Именитият борец Георги Мърков на 70 г.:Олимпийски шампион станах най-лесно


„Олимпийската си титла спечелих най-лесно - казва „златният” от игрите Мюнхен 72 в класическата борба Георги Мърков. - Бях сигурен, че ще стана шампион, защото бях много добре подготвен, 2 години побеждавах наред, не познавах загубата. Спечелих пет срещи, две от които с туш.”

На 5 април именитият ни борец навърши 70 години, а за празника събра много приятели от тепиха, спечелили общо 62 медала, от тях 28 златни от олимпийски игри, световни и европейски първенства.

„Кога ще вземем занапред толкова отличия”, тъжно се пита Мърков.

Но веднага ведро връща лентата към един от най-паметните си успехи - световната титла. През 1971 г. пред препълнените трибуни на стадион „Васил Левски” той триумфира в категория до 62 кг след 8 срещи. На финала завършва наравно с поляка Липиен, с когото дотогава имат 11 битки, от които 10 победи. А ремито му е напълно достатъчно да ликува със златото, затова и спазва треньорските указания да не рискува.

„Тогава се борихме две части по пет минути - казва шампионът. - Последния ден направих 4 мача. Но правилата бяха такива, че докато вървят другите двубои, пак идва твоят ред да излезеш. Бяхме изтощени до дупка. За първи път публиката скандираше: ”Българи, юнаци!” Емоцията беше невероятна... На полуфинала с турчина Алакоч, който беше европейски шампион и много здрав физически, доста зор видях. Ама го победих с цената на много усилия. Тръгнах да слизам от тепиха и казвам на треньора Галинчев: „Дръж ме, че ще падна.” А той: „Шегуваш се, нищо ти няма.” И в този момент припаднах.”

Мърков идва на себе си в съблекалнята. А докато го масажират, получава вест, че за първи път баща му е дошъл да го гледа.

„Направо ток ме удари - спомня си Мърков. - Беше разбрал от роднина, че ще ставам шампион, и решил да дойде да ме види. Толкова драго ми стана...”

Освен Мърков с титли триумфират Александър Томов и Петър Киров, а българите за първи път печелят и Световната купа, побеждавайки тогавашния отбор на СССР.

Мърков е в страхотна форма и само за 12 месеца триумфира със световната, европейската и олимпийската титла.

„За златото от Мюнхен ми дадоха 600 долара и „Волга” - споделя юбилярят. - Макар че нямах книжка, подкарах колата веднага. Бях много важен... Но бързо я счупих...”

След края на състезателната си кариера Мърков започва успешно да се изявява и на треньорското поприще. Помощник е на тогавашния наставник Бобе Доросиев. Специалистът му поверява категориите 57 кг и 62 кг. Успехите не закъсняват. През 1985 г. извежда до световния връх Стоян Балов и Живко Вангелов.

Година по-рано обаче Мърков получава наградата „Феър плей” от ЮНЕСКО за смелостта си по време на европейското в Йонкьопинг (Швеция). Тогава по време на схватките той обезврежда терорист, въоръжен с карабина и пистолет. На тепиха се бори Балов, когато за гърба си треньорът Мърков усеща суматоха. Съдията побягва, публиката изпада в паника, а в залата се чуват възгласи: „Терорист, терорист!”

„Той взе да насочва оръжието ту насам, ту натам и когато беше в гръб, прескочих рекламните пана и му избих карабината - разказва Мърков. - В този момент към него тръгна легендарният Александър Медвед, също вече треньор. Той обаче взе, та извади пистолет. Видях, че Медвед падна, и реших, че го е разстрелял. Украинецът обаче бил припаднал, нищо че е трикратен олимпийски шампион. В това време на помощ от публиката изскочи треньорът на полския отбор Кшишински. Изби му пистолета, аз го повалих и така приключи всичко.”

В България обаче случката се потулва, защото „терористът” е руски емигрант, решил с този ход да прибере семейството при себе си. Но световните медии разгласяват историята. А когато се прибира в родината, представител на шведското правителство се среща с Мърков и му предлага за награда 2500 долара. Човек на ДС, обаче който е неотлъчно до него, му подсказва, че това няма как да стане. Така апетитната за онова време оферта е отхвърлена.

Това е вторият случай, в който именитият борец се сблъсква с тероризма. 12 години по-рано на олимпиадата в Мюнхен Мърков става пряк свидетел на най-страшния бич на днешното съвремие. Тогава палестинци нападат олимпийското село, 11 израелски спортисти са взети за заложници, а по-късно убити.

„По време на нападението трябваше да се боря с един от израелците, Давид Сон, който беше разстрелян - спомня си шампионът. - На другия ден бе обявен траур. Пренаредиха отново жребия, дори се чудеха дали да не отменят игрите. Станахме преки свидетели на голяма част от драмата, защото нашите стаи бяха срещу тези на израелците. Веднага след вземането на заложници на терористите бяха дадени автобуси, за да се изтеглят към летището. Там се разигра и трагедията с убийството на спортистите...” Въпреки тъжния изход Мърков запазва самообладание и триумфира на олимпийския връх.

Той обаче остава неспокоен от случващото се в днешния свят.

„Все по-лошо става за нашите деца в България - смята Мърков. - Аз съм живял в хубави времена, когато думата значеше нещо. Сега на никого не му пречи да те излъже, да те измами. Хората не обичат успелите, заможните. Вече се гледа на тях, сякаш са криминален тим. Ами то, за да се оправи тази държава, нали трябва да има и богати хора, за да се равняваме по тях...”


Какво четем:

🔴 Мирон Иванов - на нож с глупостта

🔴 Легендарен пилот, спечелил първата въздушна битка за България, умира в яхър

🔴 Историкът проф. Пламен Павлов: Да не бъркаме толерантността със слободията

Източник: Труд



Коментари



горе