Българските странности, които уж шашкат чужденците

Всяка една страна и нация си има своите особености, своите малки странности, с които се различават от останалите по широкия свят. Ние в България също си имаме нашите си чудноватости, посредством които понякога събираме очите на повечето от „престрашилите се“ да ни навестят чужденци, но има и такива, с които не бихме ги изненадали особено. Някои от ексцентричностите ни са си единствено нашенски, но други могат да се срещнат, в същите или дори по-лоши варианти, на определени точки по земното кълбо. Колко точно се различаваме и приличаме с останалите жители на планетата?
Попфолкът, или чалгата – както си е известна и разпространена в пределите на страната ни, е гвоздея в програмата за чужденците. Ориенталския привкус в ритъма, каращ ханша да се лута наляво-надясно, както и прилично прикриващите най-съществените телесни места по видеоклиповете певици, превръщат тази музика в наркотик за новодошлия индивид. Изправен пред своята нова зависимост, той често се препотява, блъскайки си главата върху дилемата дали всъщност трябва да слуша или да гледа. Испанците обаче се намерили решение на този проблем и в тамошните заведения се случва да пускат телевизия „Планета“ (очевидно снабдили се по спешност с нея) без звук, просто за наслада на окото, докато от уредбата се носи друга музика. Не е тайна, че повечето другоземци се радваха, че по кабеларката върви безплатен музикален еротичен канал, чийто актриси нямаха нищо общо с българските моми облечени в народни носии и сложили по роза зад ухо от брошурата за България в туристическата агенция, ама хайде моля ви се! То пък защото Америка си няма Памела Андерсън, Мадона, Майли Сайръс и т.н., не сме измислили топлата вода. Това с голотата вече сме го гледали – днес твърдението, че секса продава е бита карта и дните му са преброени! Сега попфолк дивите ни започнаха да даже се навличат, така че чужденците вече не купуват в екстаз DVD дискове, които после да се чудят как да скрият от съпругата. В миналото и Азис умело хвърляше в тъч пришълците, но и той отдавна захвърли роклите… Затова пък има Кончита Вурст.
Кимането наопаки се води наша запазена марка. Бирата „Загорка“ дори тарикатски изгради мотото си над фразата „Когато целият свят казва „Не!“, ние казваме „Да!“. Предполагам, че е наистина объркващо за чужденците и най-вероятно им се завива свят от цялото това „главовръткане“ нагоре-надолу, наляво-надясно, докато съумеят да се разберат с някой българин, но тези полезни йога разгрявки ще им се наложи да ги правят и на други места. Да! Ние не сме единствената нация кимаща обратно на „общоприетото“. Така нареченото „нашенско“ кимане с глава, се среща още в Албания, Гърция, Индия и Турция, като последната държава дори предупреждава в пътеводителите си за смененото значение за кимане и кланете на глава. Уви, не сме уникални! „Загорка“, върни ми парите!
Българската традиционна кухня е другото нещо, пред което туристите се дивят. То това шкембе чорбата и супата пача най-вероятно са извънземни гозби, стоварени директно от НЛО дистрибутори, в чийто врат НАСА неуморно диша. Може би и затова повечето чужденци отделят първите десет минути в обстоен анализ и изследователска дейност с лъжицата, ровейки заинтригувано в гозбата. Сблъкалите се с мусака в други страни пък не крият смайването си, когато българинът щедро и доволно залива ястието с кисело мляко, чието приложение някак съумява да използва и върху други храни, но нали в крайна сметка всички се съгласяват, че с млякото става по-вкусно! Може и в нечии очи да сме излезли директно от епизод на шоуто „Сървайвър“ ядейки трътки, агнешки дреболии, свински ушета и т.н., ама да си имаме уважението – ние също си похапваме скъпото синьо сирене, тук си имаме и суши ресторанти и въобще сме толерантни към останалите национални кухни. Да не говорим, че в Сърбия също си имат шкембе чорба, сготвена различно, но все пак… Аз не съм чул и някоя западна европейка държава да се оплаква от шопската салата, която дори е включена в повечето им заведения, макар и неточно приготвена.
Понякога туристите ни се чудят как може да се оплакваме, че нямаме пари, а в същото време да сме в кафенетата и дискотеките толкова време, че все едно работим в тях. Сегиз-тогиз ни хвърлят някое друго око с подозрението, че всъщност ни се плаща, за да губим часове наред в заведенията, ама скоро истината лъсва. В крайна сметка нима гърци не правиха същото? Южните ни съседи обявиха държавна криза и какво направиха (?) – препълниха таверните, после обявиха фалит и какво стана (?) – претъпкаха бузуки баровете, че накрая дръпнаха и едно сиртаки за по-сигурно. Вярно е, че уж най-бедното стъпало в България (иначе казано студентите), не излизат от дискотеките в Студентски град, вместо да водят скромен научен и отшелнически животец, но в края на краищата нека насочим вниманието си към гърците – ние поне още не сме обявили фалит. Сега някой чужденец ще изскочи с твърдението, че сме пиели много, то ракия, то бира… И гърците пият – узо, руснаците – водка, чехите се наливат с бира, а за Октоберфест и германците няма да повдигам въпроса.
Календарът ни е трън в очите на туристите. Какви били всички тези дати обозначени в червено?! Разбира се, че са празници, какво друго да е! Имаме си нашите на именни дни, някои от които са със статут на национални почивни дни, имаме си и празниците на останалия свят – Великден, Коледа, Нова година, а в момента сме в процес на присвояване и на Хелоуин, даже имаме не един, а три празника за честване на независимостта (с различни имена). А за всички ощетени, за които не е стигнал календара за собствен имен ден сме измислили Цветница. Тези, плюс още няколко празничета за труда, на някоя друга професия и прочее. НО, казвам пак – вижте гърците! Те да не би да имат по-малко чествания от нас, а? Какво от това, че ние работим около 50-60 дена от годината, нали чат-пат отработваме, а гърците? Те пак играят сиртаки…
Странно било, че навремето сме пристягали крачетата на бебетата, „лепели“ сме им ушите и общо-взето сме ги мумифицирали така, че и египтяните да ни завидят. Ще ме прощават, но това е било за благото на децата, в онези дни по улиците рядко са се разхождали Чебурашки с дъгообразен разтвор на краката. Така или иначе вече ни внесоха памперси и децата ни стриктно си ги ползват, ходейки гордо разкрачени напред! Но за сведение в Китай е имало по-ужасяваща традиция от нашата. В продължение на почти цяло хилядолетие момичетата в Китай на възраст между 3 и 14 години ставали жертва на болезнен обичай, при който краката им били чупени и бинтовани, за да не пораснат прекалено много, а да останат малки и елегантни.
Чудят ни се защо си честитим баня или нова прическа… Първото вече официално е демоде! А и на времето само сме си честители, не е като да сме опъвали трапезата и отваряли шампанско, за да отпразнуваме случая. Сега, изключително рядко, честитка може да влезе в употреба като шега, но много отдавна вече не се зачита като събитие случващо се само по Нова година. Освен това, руснаците също имат това странно поздравление, така че и тук нашата уникалност отпада. И за протокола, съществуват и по-странни ритуали свързани с къпането. Например, Tidong е името на група хора в Северно Борнео, които имат един не много приятен сватбен обичай. Три денонощия след сватбата на булката и младоженеца е забранено да ходят до тоалетната или да се къпят. Смята се, че обичаят ще им донесе дълъг, щастлив и плодороден брак. За да бъде спазена традицията, младоженците могат да пият и ядат по съвсем малко, а членовете на семейството зорко ги наблюдават. Я виж ти, кой каза, че няма щастие без баня?!
Колкото до честитенето на прическата, днес най-вероятно е останала от страх жена ти да не ти избоде очите, понеже не си забелязал новата ѝ фризура. Затова мъжете може и да се застраховаме, като от време на време изтърсваме едно „Честита прическа“, ей така – профилактично.
Намират за необичайно това, че банковата служителка ти говори на „ти“, магазинерката, сервитьорът, полицаят и учениците към учителя също. Ами ние просто сме си близки! Всички сме наши хора и отдавна сме надскочили уважителната форма. В този дух да попитам, в английския език, по време на разговор, как правят разлика между „you” и „You”, а?
Е, очевидно не сме толкова различни от останалата част на света, просто се опитват да ни го втълпят. Остана май само да попътувам още малко и да им покажа, че освен в България и другаде има швейцарско сирене наречено „пътища“. За сега обаче сме ние, Луната и Марс! Ще се окаже, че сме марисианци… Но, държа да подчертая, че работим по въпроса и трудолюбиво кърпим дупките по магистралите ни, подобно на гащите на Аладин.
Важното е, въпреки странностите, ексцентричността и различията да уважаваме и признаваме традициите и нравите на останалите, както и те нашите, защото като теглим чертата всички сме хора.