Да не се превръщаме в зверове един с друг

Разкажете ни върху какво работите в момента?
Как да Ви кажа: през годините събрах малко смелост и все бързам, че времето ми е скъпо. Пък и искам да предприема и някакви други по-различни неща, но сега работя върху два параклиса, понеже всичките са на трудно достъпни места: на единият, който е по-далечен, ходя, когато е по-сухо времето, а когато е по-влажно, на по-близките места.
Щастлив съм, че до преди Нова година налях основите на "Свети Никола", на "Свети Димитър", на "Свети Илия" в Чокманово. Щастлив съм също така, че се реализира много голям проект "Свети Петър и Павел", който едва ли не е със статут на църква - 150 квадрата застроена площ. Първоначално го започнах като малко параклисче, но искам да прави впечатление и да бъде по-внушително. Ще се радвам и да Ви разходя, когато имате време.
А откъде намирате средства за всички тези строежи?
Ще Ви кажа много откровено, защото тук (с. Чокманово - бел. ред.) хиляди приказки се изприказваха и ми стана безкрайно обидно и болно. Аз искам да благодаря на всички дарители и спомоществователи, които до този момент откликнаха. Смело мога да заявя, защото тук се изприказваха хиляди неща, че злато съм намерил, че едва ли не човек съм убил и имам грехове да изкупвам... Вие бихте ли си продали една кола за 5 000 - 6 000 лева и да купите една камбана за 6 000 лева? Това аз бих го направил и го направих! Когато купих камбаната, хиляди приказки се изприказваха...
Отделно други приятели, спомоществователи, вярващи хора кой-къде със 100 лв. - помагат. Реших всички дарителски пари да ги водя до стотинка, защото хиляди приказки се изприказваха...
Колко църкви, параклиси и манастири имате до този момент завършени?
Една завършена църква, единият (параклис - бел. ред.) е на път тази година, ако съм жив и здрав да го довърша. Други три са в проект, отделно придобих смелост и се обрекох тази зима в едно селце до Гела да направя пак така една малка църква от порядъка на 50-100 квадрата...Ами два тона и половина лепило това лято съм избъркал и съм си качил самичък да измажа камбанарията, даже без скеле...
Всъщност сте разбрали, че си продадох жилището, имах големи кредити през годините и един етаж от наследствена къща и така...
От колко години се занимавате с изграждането и възстановяването на църкви?
От 10 години. Даже в село Брезе до Широка Лъка, чест им прави, хората подеха инициатива да построят и там църква... Беше ми останало лепило, около тон и половина, кабели, защото прекарвах ток в "Свети Петър", и на Ивановден отидох и ги дарих. Даже ако имам сили, искам да им направя камбанарията, защото проектът е без камбанария.
Кажете ми, как се живее в село Чокманово?
Уникално е селото, уникален климат, като дойдох тука, времето спря за мен в смисъл такъв допреди 15 години обикалях из страната и чужбина, така се случи, че баща ми почина и се спрях тук. Не мога да разбера защо е тази конфронтация между християни българи...
Кое я поражда?
Ами може би, когато лисицата не може да стигне гроздето, казва, че е кисело, нали? Даже имаше случай, в който бях подел инициатива да реставрирам църквата "Свети Архангел Михаил"... може би оттам тръгна цялата завист. Два месеца след това на минус 15 градуса белех гредите за покрива, вдигах скелето, за да може тази пролет да го завърша и да продължа с храм "Свети Петър"...
А кое Ви крепи?
Вярата.
Тя достатъчна ли е?
Няма да Ви казвам колко трудно се живее в момента в България, отделно пък и съм без работа и не искам да започвам някаква постоянна работа, за да мога да използвам летния сезон, за да работя по храмовете.
Успявате ли да се прехранвате?
Ами успявам, да! Работя на час по лъжичка... Колкото и смешно да ви звучи, имам един камион, купих го след като продадох жилището с част от парите, за да съм независим от транспорта иначе е 100 лева курса от Смолян до тук (с. Чокманово - бел. ред.) с тухли или пък хоросан... Трите параклиса може би ще завърша догодина, трудно е, когато си самичък.
Вие какво сте завършили?
Аз съм завършил художествено училище в Смолян, после във Варна промишлен дизайн и отделно училището на живота.
В Страстната седмица сме, какво ще пожелаете на православните християни, които очакват Христовото Възкресение?
Искам да благодаря на всички спомоществователи и приятели, които в един определен момент по божиите пътеки са идвали и се е случвало нещото, което е трябвало да се случи.
Искам да им пожелая да не губят вяра, нека Господ да се преражда винаги в сърцата и душите ни, да дава здраве и дълъг живот и на всички родопско дълголетие. Защото, дето има една дума, дивата вълчица не си изоставя детето, макар че е звяр, да не се превръщаме ние хората в зверове един с друг.

И като казахте това, сещам се да Ви попитам, помагал ли Ви е Бог през всичките тези години, усещали ли сте неговото присъствие?
Разбира се! Даже напролет мислех да се махам от селото, направил съм какво съм направил, нека да го довършат хората, ама така се случва, че винаги едни такива знаци получавам или пък да речем, работил съм пет години по даден храм, намирам каменния кръст - това е знак!
Започнах да копая основите на "Свети Никола", намерих каменния кръст, значи тези храмове датират много по-рано от 1700 година, защото след това металът става кръстоносител. И така: много други моменти, когато съм губил изобщо всякаква надежда, нещо се е случвало!...
Още един път призовавам всички християни да не губят вяра и надежда в себе си, оттам и в Бога!
Снимки: Facebook
Интервю на Румен Скрински