Блогърът Любомир Чолаков: Политици, познавате ли създадените от вас правни норми?!



Във връзка с емоциите около представителите на гражданското общество в България, които помагат на полицията и правораздавателните органи при борбата им срещу трафика на хора и нелегалните имигранти:
Т. НАР. „БЕЖАНЦИ“ – материал за размисъл

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
на Република България

Чл. 279. (1)
„Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева“.


Горният текст е основният, който урежда положението на т. нар. „бежанци“ в Република България. Както виждаме, ситуацията е ясна: всеки, без значение какъв е, е престъпник, щом наруши държавната ни граница.


Тук анти-българските т. нар. „неправителствени“ (обикновено финансирани от правителството на САЩ или от фондациите на Сорос) организации възразяват, като се позовават на алинея 5-та от същия член 279 на Наказателния кодекс, която алинея гласи:

Чл. 279. (5)
„Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията“.


Тук анти-българите започват да тържествуват: „Ето, значи, в самия Наказателен кодекс пише, че престъпникът, нарушил българската граница, не е престъпник – а просто се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията“.

Ето защо търсим Конституцията, за да видим дали пък анти българите нямат право.
И ето какво пише в Конституцията на Република България относно убежището за чужденци:

Чл. 27
(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи“.


Хайде, сега да видим дали афганистанци, пакистанци, мароканци, тунизийци, сомалийци, иракчани и прочее бимбилистанци са преследвани в своите страни „заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи“?


Ами, не са преследвани! И в Афганистан, и в Пакистан, и в Мароко, и в Тунис, и в Сомалия, и в Ирак и т. н. правителствата са демократични и НЕ ПРЕСЛЕДВАТ своите граждани „заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи“. Ако бяха такива недемократични правителства, тези държави отдавна щяха да бъдат признати за недемократични, съответно бомбардирани.


Следователно, основният имигрантски поток, който нахлува в България, се състои от хора, които България въобще не е длъжна да приема на своя територия, нито да им дава убежище.
Но понеже в България съществува Закон за убежището и бежанците, нека да потърсим нещо в него

Закон за убежището и бежанците

чл. 8. (8)
Статут на бежанец може да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.

Чл. 9. (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или
2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или
3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат:
1. държавата;
2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;
3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства.

Чл. 9
(5) (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.

Чл. 12. Статут на бежанец не се предоставя на чужденец: …
(5). по отношение на когото компетентните органи в държавата по неговото постоянно местоживеене са признали правата и задълженията, произтичащи от гражданството на тази държава;

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2005 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

12. (нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) е влязъл в страната не по законоустановения ред и не заяви незабавно пред компетентен орган желанието си да получи закрила, освен ако независещи от него причини са му попречили да направи това;

13. (нова – ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г.) идва от сигурна държава по произход;

За доброволните отряди, залавящи нелегалници:


Конституцията:


Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

Автор: 

Любомир Чолаков, блогър


Какво четем:

🔴 Велико Търново отново ще посрещне Великден на Царевец

🔴 Алианите – кои са те и какво знаем за тях?

🔴 Изходът е законово да се формира народно опълчение

Източник: epicenter



Коментари



горе