До Мургаш и обратно
Връх Мургаш е най-високият (1687м) от дела Мургаш в Западна Стара планина. Разположен
е в източната част от масива между селищата Бухово, Желява, Елешница, Потоп, Чурек
от юг и Огоя, Ябланица, Врачеш от север. Изграден е от палеозойски скали. От подножието
му извират реките Елешница и Батулийска. Самият връх с триангулачна геодезическа
пирамида и забучен върху нея масивен дървен кръст е сгушен от север зад метеорологичната
станция. На около половин час път пеша под върха се намира хижа Мургаш. Връх Мургаш
е част и от маршрута Ком-Емине.
До хижата и върха се достига от много места:
– от град Бухово по път с трошено-каменна настилка около 22 км или около 4 часа
пеша. Това е и най-добрият път за достъп с кола, но все пак е добре да е джип.
– от село Желява 4 часа пеша. Може и с джип по лоши черни пътища.
– от село Чурек 4 часа пеша. Пътят е по-кратък, но по-стръмен.
– от местността Жерково 4 часа пеша
– от село Врачеш 6 часа пеша
– от Елешнишки манастир 3 часа пеша. До манастира може да се достигне по добър
асфалтов път.
– от проход Витиня и туристическата спалня там 6 часа
– от хижа Лескова 8-9 часа пеша
– разстоянието между хижа Мургаш и върха е около половин час приятно ходене пеша.
Според легендата за връх Мургаш в тогавашното село Якущица (сега Елешница) някъде
около времето на завладяване на земите ни от турските орди живяла много красива
мома – за чудо и приказ. За нейната хубост и работливост се пеели песни и славата
й стигнала надалеч. Казвала се Златка. Но била и горделива. Идвали ергени от близо
и далеч, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не ги харесвала,
не ги намирала достойни за своята хубост и трудолюбие. Затова поставила условието,
че ще се омъжи за оня момък, който я натовари на гърба си и я изнесе на най-високия
връх планината. Повечето се стъписвали от това условие и се отказвали, но други,
по-смели се решавали да опитат. Всички падали от умора още недостигнали средата
към върха.
Минало време и един ден в селото пристигнал отдалече смел и юначен момък. Казвал
се Мургаш. Когато зърнал девойката, главата му се замаяла, затуптяло юнашкото
му сърце. Без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и поел нагоре из
стръмното без да усеща тежест и умора. Неговата любов и сила го водили напред
към високия и труднодостижим връх. Успял да се изкачи със скъпия товар почти до
върха, но там на последния най-стръмен рид над голямата поляна се строполил мъртъв
на тревата. Погребали го на един от най-красивите върхове в Стара планина и кръстили
върха на негово име – Мургаш. А за поляната под върха останало името Златина поляна.
По-късно поради нещастието, което сполетяло там момъка Мургаш, хората започнали
да я наричат Зла поляна.
През 1953 г. въпреки тежките метеорологични условия, само за един сезон на връх
Мургаш е изградена метеорологична станция, която е активна и днес. Станцията е
открита на 15.11.1953 г. от Пеньо Христов- ръководител на метеорологичната мрежа
към Управление „Хидрология и метеорология” и Драгомир Янев- завеждащ станцията.
От тогава там постоянно живеят наблюдатели- метеоролози. Някои от тях дават дълги
дежурства на смени там от 17 години, но винаги заедно с истинският постоянен господар
на върха- черният котарак Мургаш (наричан още Бодил, щото се боде навсякъде).
Метеоролозите са свикнали да съжителстват дори и с преминаващите край върха вълци.
Най-добре не досаждайте на метеоролозите– те са там за да вършат своята работа.
Не влизайте в забранената зона на станцията и не се катерете по съоръженията–
дежурните имат всички права и възможности да отблъснат натрапниците. Не очаквайте
от тях да ви бъдат туристически информационен център, нито да ви осигуряват подслон,
храна, вода, чай, дори и срещу заплащане – те самите мъкнат продуктите и водата
на гръб.
Най-близките чешми са чешмата при хижа Мургаш (около половин час пеша) и чешмата
в гористото дере южно под върха (около двадесет минути пеша).
Около върха прогнозите за времето обикновено никога не съвпадат с официалните– ако времето в София е слънчево, горе може да се търкалят тежки и студени мъгли, да мине ужасна гръмотевична буря, или да вилнее ледена виелица.. Или обратното. Върхът е и един от най-ветровитите в България дотолкова, че вятърът често обръща плочката на ветромера, а до сега на поривите на вятъра не е издържал нито един ветрогенератор. Но по разкошните ливади около върха растат всякакви планински цветя и билки. Освен евентуалните стада крави, могат да се видят и горди диви коне, родени и отрасли около върха.
От високото при ясно време се разкриват прекрасни гледки във всички посоки:
– на изток гледката е невероятна с посрещане на далечния изгрев. Ако човек е
духовно свързан с природата е твърде вероятно да усети невероятното притихване
на цялата природа точно в мига на изгрева.
– на югоизток се вижда до дългата верига на Родопите
– на юг над равното Софийско поле погледа стига до Рила и гордия връх Мусала
– на югозапад към Витоша и София. В ясен слънчев ден кубетата на софийските храмове
блестят като фарове. А когато облаците (и смога) скрият града под себе си, над
тях стърчат само Витоша и Черни връх
– на запад към планините в Сърбия замръкналият на върха странник, може да се
наслади на прекрасни залези
– на север се разкрива разкошна панорама от скалистия Балкан при Враца на северозапад
до Ботевград и Правешка лакавица на североизток.
– нагоре – в ясно безоблачна нощ в лишеното от всякакво светлинно замърсяване
небе, звездите и Млечният път са невероятно красиви и близки.
Красотите на върха са описани вдъхновено и в книгата „Пътеводител на дивите места”
от метеоролог прекарал години на върха. А през 1897 г. и Иван Вазов описва един
свой конен поход от Кремиковски манастир до върха в пътеписа „Мургаш“.
Какво четем:
🔴 Българин да се наричам... Гробницата в Казанлък🔴 Владимир Бошнаков: Сам се излекувах от рак на простатата
🔴 Как се определя прослуженото време и професионалният опит
Източник:
Коментари
Последвайте ни във facebook!
