил? Ненко Стоянов Терзийски от с. Балдюво бил заможен човек – нещо като управител на чифлиците на богатите турски земевладелци в района. Службата му го сближила с турците.
Ненко често ги гощавал, пиел ракия с тях, дори им станал сводник,
когато търсели красиви моми и невести, и скоро сам се превърнал в чорбаджия.
Съгласно тогавашната практика, семейството на Ненко било многолюдно. Освен той и жена му, в къщата му живели още трима синове, Ангел, Иван и Събо, и три дъщери: Петкана, Лазарина и Цона. За предстоящото въстание Ненко научил от Тодор Терзията от с. Ферезлии. Обзел го страх, че ако българите победят, едва ли ще му простят волностите с турците и решил, че и той ще участва във въстанието. По-силният мотив обаче бил, че в тая работа Ненко видял бъдещ келепир в освободеното отечество.
Ето защо решил да се включи в подготовката. Но жителите на неговото село не били съпричастни към идеята. Когато дошло време до събранието в местността Оборище на 13–14 април 1876 г., в което участвали само упълномощени съзаклятници, представящи своите съселяни, Ненко се видял в чудо. Нямало кой да го упълномощи за събранието. Но той му намерил цаката. Изработил си фалшиво пълномощно, в което сам упълномощил себе си. Номерът му минал. Никой от апостолите не бил стъпил в Балдюво, за да провери, в какво положение е подготовката за въстание там. По време на събранието Ненко се държал кротко. Слушал, слушал и се чудел защо ли е там? Като чул, че ще горят села и че ако се наложи ще трябва да се мре, се изплашил до смърт.
По думите на членовете на семейството му, в Оборище Ненко казал: „Това няма да бъде; турците са много, ще се изхабят само селата, зиян ще станат и нищо повече“. Един от съзаклятниците го дочул и го сплашил с ножа си. Тогава той отговорил: „Извадиха ли те на мене нож – ще обадя аз на турците“. Тази мисъл не му давала мира и нощем. Двама депутати от Оборище – Иван Арабаджията и Крайчо Самоходов, дори разказвали, че една нощ
Ненко ставал три пъти да пита налягалите около него съзаклятници: „Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво ще стане? Голяма награда ще даде правителството на този човек“. И така, в душата на Ненко се завъртяла черна мисъл. Дали страхът от турците я е породила, или, както се твърдеше в учебниците от социалистическо време, неговата „частнособственическа психика“ е сработила, няма значение.
Човешката душа понякога е не само сложна, но и неразгадаема! За историята е по-важно, че мисълта се превърнала в дело. Тръгнал си Ненко по обратния път към къщи, но нещо го глождело в мозъка. По това време недалеч от Балдюво турците си правели събор и курбан за плодородие. Там той „изпял“ на бейовете всичко от игла до конец. Те го препратили незабавно към по-големия началник – мютесарифина в Пловдив. Веднага новината се разнесла като мълния и турското правителство решило да вземе мерки – изпратило заптии в Копривщица. При опита им да арестуват въстаниците, както е известно, гръмва първата пушка и въстанието започва. Какво става по-нататък с Ненко?
За да му се отблагодарят и за да не го убият съзаклятниците по време на въстанието, турците го приютяват в Пазарджик. Въстанието скоро свършило, но той избягвал да се върне у дома. Заживял сред турците, които му дали правото до Освобождението да събира данъка десятък по селата из Пазарджишко. Гузната му съвест обаче не му давала мира. По време на Руско-турската война Ненко с цялото си семейство тръгнал след турците и се установил в Цариград.
След Сан-Стефанския договор и след амнистията, когато семейството му тръгнало да се връща в България, Ненко се уплашил и в последния момент се отказал. Разказват, че дал билета си за влака на някакъв беден заточеник, за да се върне у дома си, а сам останал сред чуждия свят и в неизвестност. По-късно роднините му научили, че се е навъртал доста време близо около границата, където го убили македонски революционери. Заради съселянина си, балдювци си изпатили жестоко.
Над тях легнало презрението на цяло едно поколение българи. Както пише Захари Стоянов „бедните балдювци чувстват това; те посрещат гузни, принижени наблюдателния суров поглед на чужденеца.., като се стараят да прикрият миналото“. Но, както се казва, човек не знае какво печели, когато губи! Заради близостта си с турците Ненко успял да спаси от разорение селата Ферезлии, Черногорово, Сарая и Гелеменово.
Източник: Факел.бг
Какво четем:
🔴 10 от най-атрактивните СПА курорти в България🔴 Наш 14-годишен пианист изправи на крака "Карнеги хол" в Ню Йорк
🔴 Това ще направи дрехите ви свежи като пролетта. Без химия, евтино и лесно!
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
