Защо православни и католици не празнуват Великден на една дата


Тази година Великден за католици и за православни се разминава с повече от месец. Католиците честваха Възкресение Христово на 27 март, докато православните ще си кажат "Христос Воскресе" на 1 май. Резонен е въпросът защо това е така? 

Проблемът с определянето на деня за честването на Възкресение Христово е един от най-древните в църковната история. Новият завет не ни е оставил конкретни дати за най-важните събития от земния живот на Иисус Христос. Това е съвсем обяснимо на фона на посланията, които ни изпраща то - а именно, че с раждането на Христос Бог влиза в човешката история, а с него и вечността на Божието царство.

В ранната църква нямало и непосредствена необходимост от припомняне на събитията от живота на Христос на определени дати, тъй като споменът за тях бил жив. С течение на времето църквата се разраствала, все повече нови хора се присъединявали към нея и празниците възникнали естествено - като постоянна и жива проповед за свещените събития.

Липсата на дати в новозаветните текстове довежда до различни практики на празнуване, което в един момент се оказало изпитание за християнското единство. В първите близо осем века след основаването на църквата въпросът за празнуването на християнската Пасха - Възкресението Христово, бил особено актуален. Различните църкви отбелязвали Възкресение на различни дати, като всяка имала своето основание за това, а изчисленията се правили на базата на юдейската Пасха.

Всъщност юдейската Пасха е отправната точка за християнската Пасха, тъй като последните дни от земния живот на Христос съвпадат с нея. Юдейският празник Пасха (Песах) е установен в Стария завет в памет на избавянето на еврейския народ от египетското робство. Това съвпадение не е случайно, а е дълбоко символично: ако преди векове Бог е избавил избрания народ от египетско робство и го е отвел в обетованата земя, то сега Той освобождава цялото човечество от робството на греха и смъртта.

Затова често празникът Възкресение Христово се нарича Пасха Христова или просто Пасха, като в древната църква Страстната седмица (седмицата преди Възкресение) се наричала Кръстна Пасха, а Светлата седмица (седмицата след Възкресението) Възкресна Пасха.

Самите юдеи отбелязвали празника от 15 до 21 ден на месец нисан според лунния календар, който ползвали. Датата зависела и от природни явления, които наблюдавала юдейската община в свещения град Йерусалим. Първоначално християните се съобразявали с юдейското изчисление за дните на празнуването на Пасха. После обаче подложили на съмнение юдейските изчисления, появили се няколко традиции и възникнали противоречия.

По-сериозни проблеми на църквата създавал фактът, че мнозина християни участвали в юдейските тържества, като по този начин размивали разликите между двете учения. Това наложило вземането на мерки. Веднага след признаването на християнството от Римската империя, започнало уеднаквяването на празнуването. С датата на Великден се занимали участниците в Първия вселенски събор в град Никея през 325 г.

Съборът решил християнската Пасха да се празнува в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие (астрономически то се случва на 21 март, а веднъж на няколко години - на 22 март), но да не се празнува преди или заедно с юдейската Пасха. Аргументът за това бил, защото Иисус Христос е възкръснал „сутринта рано в първия ден на седмицата“, т.е. в първия ден след юдейския седми ден, който е съботата.

Така Великден започнал да се определя според лунния календар, но този календар не съвпадал със слънчевия (Юлианския), който християните в Римската империя ползвали и това станало главната причина за тази подвижност (променливост) на датите на Пасха.

Единството в празнуването не било постигнато веднага. Споровете продължили още няколко века. Поредният голям спор възникнал след календарната реформа на папа Григорий ХІІІ, който на 24 февруари 1582 г. въвел Григорианския календар с цел да поправи грешките, натрупани от Юлианския календар. Едно от нещата, които прави Григорианският календар, е да извади 10 дни от действащия календар.

Така с папска була от октомври 1582 г. били извадени тези десет дни, с които според изчисленията настоящата дата се разминавала с астрономическото време и след 4 октомври 1582 г. следващият ден станал 15 октомври. Промяната веднага приели в Италия, Полша, Португалия и Испания, последвали ги и други страни, в които римокатолицизмът бил основно изповедание. Протестантските страни не бързали да направят тази реформа.

Източноправославните страни започнали да прилагат реформата едва в началото на ХХ в., като за пример България променя своя граждански календар чак през 1916 г., докато българската църква продължава да си служи с Юлианския. През 1968 г. и нашата църква приема в богослужението си поправения Юлиански календар, който се различава от Григорианския по това, че запазва старата пасхалия (начина за определянето на деня на Пасха).

Самата формула за определяне датата на Великден в западната и източната църква е еднаква. Правилото за определяне датата на Великден е: първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, като пасхалистите още от древността са смятали, че пролетното равноденствие настъпва на 20 срещу 21 март.

Разликата между римокатолици и православни, която се наблюдава в датите за празнуването на Възкресение Христово, е, че по отношение на Великден православните продължават да се ръководят стриктно от Юлианския календар, който днес вече се изпреварва с 13 дни от коригирания Григорианския календар. В този смисъл, когато по Григорианския календар настъпи равноденствието 20 срещу 21 март, по Юлианския вече е 4 април. На тези две дати Луната се намира в различни фази, тъй като 13 дни са приблизително половин месец. Православният Изток изчаква първото пълнолуние след 4 април и не се интересува от пълнолуние преди 4 април.

Православните църкви не са склонни да направят отстъпки по въпроса за определянето на Пасха, защото според изчисленията на католиците Пасхата може да се случи в един ден с юдейската или дори да я изпревари. Наблюдава се обратно движение - от страна на католиците към православните.

Например, преди три години (през 2013-а) за първи път католиците по Св. земя - в Израел, Палестина, Йордания, Кипър, празнуваха Великден с православните. Изключение беше само Йерусалим заради множеството западни поклонници, които искаха да празнуват заедно със своите сънародници.

Чудото със слизането на Благодатния огън се почита само от православния свят. То се случва в събота (преди Възкресение) около 12 ч. на входа на Божи гроб в Йерусалим. Страните, в които огънят се пренася със самолет, са България, Гърция, Грузия, Русия и други православни страни.


Какво четем:

🔴 Банско по-добър за живеене от Париж

🔴 Ето как да си направите великденски козунак без месене. Пухкав, бърз и топящ се в устата

🔴 Това момиче направо ПОДЛУДИ България! Вижте какво направи в "България търси талант" (ВИДЕО)

Източник: epicenter



Коментари



горе