Царевец и други бисери и стъкълца от короната на Търново
С уникалната си архитектура, природа, културни забележителности, археологически находки и история, Велико Търново е добра алтернатива за всички, които предпочитат културния туризъм пред плажно-морския, планинско-скиорския и купонджийско-алкохолния.
Изглед от интер хотел „Велико Търново“ към паметника на Асеневци
Интерхотел „Велико Търново“ може да е морално остарял и с леко овехтяла обстановка, но поне половината от стаите му имат един голям плюс – гледката към реката с паметника на Асеневци и панорамата с накацалите по стръмните й брегове търновски къщи. Монументът определено е един от най-хубавите в България, където за съжаление от времето на Мадарския конник насам паметниците с коне не се срещат често. Но в тази композиция те са четири, което вече е рядкост и за Европа. Построена през 1985 г. в чест на 800-годишнината от въстанието за освобождение на България от Византийско владичество, творбата представя предводителите му братята Асен и Петър и техните продължители царете Калоян и Иван Асен II. Фигурите им са разположени около гигантски, сочещ нагоре меч, който символизира мощта и възхода на България при управлението на тази династия. Автор на скулптурната композиция е проф. Крум Дамянов.
Паметникът „Асеневци“ на проф. Крум Дамянов
Къщите, които стоят по склоновете, сякаш всяка се е покатерила на раменете на предишната, са друга чисто търновска забележителност. Тук има както примери за добра грижа, така и къщи, които е възможно всеки момент да се срутят – и ще е късмет, ако не убият някой невинен минувач. Причините да се стигне дотук обикновено са проблеми със собствеността от юридически характер. Правилата трябва да бъдат променени преди да е станала белята.
Някои исторически къщи са реставрирани, но други са пред срутване.
Сред примерите в обратната посока – добра грижа и ресоциализация – е ханът „Хаджи Николи“, построен от Колю Фичето през 1858 г. – единственият оцеля от някогашните 70 хана в старо Търново. През 1992 г. сградата, която е била етнографски музей, е реституирана, предадена на наследниците на Хаджи Никола и през следващите 10 години потъва в разруха. Днес ханът е напълно реставриран, но заслугата за възкресението му не се дължи на Националния институт за недвижимото културно наследство или някоя друга национална институция, а на американския филантроп Едмънд Бек. Като турист във Велико Търново през 2005 г. той вижда рушащата се, изоставена сграда на Самоводската чаршия, и решава да я купи и върне към живот. Днес на партера има ресторант, на втория етаж – музей на парите, а на третия – художествени галерии. Американецът е възстановил и надгробните плочи на Хаджи Николи и жена му в църквата „Св. св. Константин и Елена” във Велико Търново, също построена от Колю Фичето.
Паметникът на Стамболийски пред хана „Хаджи Николи“
В двора на хана „Хаджи Николи“
Самоводската чаршия
На улицата до хана „Хаджи Николи“, още реставрирани и адаптирани възрожденски или малко по-нови къщи от XIX век приютяват различни работилници – няколко грънчарски, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие… В Шекерджийницата предлагат бяло сладко, лимонада в едновремешни шишета и кафе на пясък.
В Шекерджийницата
Кафе на пясък
До нея е Хлебната къща – там, ако имате малко време, могат да ви научат как да омесите хляб и да ви почерпят с питка и чубрица.
Обреден хляб в Хлебната къща
В ресторант „СоциализЪма“ сервитьорите дават тържествена клетва да служат вярно на клиентите преди да им видят сметката.
Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети – някои от които с неизбежния в нашия глобализиран свят китайски произход.
Ако продължите в посока Царевец, сред по-малко от 10 минути ще стигнете до Археологическия музей. Той е разположен във великолепна сграда, чието строителство започва през 30-те години на ХХ век, спира по време на войната и е завършена през 50-те.
Дворът на Археологическия музей
Находките от гроба на тракийския владетел
Експонирани са колекции от различни исторически епохи, но сред туристите най-голям интерес естествено предизвиква зала, в която многобройни експонати представят различни аспекти на културата от периода XII – XIV в., когато Търновград е столица на средновековна България – златни и оловни печати от царската кореспонденция, златни пръстени-печати на висши български сановници, монети на българските царе, накити, въоръжение, произведения на малката пластика… Сред най-ценните обекти в музея отскоро е откритата непокътната гробница на тракийски династ от V век пр.н. е. – със златни накити и безценна керамика. В двора сред находки от римско време през лятото се провеждат концерти.
Асеновата махала
Ако сте в Търново и разполагате само с един ден – маршрутът ви е ясен – Царевец. На хълма е била главната българска крепост по време на Второто българско царство(1185 – 1393). На мястото има следи от хора още 4000 години пр.н.е. – през V-VI век тук е имала тракийско селище, а според историците първото старобългарско селище възникна през IX век.
Хълмът Царевец
Строителството на крепостта започва през XII век – и отново през 1930 г. Защото от оригиналните постройки, включително и от църквата на най-високото място, не е останало много повече от основите. Сградата, известна днес като Патриаршеската църква, е построена през 1981-а в чест на 1300 г. от създаването на българската държава по план на арх. Боян Кузупов – и надали има нещо общо както със средновековната църква, съществувала на същото място, така и с Българската православна църква, защото не отговаря църковните канони.
Храмът на върха
Ако непременно държим да употребим думата „храм“ – това е храм на величието на Второто българско царство. Като в този храм един от най-съществените исторически компоненти на това величие – християнството – хем го има, хем го няма. Защото въпреки че сградата е увенчана с кръст, по стените и тавана, покрити с рисунки, кръстове не се забелязват – освен ако не брои ръкохватките на мечовете. Но типичните християнски молитвени пози, жестове и свещи са навсякъде. Без да е каноничен, стилът взаимства доста от Византийската иконография.
Входът на Патриаршеската църква
Независимо от всичко обаче, това е мястото на Царевец, където човек може да прекара най-много време. Причината са зашеметяващите стенописи на художника Теофан Сокеров. Те са завършени през 1985 г., което до голяма степен обяснява всичко. Но талантът си е талант и винаги намира начин да прикове вниманието.
Стенописите в Патриаршеската църква са на Теофан Сокеров
Останалото на хълма Царевец е плод на въображението на няколко поколения архитекти – от 1930 г. до днес. Интересно, че първият опит – проект за строеж на нови дворци и крепостни на Царевец под прикритието на „реставрация“ от 1919 г. – е отхвърлен от държавната Комисия по старините с аргумента „в днешно време пълната реставрация на стари паметници, които съвършено са изчезнали, от научно гледище не се допуща“. Тава отговорно отношение към историята е затвърдено и на международно ниво 45 години по-късно с Венецианската Харта. У нас обаче всичко тръгва в обратна посока.
Крепостните стени на Царевец са сред малкото възстановени обекти у нас, които вероятно някога действително са изглеждали точно така.
Иначе днес великолепието на природата, съчетанието на сравнително новите крепостни стени и зъбери с наистина древните скали – предлага впечатляваща гледка – далеч по-добра, отколкото тази на римските руини на Ларгото. Но и тук от автентичните археологически находки не е останало много, а обикновеният турист трудно може да различи фалшивите бижута на историята от истинските. Изглежда на съседния хълм Трапезица, който все още не е отворен за посещения, положението е по-различно. За него ще ви разкажем, когато получим някои отговори от Министерството на културата.
Какво четем:
🔴 "Волпоне": разказ-шега от Здравка Евтимова🔴 Дали има съвестни кметове в България? Ами вижте ги
🔴 Да живееш втори живот: Историята на едно момче с трансплантирано сърце
Източник:
Коментари
Последвайте ни във facebook!
