На крaя на пътя
Селищата са като хората. Живеят своя собствен живот в същия кръговрат, който
ни води напред поколение след поколение. Раждат се там, където пътят на човека
и природните условия се пресекат с нуждата и поминъка. Достигат зрелостта си.
И умират. Умират не само когато и последният човек ги напусне, но и когато изгубят
истинското си лице и се превърнат в роботизирания град, какъвто можете да видите
на всеки континент. Когато собственият им блясък, усмихнатата или тъжната им физиономия се скрие
под бетонната маска. Тази история има много лица. През последните десетилетия
почти няма българско село, което да не е в тежка криза. Ако не загинали, стотици
са изпаднали в кома. Едва-едва тлеещи. Обречени на гибел, когато и последните
възрастни хора в тях извървят земния си път. И въпреки това всяко от тези села
има лик, който все още може да се види, скрит под патината на времето. В следващите
редове ще ви представим едно такова място. След което, нека се замислим – дали
пък не съществува реанимация за села?!
Пътят криволичи завой след завой из побелелите склонове на южния Пирин. Край нас са само хвойните и снегът. Изящният ни Opel Insignia напълно оправдава царственото си име и ни кара да се чувстваме специални, привличайки погледите. Пори снега с лекота, благодарение на безгрешната си система 4х4. Да се почувстваме царствено ще се погрижат след това и местните хора, дарявайки ни топлото си отношение.
Стигаме центъра на селото. Между тешовските къщурки се вият калдъръмени улички и отъпкани пътечки. Повече и не е нужно на малцината вървящи по тях хора и тук-таме козички. Но e много живописно.
Щърно. Това е тешовската дума за стръмно, която най-точно описва околността. И неусетно се замисляш – защо ли е било толкова важно на хората да изберат това затънтено място – нито е по средата на някакъв път между народите, нито предлага особен поминък... Е, отговора на този въпрос всеки може да потърси за себе си, ако дойде в Тешово.
Поне аз намерих своя. Жителите. Това е, освен природата, което си заслужава да почувствате. Една вечер в селото е достатъчна, за да се убедите, че планината ражда хора...
Ако търсите забележителност, това е кулата. Точно в средата на Тешово се извисяват като древни стражи каменните є зидове. Днес са останали следите от 3 етажа, но по-възрастните разказвали за 7. Четирите є страни разкриват спомените от канализация, изградена от елементи, наподобяващи днешните технологии. Впечатляваща е и системата, използвана от древните за подгряване – отдолу се криел своеобразен котел, който носел топлината нагоре и нагоре. Макар малцината археолози, проучвали кулата, да спорят помежду си за точния век на построяване и целите – ясно е едно – била е важно звено в защитата на днешните ни територии. И сега държавната ни граница минава буквално на един хвърлей. От другата страна е Гърция.
Читалището е малко встрани. Огромна сграда, която отдавна няма кого да приюти. Амфитеатрално разположената зала е готова за прожектиране на филми, които няма кой да гледа. А стотиците томове книги – някои натрупани още от Възраждането, мухлясват непотърсени.
Вървейки по-надолу, можете да попаднете и на ресторанта „Моторог". Но ако си представяте сборище на рокери, могъщество, надути двигатели, ще сбъркате. Оказва се, че това е името на близко разположен връх. А ресторантът отдавна също е забравил какво значи глъч и радост.
Отвсякъде текат малки ручейчета от топящия се сняг. По реката скоро ще заработят автентичните тепавица и валявица, които ще бъдат показвани на туристите. Водата е навсякъде - такъв вероятно е и произходът на името Тешово – тук всичко тече, тече... освен времето.
Тук времето е спряло...
Така ще си помислите, вървейки по тесните тешовски улици, поздравявайки усмихнатите дядовци и баби насреща.
Не, не е спряло! Достатъчно е да се качите на църковната кула. Там то тиктака толкова живо, колкото не би го разбрал никой от жителите на големите градове. Посреща ни изящен железен механизъм. Имаме късмета да ни го показва касиерът на църковното настоятелство, нижещ история след история, пълни с местен патриотизъм. Механиката работи вече повече от столетие, а буквите най-отгоре се четат без усилие. „Направено от братя Димкови, 1891 г."
Братята заслужават повече от просто споменаване. Дори да се абстрахираме от факта, че сестра на петимата мъже е майката на билкаря Петър Димков. Трима от братята избрали часовникарството – 7 са днес работещите часовници на черковни камбанарии – нито един не се е предал на ударите на времето. Самоуки, създали съвършени механизми, призвани да държат в час хората от Възраждането до днес. Друг от братята от македонското днес село Горни Броди пък е... създател на първата прокламация за разбирателство между народите, стояща в основата на Обществото на народите, дядото на днешното ООН. Както и да е, това е друга тема.
Черквата, издигаща се на два етажа, е под кулата. Запазила автентичния си възрожденски чар. Местните се гордеят, че е най-голямата сред българските села – дали е така, няма значение, но факт е, че носи в себе си неподражаемия спомен от старите времена. Само преди десетилетия църквата „Св. Димитър" е била съвсем буквално пред срутване. Многобройните пробойни по наоса и издигащата се високо камбанария с часовника били запушвани с... икони, но в началото на новото хилядолетие по-младите тешовци решили, че това не бива да продължава по същия начин.
Църквата крие и уникални библии, някои от които още на гръцки – тук е едно от първите места у нас, където започва църковноосвободителната борба на българите.
Стенописите са в пълен унисон с цялата картина. Създадени са в разгара на Възраждането, 80-те години на ХІХ век, и имат неподражаеми особености. Дяволите, които идеализираните светци газят, са с фесове?! А току до самия вход се вижда и нещо, което надали можете да срещнете в друга църква. Стенопис, показващ възцаряването на цар Симеон Велики и ослепяването на тръгналия по лош път Владимир Расате. Покръстителят цар Борис стои достолепно и направлява нещата. Леко встрани, загърбени, но внимателно следящи как посрещаш картините им, гледат и образите на тримата зографи – майсторът Мино и синовете му Мако и Теофил от с. Каракьой. Вижте ги!
Бащи и деца – вечната тема. Дали днешните българи, дошли поколения назад от село, отдаваме достатъчната дан на предците си? Дали заслужаваме да носим имената им, след като толкова лесно сме предали малките родни места, за да се влеем в безличната матрица на града...
Какво друго си струва да бъде видяно и почувствано в Тешово - четете във
Какво четем:
🔴 Малки певци от Благоевград се представиха достойно в конкурса "Млади таланти"🔴 56 абитуриенти в неравностойно положение от Плевенско получиха своя звезден бал
🔴 Заветът на цветните лъчи
Източник: spisanie8
Коментари
Последвайте ни във facebook!
