Великденското яйце – „обич и душа е вложена в него”
„Дошли от вековете, неподвластни на забравата, обичаите на Великден са едно от
безценните богатства на земята ни. Великден ни сближава с културата на световните
цивилизации. Радостен и пищно цветен, празникът идва с червеното яйце – символ
на живота, символ на благодатта.” – казва Лозинка Йорданова.
Традиционната представа
„Традиционната представа на народа за великденски яйца винаги е свързвана както
с обредното им предназначение, така и с тяхното оформяне (украсяване). До първата
половина на ХХ в. великденските яйца имат същински обреден характер.” (...) „Постепенно
с течение на времето се забравят някои от най-съществените обредни предпоставки,
които са налагали практиката да се приготвят яйца специално за Великден.” (...)
„Жизнеността на практиката да се приготвят великденски яйца днес се дължи преди
всичко на връзка с традицията и на естетическата потребност на народа за художествена
изява.” – посочва Любомир Миков.
„Чудна шарения”
„Баба Невена шари яйцата. Изписва цветя, реснички, слънца, петлета ... Разтурила
гърнета и ярки бои около себе си, седнала на ниско пънче с „чучка” край трендафила
– близо до къщи, изпод пръстите й се ражда чудна шарения.
- Тия „шарове” съм наследила от моята баба, а тя от своята. Стари са, ама убави.
Раздавали сме ги на кумове като млади невести.
Унесена над боите в гърнетата, запретнала бели ръкави, за кой ли път шареше великденски
яйца.” – пише Лозинка Йорданова.
Баба Невена и баба Катя и днес шарят яйцата. Седнали под разцъфналата череша, те сладкодумно ни разказват за шаренето и писането на великденски яйца. Нека да приседнем до сладкодумните баби и послушаме техните приказки.
Наименования на великденските яйца
Старите хора ни разказват, че в различните краища на България великденските яйца
са срещат с различни наименования. Някои от тях са: „перашки”, „шарени”, „китени”,
„писани”, „пъстрени”, „плескани”, „китанчета”, „сторени”, „кадънки”...
В миналото
„...писането на великденско яйце или шарената перашка е първобитен праобраз на
нашето народно живописно художествено изкуство, както обредните хлябове ни са
праобраз на народното ни ваятелство. И както в творенията на един художник – живописец
и скулптор, ние виждаме неговата душа, неговите мечти и неговите блянове – същото
виждаме и в писаните яйца, в обредните шарени хлябове.” – посочва Д. Маринов.
Нещо повече: „Рисуваните яйца на Великден са обредни вещи, които в миналото са
принадлежали изключително към селското декоративно-приложно изкуство. Рисуването
на великденски яйца в градска среда и от школувани художници не е било типично
у нас. Днес тази практика е унаследена от поколения, израснали в преобразени селища,
а също и в градска среда.” (Л. Миков)
Яйцето
Изследователите посочват, че във Велинградско заострената част на яйцето наричали
„слонце”, тъй като тя първа се появява при снасянето и „гледа към слънцето, към
живота, към света, към природата...”. Заоблената част на яйцето хората наричали
„месечина” – тя се появява втора – в повечето случаи „в заоблената част под черупката
се образува празнина, наподобяваща на полумесечина”.
Предполагам, че ще Ви бъде интересно да узнае нещо любопитно: „От разположението
на „месечината” по твърдо свареното и след това обелено яйце, т.е. по вдлъбнатината
по него, хората определяли времето, през което то е снесено. Ако „месечината”
на яйцето е отзад, а не встрани, и е голяма, се разбирало, че то е снесено по
време на пълнолуние („пълнино”). Ако „месечината” на яйцето не е отзад, а някъде
встрани, но не е в средата и е по-малка, се разбирало, че яйцето е снесено след
новолуние („новино”) или на „каракьо”, т.е. когато луната е в своята последна
фаза за дадения лунен месец. Ако пък „месечината” на яйцето е в средата между
двата края и е много малка, казвали, че яйцето е снесено в дните между два лунни
месеца или „между двете месечинки”, „вечер рано или сутрин късно.” – пише Л. Миков.
Знаете ли, че ...
• В миналото, в деня на Велики четвъртък, най-напред боядисвали червените яйца. След това идвало ред на тези яйца, които вече били нарисувани с пчелен восък.
Старите баби ни разказват, че боядисването на червените яйца трябвало да стане
задължително през деня, на светло, при това в собствения дом.
• В някои селища на Северозападна България жените боядисвали яйцата тайно, „за
да не бъдат урочасвани от лоши очи”.
• В миналото и момите, и младите, и старите жени боядисвали яйца.
• Навремето великденски яйца не трябвало да се боядисват само в тази къща, в която
имало траур. В този случай яйцата се боядисвали в съседен дом, а някои хора дори и не боядисвали яйца.
• В българската народна традиция както за боядисването, така и за писането се
използвали най-вече яйца от кокошка. Патешки, пуешки и гъши яйца не били боядисвани,
тях ги използвали предимно за развъждане.
• Някои баби ни разказват, че преди да боядисат яйцата, най-напред ги мият. А
знаете ли с какво ги мият? С вода и пепел.
• Други баби споделят, че преди да боядисат яйцата, ги потапят в кацата с кисело зеле - зелевият сок „стипцосвал” и после по-добре
хващало „вапцилото”.
• За да може жълтъкът добре да се втърди, яйцата трябвало да се варят около 40
минути. Само тогава, „ако следващата година вземеш старо великденско яйце, ще
чуеш, че отвътре тропа – това ще рече, че яйцето е изсъхнало.”
• Интересно е също, че в някои селища първите три боядисани червени яйца ги слагали
при копринените буби – това трябвало да предпазва от уроки.
• „Българската народна традиция не познава практиката да се пишат и боядисват кухи
яйца.” – споделя Светла Ракшиева.
Естествени бои за яйца
В миналото жените боядисвали великденските яйца с растителни багрила, получавани,
например от: месестата част на кромида/ луковицата на минзухар/ млечка – за жълт
цвят; от люспи на кромид лук/ орехови листа – за кафяв цвят; червено цвекло/ риган
– за червено; череши – за розово; черни боровинки/ бъз – за синьо; корен от морков
– за оранжево; коприва/ спанак/ киселец – за зелено; липов цвят – за бежово; кукуряк
– за жълто-зелено.
Интересно е също, че тъмночервеният цвят навремето получавали и от отвара от
корени на брош (Rubia tinctorum). „Използвана е също и кърмъз боя (червена багра
от изсушаваното насекомо кошенил – Coccus ilicus).” – пише Л. Миков. „В Чепинско добивали червената боя от морова клечка или Божигробски
клечки, купувани от дюкяните на търговците и бояджиите.” – казва С. Ракшиева.
Типичният цвят за българските великденски яйца, посочват изследователите, е червеният
– символ на Великден, символ на здраве, на благодат. А и в благословиите си народът
казва: „Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден, и догодина със здраве!”,
„Както е червено яйцето, тъй да ми е червено детето!”, „Добре ми е дошъл червен
Великден!”.
Мотиви и символи по великденските яйца
• Традиционни български мотиви, рисувани по яйцата, са: кон, агънце, гълъб, паун,
риба, охлюв и един от най-често изобразяваните – пеперуда.
• Рисуваните традиционни растителни мотиви са: здравец, трендафил, лале, роза,
зюмбюл, нарцис, божур, момина сълза, ружа, каранфил, маргаритка, детелина, синчец...
• Някои от мотивите, изписвани по великденските яйца в Самоковско, са: пеперуда,
риба, птиче, паяк, гъсеница... Характерни са също стилизирани изображения на мъжки,
женски и детски фигури. Среща се и изписването на „Христос воскресе”, на имена
на деца, на годината, както и един друг интересен символ, наречен „йерусалимска
броеница”.
• В региона на Самоков и Етрополе изобразявани фигури са още: петел и патица.
• В Чепинско характерни мотиви са: шишарка, дренки, ягода и боровинка.
• Срещани са също така мотивите: житен клас, грозде, лоза, жито, жълъд, дъбов
лист, елха, смърч...
• По великденските яйца в някои селища на България можем да открием мотиви като:
пафти, стомна, воденичарско колело, сурвачка...
• Най-често срещаният християнски символ по великденските яйца е кръстът - най-яркият
знак – символ на Великден. Изписват се: „Христос воскресе” и „Х.В.”.
• По великденските яйца можем да съгледаме още: слънца, звезди, дори и „райска
птица”.
Червените яйца
В миналото: „Строго съблюдавана практика е боядисването на яйца за Великден да
се извършва в забранени за работа дни против градушка.” (...) „Спазването им е
най-типично за четвъртък, или т.нар. още Велики четвъртък.” (Л. Миков).
С първото боядисано червено яйце навремето „погалвали” лицето на децата, момите
и младите омъжени жени. А знаете ли, че в миналото извхвърлянето на червената
боя трябвало да стане на „чисто място”, например под трендафила?
Има стара традиция, според която черупките на червените яйца не трябвало да се
хвърлят къде да е. Хората, например, залепвали черупките на яйцата по стените
на къщите, над вратата на дома, пръскали черупките по лозята, нивите, градините...
А в Ямболско, отивайки в събота вечер срещу неделя (на Великден) на църква, мъжете носели червено яйце в пояса си, жените – червено яйце в пазва си. Бабите
ни разказват също, че в Асеновградско поставяли едно червено яйце под възглавницата
на детето, „та като се събуди то заран на Великден, да се радва и да бъде здраво”.
Също в този регион съществува традицията едно червено яйце да закопават в темела
на новостроена къща.
Боядисването на яйца
„И до днес, почти навсякъде яйцата се боядиват на Велики четвъртък или в събота,
защото се смята, че е грешно да се прави това на Разпети петък, когато Исус Христос
е бил разпънат на кръста.” – посочва С. Ракшиева. Същевременно, макар и много
рядко, в някои селища яйцата се боядисват в петък – „тогава е изтекла кръвта на
Христос”, именно затова хората наричат деня „Червения петък”.
Писането на яйца във Велинградско
Старите баби ни разказват, че яйцата във Велинградско традиционно изписват с
писалка и с пчелен восък. Писалката, наричана още „вълшебната пръчица”, е дървена.
В единия й край има „писец”, а над него - улей, по който се стича затоплен пчелен восък. Интересно е, че с тази писалка яйцата се рисуват още докато са
сурови. Едва после (на същия ден или на другия ден) яйцата поставят в съд с боя.
В повечето случаи този съд е глинено гърне, в него слагат около петдесет яйца.
Така, едновременно с боядисването се извършва и сваряването на яйцата. Боята,
в която се поставят яйцата, трябва да е студена, тя постепенно се загрява, но
не трябва да завира. Впоследствие яйцата се изваждат. Восъкът по тях се отстранява
с кърпа. За да добият мек блясък, яйцата леко се намазват с олио. Традиционно
яйцата във Велинградско са двуцветни: червено и бяло или червено и жълто, мотивите
по тях са растителни.
Писането на яйца в Ихтиманско
В Ихтиманския край за изписване се използват предимно бели сварени яйца. Най-напред
жените очертават контурите на фигурите, както и някои дребни точици и извивки.
Традиционно контурите се поставят с писалка, в която има оцветен черен или кафяв
пчелен восък. После вътрешната част на очертаните фигури се запълва с боя - зелена,
синя, оранжева, червена, виолетова. Очертаните в тъмен цвят и след това оцветени
фигури „оживяват на белия фон на яйцето”. Ще съгледате петлета, пеперуди, риби,
паячета... Тези пъстри яйца не можете да сбъркате с никои други. Само в Ихтиманско,
в Етрополско, в някои селища в региона на Силистра (например в Алфатар) и Търговище
можете да видите бели яйца с пъстроцветни орнаменти по тях.
Китанчета
„Китанчета” или още „годенишки яйца” наричат декорираните яйца в Самоковско.
Декорацията, представляваща „китки” или пискюлчета от разноцветни вълнени или
памучни конци, е добавъчна и се поставя на вече боядисаните яйца. Закрепването
на вълнените или памучни китки върху яйцето се извършва с помощта на пчелен восък.
В Ракитово „китанчетата” ги наричат „трепки”. При това закрепването на вълнените
и памучни конци по яйцето там става с една специална „чьорна дофка”, която се
получава от сварени кори от бреза.
Разказвайки за декорираните яйца – „китанчета” и „трепки”, трябва да отбележим
нещо важно: навремето тези яйца били приготвяни единствено от сгодените жени!
На Великден годениците носели китанчетата (трепките) на великденското хоро и ги
подарявали само на своя годеник и на неговите близки.
„Във всяка шарка на писаното яйце момата или булката-художник освен вещината
си изляла е още и сърцето си, чувствата си...” (...) „Годенишките яйца в с. Конак,
Търговищко се подаряват на бъдещите сродници на годеницата, като за всеки има
точно определен мотив...” – посочва С. Ракшиева
Гравираните яйца
„В нашите манастири: Рилския, Зографския и Хилендарския са писани най-красивите
великденски яйца. Когато са настъпвали дните на Страстната седмица, калугерите-резбари
се заемали за тая благочестива работа. По поръчка на игумена те са приготвяли
с десетки такива писани яйца, които игуменът е подарявал на Великден на по-знатните от поклонниците.” – разказва Христо Вакарелски.
Великденските празници наближават. А баба Невена и баба Катя, седнали под нацъфкалата
череша, шарят ли, шарят яйцата, разказват ли, разказват за писаните яйца... Заръчат
ни на Великден пъстрите яйца да поставим в кошнички, „да турим в тях също здравец,
ружа, босилек...” и тогава да ги занесем на близки и приятели.
Ваня Велкова
в. „България СЕГА”, Берлин
Снимки: Ваня Велкова, личен архив
Какво четем:
🔴 Българското лице в Световния атлас на красотата🔴 Капитанът с лъвско сърце – Стилиян Петров
🔴 Българските странности, които уж шашкат чужденците
Източник: България сега
Коментари
Последвайте ни във facebook!
