България в облака на Чернобил
През 1986 г. аварията в Чернобил за няколко дни остана скрита за българите. СССР
съобщи за аварията след 2 дни, след като шведски станции засякоха висока радиация.
В България до третия ден нямаше никакви официални съобщения, медиите мълчаха,
а хората тръгнаха по излети и на село в градината. Когато най-после властта съобщи
за аварията, тя беше представена като нещо ограничено, не толкова опасно, особено
беше наблегнато, че за България няма опасност(виж най-отдолу видеото как се е движил радиоактивният облак по дни и часове).
Това беше съзнателна дезинформация от властта. А мнозина по това време спокойно си правеха салата от първите марули, поръсени от радиоактивния дъжд. В това време за висшата номенклатура са доставяни чисти храни и вода.
Отново ще разкажа как точно лъжеше властта през май 1986 г., които случайно научих
тогава и после като журналист проучвах, за да опиша 10 години след събитията.
Макар и след толкова време, хора, които са били свидетели, още се страхуваха да
говорят за това. Предполагам и днес ще откажат да говорят.
Но случката е следната. Докато в емисиите на държавните радио и телевизия в началото на май 1986 г. текат успокоителни съобщения как всичко е под контрол и наличието на радиация в храните е под допустимите норми, в правителствения хотел „Рила” вече е минал специален екип от експерти, които взимат проби от водата от чешмите и от храните в хладилника и склада.
Хотел „Рила” по онова време е базата, която изхранва висшата номенклатура в държавата
– там готвят за вкъщи на 50-60 души членове на Политбюро и на ЦК на БКП, министри,
шефове на комитети и т. н. В стол-ресторанта на хотела пък имат право да се хранят
по списък общо към 250 души. Top of the tops. В списъка на т. нар. „правоимеещи”
(точно така го произнасят, с руски забежки, дори не правоимащи) – за доставка
на храна, със специално разрешение на Живков присъстват и някои писатели като
Елисавета Багряна и др., но те са изключения, които рядко са ползвали „благата”.
На другия ден след взетите проби екипът от експерти, сред които и лекари, се връщат в кухнята на хотел „Рила” и забраняват да се ползва вода от чешмата. „Не става дори за миене, не за пиене и готвене”, казва лекар от екипа. Във вътрешния двор на хотела са докарани две водоноски военен тип – едни цилиндрични цистерни на две колела, които се влачат от камион за походна кухня в армията.
На готвачите е наредено да ползват вода само от водоноските и с нея да мият дори
чиниите. Прибрани са всички зеленчуци и меса. На тяхно място е доставено агнешко
от …Австралия. Все пак е първи май, иде Гергьовден, висшата номенклатура трябва
да хапне безопасно агнешко. Докарани са и някакви зеленчуци от Израел или Египет,
за произхода им служителите не са много сигурни. Продуктите минават през тестове,
за да попаднат на трапезата на първенците на държавата.
В това време средният българин се лепва вечер пред „По света и у нас”, за да чуе успокоителните съобщения, че в храната и водата няма радиационно замърсяване, което да застрашава здравето на населението. Всичко било в нормите.
Звучи прекалено конспиративно, нали? Възможно ли е една власт да остави населението
си да пие вода с радиация, а за висшето й ръководство да има специално снабдяване.
Според мен има и някакво недоразумение в цялата ситуация тогава. Хотел „Рила”,
доколкото проверявах, е водоснабден от витошкия водопровод. Той към онзи момент
доставяше вода за 8-10% от София. Много е вероятно само в него да е имало радиационно
замърсяване, защото в него влиза вода от витошките потоци в горната част на планината
и е възможно след дъждовете в края на април и началото на май да е попаднала радиация.
Но властта не е предупредила съответните квартали да не ползват вода от чешмата.
Дали въобще е мерила… За рилския водопровод, който е свързан с водата от язовир
„Искър” вероятността от замърсяване е по-малка, защото обемът му е голям и концентрацията
няма как да стане опасна.
Така или иначе мнозина софиянци усетихме, че ни будалкат и вечер ходехме да си
наливаме минерална вода от Горна Баня. Там сме чакали на опашки от по 100 души
в 1-2 часа през нощта.
За чест на тогавашния военен министър Добри Джуров той издава специална заповед за строг контрол на храната и водата в армията и тя до голяма степен беше опазена. Например има изисквания за проверки на месото, храните, сиренето да се изкисва и др.
Но извън армията и номенклатурата не се знае в различни краища на страната кой какво е изял, тъй като замърсяванията с радиация на територията на България са били неравномерни.
По онова време колега фотограф работеше в някаква служба, откъдето извади един
военен гайгер-мюлеров брояч и в първите майски дни го взе със себе си в планината.
„След дъжда пищеше”, ми каза той след един излет. Радиацията с малко, но прехвърляла
границата на нормата! Става дума не за норми за замърсяване на храни, а за външно
облъчване на човек! И това е измерено с онзи груб и приблизително точен уред.
А този радиация след дъжда е изядена от мнозина заедно със зеленчука.
Мой роднина работеше в един специален отдел на министерството на здравеопазването и ми каза – „От някои райони на България млякото, което идва в София, е с радиация над нормата. Смесваме го с млякото, което е под нормата, така че общо да се получи в нормите и да не го хвърляме.” По онова време хората така научаваха важни новини – на ухо, от приятел от роднина и се предупреждавахме взаимно. И пълзяха слухове всякакви…
Какво четем:
🔴 Най-вкусният български боб🔴 Боляри оформиха търновски квартал в града на греха Лас Вегас
🔴 Незабравка.
Източник: socbg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
