Компасът спира на Белинташ
В сърцето на Родопите се издига продълговато, скалисто плато, обвито в мистерии
и легенди, наречено Белинташ. Скалите на Белинташ са резултат от изригването на
вулкан, чийто кратер е застиналият в съседен връх Караджов камък. В превод от
древните тюркски езици Белинташ може да се тълкува като „камък на познанието“.
Тук стрелките на компаса полудяват под влияние на силната магнитна аномалия в
района, а през зимата снегът се топи, веднага щом докосне повърхноста на вулканичната
скала, която сякаш още пази част от топлината на горещата лава.
Скалният масив е дълъг около 800 метра и широк между 20 и 40 метра в различните
зони. Разположен е в посока изток-запад. Най-високата му част е с наклон около
8 градуса, като по-ниската страна е ориентирана на юг. От изток са запазени части
от силно ерозирали каменни стъпала, водещи до върха на Белинташ. Стълбата е била
изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външната са били износени. До
тях се виждат четири дупки, които вероятно са използвани за парапет или са имали
ритуално значение.
Изсечените знаци от линии и ями на изравнената най-висока част от платото всъщност
са най-голямата загадка на Белинташ. Плитките кратери с продълговата форма събуждат
много въпроси – дали са природен феномен, дело на човешка ръка или пък нещо друго?
Интересни са и двата успоредни улея с дължина около 8 метра, ширина 15 см и дълбочина
15 см, които пресичат площадката в посока североизток-югозапад. Край тях има издълбани
различни по форма дупки.
Многото ями представляват свързана с плитки улеи система. Те са като скачени съдове и по време на дъжд водата в тях прелива последователно. Два кладенеца /щерни/ са в центъра на системата. По-големият е с диаметър 2,10 метра и дълбочина почти 2,50 метра. По-малкият е с диаметър 1,50 метра. Двата винаги са пълни с вода, дори и при продължителна суша. Смята се, че това се дължи на енергийните полета в скалата, които променят качествата на течностите и намаляват изпарението. В подножието на скалата има няколко удобни скални ниши, пригодени за обитаване от незапомнени времена.
Една случайна находка от 70-те години на миналия век преоткрива значението на
скалния феномен Белинташ като светилище и култов център. Местен овчар намира древна
сребърна плочка. Тя изобразява седнал на трон мъж на фона на пълзящи нагоре змии,
олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата
се природа. Учените са категорични, че това е оброчна плочка на тракийския бог
Сабазий и свързват мегалитния паметник с изповядване култа към него. Дотогава
се е смятало, че Белинташ е част от отбранително съоръжение на тракийските племена,
тъй като тук е минавала границата между земите на одрисите и бесите.
Легенда разказва, че по време на потопа каменната грамада Белинташ е приютила
от страшните вълни Ноевия ковчег. На скалата ясно личат халките, за които са били
привързани въжетата на кораба. Може и да не е така, но кръглите отвори в скалата
ясно личат.
Разположението на масива Белинташ го прави естествена астрономическа обсерватория
– по време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва над
Караджов камък. Бесите са смятали, че Белинташ е свещена скала.
Най-невероятната, но възможна поради липса на противни доказателства хипотеза,
е, че преди милиони години на това място са кацали същества от развита космическа
цивилизация. Странните знаци в скалата би трябвало да са звездна координатна мрежа,
а издълбаните щерни може би са имали чисто техническо значение за излитането и
приземяването на техните кораби. Предположенията отиват дори по-далече – на това
място извънземните са кодирали знанията си за вселената и са ръководели развитието
на живота на Земята.
Белинташ е връзката на древните, а по-късно и на тракийските племена с Космоса,
убедени са всички изследователи на тайнствения район. За първи път през 1986 г.
астролози от Стара Загора виждат в знаците на платото небесна карта, а в щерните
– прибори за определяне местонахождението на звездите.
Според друго предание на Белинташ Александър Велики е скрил несметно богатство
с цяла златна колесница. Това предание вълнува умовете на търсачите на съкровища,
които не спират да търсят имането.
От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, минава
се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава
направо (с.Мостово е надясно), стига се до разклона за махалите Врата и Кабата.
За Кабата (старите къщи) чакълестият път продължава вдясно, за Белинташ се продължава
по асфалтовия път, преминава се през махала Врата, след това се достига до неасфалтирана
отбивка вдясно, на която има малка бетонна постройка от времето на Социализма.
Тръгва се надясно (има табела) по чакъления път (в добро състояние) и след около
2 км се стига до гробище, където има синя табела на Природозащитен парк. Вляво
се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно — за Белинташ и вилно селище
Сабазий. След около 2,5 км по чакъления път се стига до постройката, която прилича
на православен храм, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ
и след 20 минути се излиза в самото начало на скалното плато.
Какво четем:
🔴 Григор Димитров стартира с победа в Монте Карло🔴 На 12 април имен ден има...
🔴 Какво да ядете всяка сутрин, за да отслабнете? Най- евтината закуска за стопяване на всички излишни килограми
Източник: trio
Коментари
Последвайте ни във facebook!
