Каблешков развя знамето на бунта


В историята остават имената на първите. Във величавата Априлска епопея като такъв завинаги ще остане Тодор Каблешков, вдигнал знамето на въстанието в родната си Копривщица. И влязъл завинаги в пантеона на героите и мъчениците на 1876 г. Неговата памет никога не е била забравена. Няма български град, в който да липсва улица, кръстена на него, десетки са училищата и читалищата. И Висшето транспортно училище в София от 1967 г. носи неговото име.

Тодор е роден в семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 13 януари (1 януари стар стил) 1851 г. Баща му е заможен копривщенец, занимаващ се с бегликчийство и джелепство. Той е патриот и родолюбец, вдъхновен от големия си брат Илия, който е убит от кърсердари в Берковско през 1858 г.
Тодор е силно привързан към майка си Стойка и тежко понася ранната й смърт. За него и петимата му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо, Пена - жена на легендрания копривщенски чорбаджия и хайдутин Дончо Ватах. Леля му Пена, или както самия Тодор я нарича "мама Пена", е образована българка, която често му разказва за многобройните подвизи на съпруга си, набит на кол от турците при опит да спаси сестра си от харема на богат турчин.
Така че съвсем естествено, след края на Старозагорското въстание в Гюргево се събират всички оцелели революционни дейци, за да планират ново въстание, което трябва да избухне през пролетта на следващата година. Те търсят по места хора като Каблешков. Водачите на Четвъртия революционен окръг са Панайот Волов и Георги Бенковски. В началото на януари 1876 г. двамата пресичат Дунав при Оряхово и посещават Пловдив, но скоро разбират, че комитетската мрежа е по-добре развита в предбалканските градове и преместват революционния център в Панагюрище.
Така на 13 януари 1876 г. в Копривщица е съставен комитет от Панайот Волов. Той дава на Каблешков пълномощно, което доказва, че е оторизиран да създава революционни комитети от самото ръководство на въстанието. На 13 април се провежда знаменитото събрание в Оборище, където Копривщица е представена от двама делегати - Найден Попстоянов и Тодор Душенчанина, които отнесли със себе си писмо от Каблешков за Волов и Бенковски. Събранието продължило от 13 до 16 април и там е взето решение въстанието да се обяви на 1 май, а в случай на предателство и по-рано. По-късно въстанието е предадено от Ненко Стоянов Терзийски - делегат от село Балдево.
Първоначално турците подценяват мащабите на съзаклятието. В Копривщица е пратен приставът Неджиб ага с няколко заптиета да арестуват бунтовниците. Сред хората, които Неджиб ага трябвало да арестува, бил и Каблешков, но неговата майка заблуждава турския началник, че той не си у дома. Тогава Каблешков взема историческото решение въстанието да се обяви преждевременно. По негова заповед камбаните в градските църкви забиват, обявявайки началото на бунта, останал в българската история като Априлското въстание. Датата е 20 април 1876 г. Под водачеството на Каблешков конакът е обкръжен. Неджиб ага успява да избяга заедно с по-голяма част от хората си, но в бягството са убити няколко заптиета, включително мюдюринът, а агата губи сабята си. Именно тогава Каблешков пише прочутото "Кърваво писмо". То е отнесено от Никола Салчев до Панагюрище. Друго "кърваво писмо" е изпратено чрез Никола Караджов до Клисура. Властта в Копривщица е поета от военен съвет, чийто председател е Каблешков. Всички пътища и пътеки около града са блокирани от въстанически отряди. Опразнените от селяните села са запалени по заповед на Каблешков, за да не се използват от турските войски като укрития.
Междувременно в Карлово Тосун бей е известен за въстанието и по негова заповед пред портите на конака е забито санджакшерифа - свещеното знаме на мюсюлманите, и около него в продължение на седмица от Пловдивско, Казанлъшко и Карловско се събира нередовната войска башибозук. На 26 април турските войски нападат Клисура. Въстаниците не могат да противодействат на турската артилерия и в същия ден башибозукът нахлува в селото. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци.
Каблешков се отправя с отряд от 200 въстаници в помощ на Клисура, но я заварва опожарена и се изтегля обратно в Копривщица заедно с около 4000 бежанци. От Панагюрище пристига новината, че градът е обстрелван с артилерия и падането му е въпрос на време. Местните чорбаджии се опитват да попречат всячески на водачите на въстаниците и започват да убеждават бежанците, че ако предадат бунтовниците, султанът ще се смили над тях и домовете им. В резултат на действията им част от въстаниците наистина са заловени от бежанците и отведени вързани в една местна църква. Заловени са и част от ръководителите на бунта - Цоко Будин, отец Никола Белчев, Брайко Енев и други. На 30 април пристига Павел Бобеков, който съобщава, че турските войски са отблъснати от Панагюрище и въстанието се развива по план. Уплашените чорбаджии освобождават заловените въстаници, но тогава Бобеков признава, че е излъгал - Панагюрище е опустошено, завзето и разграбено от турците.
На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия, под командата на Хафъз паша. Той вече е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си - миралай (полковник) Хасан бей да се справи с Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига и Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.
Оцелелите въстаници се изтеглят в планините на 1 май и се опитват да преминат Стара планина, за да пресекат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души. Бивакът им е нападнат изненадващо от турци и двама бунтовници са убити на място. Каблешков е заловен, а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също пленен. Убитите са обезглавени, а главите им са взети за трофеи. Пленниците са отведени в Троян, а оттам в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов. На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на Пловдивския съд. Даскал Попстоянов вече е полумъртъв, а Каблешков знае какво ги чака в града - още мъчения и в крайна сметка бесило. Когато керванът спира да нощува недалеч от Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно заптие, отнема револвера му и се застрелва в главата. И на 16 юни 1876 г., вече мъртъв, е окачен на бесилото.
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. Така Тодор Каблешков е положен до гробовете на двама четници на Хаджи Димитър, обесени в Габрово през 1868 г.
През 1883 година тленните останки на Тодор Каблешков са пренесени и погребани в Копривщица в Мавзолея костница на героите от 1876 г., а през 1996 г. са препогребани в двора на храм "Успение Богородично".
Днес родната къща на революционера в Копривщица е музей. Всеки, който иска да се докосне до подвига на Тодор Каблешков, може да види много негови вещи - снимки, документи, учебници, оръжия, шапката, която е носел, докато е бил началник на гарата в Белово.
Константин Събчев


Какво четем:

🔴 Десетокласници помагат на изпаднали в беда

🔴 Лимонада за бели зъби и здрави кости

🔴 Атанас избра България пред САЩ и Манчестър

Източник: Стандарт



Коментари



горе