Лазарки в Етъра и малките улички на Търново
Няма нищо по-хубаво от лошото време, се казва в една книга. Това важи с все сила за фотографите, тъй като колкото повече дъжд, толкова по-малко хора по улиците и толкова по-голям мегдан за снимане. Е, спътниците на фотографите невинаги са доволни от това, но последният уикенд се получи неочаквано добре и всички бяха доволни, въпреки дъжда.
Дъждовния уикенд щяхме да си прекараме в
Друг бонус беше фактът, че в събота е Лазаровден. От много време се глася да видя обичая в „действие“. Което пък означава десетки красиви девойки, пременени в народни носии и изпълняващи традиционни ритуали по градове и села. Голяма атракция за снимане, въпреки навалицата от майки, лели и баби, която си върви с девойките.
И така уикендът започна с тръгване към Габрово, където целта беше да гледаме лазарките в Етъра. Момичетата доста свенливо пееха песни и танцуваха от къща на къща, като в замяна на това получаваха лакомства в кошничките си. Момци които да оглеждаха момите нямаше много, но пък аз лично видях двама които много ги коментираха. Почти по народному беше всичко.
Накрая хвърлиха ритуално венците си в реката. Според поверието, чийто венец тръгне най-напред, тази девойка ще се омъжи първа. Но понеже девойките бяха много, за това хвърляха на няколко групички, та да се оженят първи няколко моми.
Разбира се никога не пропускаме и сладкарничката в Етъра, да похапнем ореховки или етърски целувки. Пред фурната се виеше дълга опашка пък за топли вкусотии. Занаятчиите приветливо ни канеха в дюкяните си. Почувствахме се много пролетно.
И няколко снимки на красивото място:
Поизядохме ореховките и се отправихме към Велико Търново, за да се настаним в Старопрестолния град. В хотела ни настаниха много бързо в приятна стая на първия етаж. Но ние веднага си договорихме да се качим на панорамния апартамент да видим цяло Търново от високо. В повечето високи хотели често трябва да се снима през стъкла, защото няма външна тераса. Но тук си имаше и висока кула, и външна тераса, изобщо още един фотографски рай. Единственото лошо в случая беше мрачното време, но пълно щастие няма..
И въпреки дъждовното време старият град ни теглеше навън. Пролетните студени дни не можеха да ни уплашат да се лутаме по калдъръмените улички и да се радваме на старата типично българска възрожденска архитектура.
Ако бяхме останали в София, никога нямаше да срещнем толкова познати в центъра. Но в Търново е друго. Отклонихме една двойка приятели от голяма сватба, за да обядват с нас. Докато търсехме маса в една кръчма пък налетяхме на други познати, които ни поканиха при тях.
И отново разтъпкахме храната по малките улички и най-вече по Гурко. Минахме и
през Самоводската чаршия и се качихме към
Вероятно на малко хора им се случва така, както на мен, но всеки път, а ходя
доста често в Търново, когато посетя този красив град, вечерта има и шоуто
Е тук налетяхме на трети комплект познати или по-точно един познат и едно ново запознанство, което изби всички ни на луд смях.
На следващата сутрин не пропуснахме да отидем на
Царевец
Какво четем:
🔴 Семейство от Смолян дари амвон за църквата "Свети Висарион" в Смолян🔴 Раздават курбан на червената църква край Перущица
🔴 Д-р Николай Василев от Велико Търново прави кариера в Москва, но не забравя България | Вестник Борба
Източник: andrey-andreev
Коментари
Последвайте ни във facebook!
