Момичето без китки от Сопота: Вече две години имам прозорец към света


Вече две години имам прозорец към света. Това казва Мелха Макова. Тя е пълен инвалид. Няма си китки на ръцете, но работи именно с ръцете. Плете с ластици, шие и твори.

От две години е на работа към общината в Рудозем.

През 2012 година там откриха социално предприятие с два сегмента – традиционни занаяти и благоустройство.

32-годишната Мелха е родена без китки. Казва, че дори не е мечтала някой някога да я наеме.

Едно прозвъняване по домашния й телефон променя хода на нейния живот. Обажда й се инж. Малинка Георгиева (ръководителката на проекта – б.а.) да я кани на работа. Момичето не вярва на чутото. Занемява, струва й се невъзможно. Но пък тя може да плете. Научила се е отдавна сама, защото е по природа работлива. Тя открива, че може да задържа куките към чуканчетата си с ластици за коса. По същия начин с ластици връзва и нож, за да готви.

Не й трябва много уговаряне, за да откликне. В крайна сметка я канят да работи – нещо, към което тя цял живот се стреми с цялата си природа.

Към онзи момент тя е инвалид 100% с чужда помощ, без право на работа. Но тръгва на курс за обучение. През това време кметът на Рудозем и ръководителката на проекта правят постъпки пред ТЕЛК да й издадат разрешение да работи по тази програма.

И вече две години девойчето бродира сувенирни терлици, плете детски дрешки – чорапки, елечета, шапки, шалове, малки и големи терлици, а и играчки – кончета, котета, заек, ангелчета.

“Някои аз ги измислям, други съм ги намирала в интернет. Те повечето са на една кука, а аз мога само на две и така ги плета. Гледам формата, която трябва да постигна. Радвам се, че кметът харесва старовремските неща, които правим и ги подарява на негови гости”, казва момичето. Тя вече има много приятели. Общуването й е значително по-лесно отпреди. Сприятелила се с всички от програмата. Сега тя им ходи на гости, те също й гостуват.

“Никога не съм си губила куража, винаги съм била нахъсана да се боря. И аз съм се питала откъде намирам сили, но все още не съм си отговорила на този въпрос. Всяко мое събуждане започва с борба. Първо страхът, че като станеш, трябва да тръгнеш на някъде, сред хора, и то с автобус. Имах много страхове. Сега вече не изпитвам страх. Приятно ми е да съм сред хора”, споделя Мелха.

Тя ходила на училище до осми клас в Рибница. След това нямало как да продължи с ученето. Останала си в къщи. И оттогава се започнали еднаквите дни – всеки ден е като предишния. “Еднообразието те смазва. Затворих се в себе си. Така беше от 2000-та до 2012 г. А сега е съвсем различно. Затова съм благодарна на кмета, че ми протегна ръка за нов живот”, допълва тя. Мелха смята, че животът й вече е по-скоро предизвикателство, отколкото изпитание.

“За Мелха мога да кажа само хубави неща. Упорството да се бориш с живота и с несгодите, които той е поднесъл, заслужават адмирациите на всеки един”, отвръща кметът Румен Пехливанов.

“За моето отношение към нея може да съдите по това, че когато трябва да поднеса подарък на някой гост на общината или когато аз отида някъде и трябва да поднеса подарък на домакина, винаги е с нейни произведения. Оценям високо това, което тя прави. Едва ли някой си дава сметка какво й коства всичко, но го прави качествено. Можем да поднасяме и по-скъпи подаръци, но според мен това, което тя произвежда, не се измерва с пари”, сочи градоначалникът.

Проектът е приключил през юни месец миналата година. От всичките наети по него на работа към общината са останали само две жени – Мелха Макова и Фахрие Пелтекова, която тъче на стан.

“За да осигурим устойчивост на проекта, ще продължи до Нова година, но ще търсим възможност да направим това предприятие постоянно действащо. Правим опити да популяризираме изделията, които са излезли изпод ръцете на жените, за да си осигурят издръжката”, добави Пехливанов.

“Мелха е пример за здравите, за всички нас. Тя е невероятно борбена личност. И по време на проекта, и сега хората около нея се променят, стават много по-добри. Като виждат тя какви усилия полага, почват да я възприемат като човек без каквито и да е проблеми. Наравно с другите – както трябва да е всъщност. Отпадат предрасъдъците”, казва ръководителката на проекта Малинка Георгиева, която е главен експерт “Проекти и програми” към общината.

“Доколкото знам, тя дори не е предполагала, че ще има възможност да работи. Осъзнавала е, че мечтата й е неосъществима. Но се осъществи. Жените не спират да работят. Развиват творческите си способности. Мелха направи страхотни играчки. Ако ги видите, никога няма да предположите, че са направени от човек без китки. Нямат началник, но непрекъснато работят. Творят. Мелха беше направила много хубави чанти. Чудесно се справя и с машината за бродиране на сувенирни родопски терлици. Работи със съвременните технологии. Ако видите колко дълги SMS-и пише – много повече, отколкото е най-смелото ви предположение. Преодоляла е много житейски несгоди, редица проблеми. Но сега вече има много приятели. Получи се страхотен колектив. Проектът се отрази много благотворно на всички, което е радващо за нас”, обобщи тя.

Според Георгиева особено важни са такъв тип проекти, които помагат на определени хора да преодолеят изолацията, в която са попаднали поради една или друга причина. Но това може да стане само чрез проекти. Един предприемач няма да го направи, защото цели печалба. А тук за печалба не може да става дума. Нямат и магазин, но който иска, може да отиде и да си купи на място нещо.

С изработените от тях изделия са се явявали два пъти на панаир в Пловдив, на европейски панаир за кооперации на хора с увреждания и на годишната среща на оперативната програма (Развитие на човешките ресурси, от където с 225 хил.лв било финансирано предприятието до м.г.)

Според Георгиева фактът, че кметът подарява техни творби на своите гости и когато той е гост първо показва отношение и второ – че това, което жените правят, е качествено и достойно да представя общината навън.


Какво четем:

🔴 Чужденците предпочитат екскурзия до България, вместо Египет, Турция или Тунис

🔴 ДОСТ-атъчно.

🔴 81-годишният бай Манчо възстанови дървен мост между Райково и Новия център

Източник: otzvuk



Коментари



горе