• Facebook
• Twitter

По 15 българи на седмица търсят помощ от храма ни в Берлин

Борис Покръстител” приютяват нашенци в беда

По 15 българи средно на седмица са търсили помощ в българския православен храм “Св. цар Борис Покръстител” в Берлин от началото на годината до днес.

От януари в него врати отвори приют и социална трапезария за сънародници в беда, които няма къде да отидат. Приютът е почти готов, през май се очаква да приключат и последните работи по него. Капацитетът му засега е за 15 до 28 души, но при нужда помещението, в което в момента се намира библиотеката, също може да се превърне в спалня. Приютът е построен и отворен по инициатива на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. Към църквата до този момент редовно се обръщат закъсали наши сънародници.

Българи в нея пращат и германски благотворителни организации като “Каритас”, други църкви, социални служби. Те отправят питания кой може да помогне на българи,

останали без пари и покрив над главата

си, на съпруги, бити от мъжете си,

или на хора, измамени от работодатели.

Митрополитът решава да преустрои криптата на българския храм в приют, като за благородната си цел получава помощ от много посоки. Министерският съвет отпуска пари, дарение дава фирма “Ер Виа”, архитект Пенка Станчева проектира помещенията безвъзмездно. 

Българи, потърсили помощ в храма, се хранят в приюта.

Издателство “Захари Зограф” пък дарява 500 тома българска литература на библиотеката, която се помещава до спалнята. Освен с легла, кът за почивка и четене, кухня и трапезария приютът разполага и със завидна колекция от книги. Ако приливът на закъсали нашенци се увеличи обаче, библиотеката ще бъде преместена, за да се освободи повече място за легла.

Българите остават до три дни в приюта, като

нощувките и храната

са безплатни

Свещениците организират транспорта им до България и ги пращат у дома. Приемат се само българи, които нямат вече никакъв друг изход и им остава единствено връщането в родината. 

Спалното помещение. 15 души могат да спят в него, при нужда могат да се използват съседни помещения и местата да стигнат до 60.

А такива има много. Десетки пристигат в Германия с фалшиви обещания за работа, други пък работят с месеци, без да получат възнаграждение, и накрая остават без стотинка на улицата. Има и българи, които са живели няколко години в страната, но са преживели личен фалит, загубили са работата си, жилището си и също нямат друг изход, освен да се приберат. Не малко българки, тормозени от съпрузите си, също търсят подкрепа в храма. Това, което изненадало духовниците, е, че към тях се обръщат изключително само българи.

Ромите, които също не са малко

в Германия, си помагали много

повече като общност Сред тях рядко някой остава на улицата без подкрепа на събратята си.

С помощта на дарения и отпусната еднократна помощ от правителството храмът е осигурил средства за посрещане на българи в беда за тази година, но каква ще е съдбата му догодина, не е ясно. Борбата е да се намери начин социалното министерство да помисли и за онези сънародници в чужбина, които години наред са плащали данъците си в България, след това са потърсили късмета си в чужбина и той не ги е споходил.

Годишно в подземието на българската църква в Берлин са намирали покрив около 400-500 изпаднали в беда, които са били обгрижвани с помощта на дарения. Според дядо Антоний обаче емигрантската вълна от наши сънародници към Германия се увеличава, като очакванията са за около 1500 души годишно да потърсят помощта на българската православна църква в Берлин. 

Библиотеката в социалната трапезария

Българският храм се намира в квартал “Нойкьолн”. Изграден е в типичната за Берлин “тухлена” готика и се ползва само от българската общност. Храмът се предоставя безплатно от Евангелската църква в Германия, при условие че се ремонтира и поддържа.

Договорът продължава 30 години с опция за закупуване след 10-ата година. Сградата е построена през 1899-1900 г. До 1995 г. тя се е използвала от евангелската община “Йерусалим”. Оттогава до 2002 г. сградата пустее. Поетапно се правят ремонти, като

най-напред е подменен

течащият покрив

Предприети са мерки за постепенно премахване и на влагата вътре. Малко по-късно е реставриран красивият стъклопис на северния прозорец, поправена е и камбанарията.

От 2003 г. в църквата започва да се отслужва неделна литургия, както и съботна вечерня. През 2005 година храмът е осветен от митрополит Симеон и епископ Тихон. Междувременно със средства от дарения се монтира иконостас, а стените се изографисват. Подновена е и електроинсталацията. Все още обаче не е разрешен проблемът с подпочвената вода, която избива през основите на храма и руши стените и интериора. 

Какво четем:

Коментари

Социални мрежи