Средновековният храм "Св. Петър" в Беренде



В България са известни две села с това наименование. И двете се намират в Западна България. В едното, разположено в община Драгоман, Софийско, е известна средновековната му църква. Другото село с такова име е в община Перник.

Средновековният храм в село Беренде се нарича „Св. Петър“ (някои приемат, че другото и име е „Св. Св. Петър и Павел“), наблизо тече река Нишава. Има запазени стенописи, които се отличават със своите художествени достойнства. Църквата представлява един от най-опростените типове сгради, познати по нашите земи – еднокорабните. Те се срещат още от раннохристиянската епоха и през цялото Средновековие. Състоят се от едно помещение с правоъгълна форма и апсида от изток, което подчертава неговата насоченост по надлъжната ос и е най-често засводена с цилиндричен свод (не са изключени и дървени конструкции на покритието му).

Църквата е изградена от каменни блокове, споени с бял хоросан, измазана от вън. Тя е с малки размери 4 на 5 м. и няма притвор (това е входното помещение на християнския храм, обикновено се намира от западната страна). Първите хора, които описват този паметник са Андрей Грабар и Карел Шкорпил. Има теория, че стенописите никога не са реставрирани. Някога на около е имало разположен некропол (гробище), който е използван до началото на 80-те год. на ХХ в.

Известно е, че на лицевата страна на храма е имало надпис „Иоан Асен в Христа бога благоверен цар и самодържец на всички българи и гърци“. Той днес не е запазен. Някога е имало направено копие, което се е пазило в Археологическия музей в София. Най-вероятно става въпрос за цар Иван Александър, макар че така се е титулувал и Иван Асен ІІ (1218-1241).

Църквата в Беренде се датира в ХІV в. Не е действаща и е обявена за паметник на културата. Независимо, че тя е с високи живописни достойнства, в архитектурно отношение тя представлява обикновена гробищна постройка.


Какво четем:

🔴 Няколко царе са събирали съкровището от Рогозен

🔴 Радосвета - най-бързата ни студентка

🔴 Възрожденският дух във възрожденска Елена

Източник: Трио



Коментари



горе