Никола Анастасов: Щом играя, значи съм добре


-Как сте, г-н Анастасов?

- Добре съм, щом започнах да играя.

- Отминаха ли здравословните проблеми?

- Дано да е така... Щом играя, нали разбирате...

- В пиесата “Лека форма на тежка депресия” имате 4 големи монолога... Вие сте Стареца, изтикан “внимателно” от роднините си през прозореца и оставен там да доживее, колкото може...

- Да, не е леко. Тези монолози са тъжни и смешни, и човешки. Хубаво ми е да играя, добре ми е на сцената. Пиесата е страхотна. От моя приятел Станислав Стратиев. Залата е пълна. Хората усещат внушенията - да бъдем по-добри...

- Как ще празнувате Великден?

- С най-близките си.

Този разговор с големия актьор Никола Анастасов беше кратък -

прекъсваме

по негова

молба,

чувстваше

се уморен

Той рядко вдига телефона си, освен на много близки приятели, не дава интервюта. Прочутият му така разпознаваем глас, звучи по-приглушено, някак без тази весела “кольовска” нотка, заредена с усмивка.

Но не е така в театъра!

Точно на рождения си ден - 22 април, Никола Анастасов се върна на сцената след почти два месеца отсъствие. Напук! Лекарите му казали “не”! Той пък не ги послушал. Тръгнал към театъра. И пак увиснал на прозореца в пиесата “Лека форма на тежка депресия”. За да изрече думи, които карат публиката ту да избухва в смях, ту да усети сълзи в очите. Който не е успял да гледа пиесата, а за нея билети редовно няма, ето бонус - цитати от монолозите, които е чул д-р Цонев и на които е ръкопляскал и той, и препълнената зала:

Ето и сега: другите старци ги изхвърлят... като круши... през прозорците, балконите... дори и от кухненските врати... докато аз не съм изхвърлен... Ни най-малко... Просто съм избутан, съвсем внимателно, синовно, може да се каже, от другата страна на прозореца... И прозорецът е затворен... Разбира се, с необходимото уважение... Което се полага на родител... Никакво затръшване или трясване под носа... Може да се каже, съвсем безшумно... Каквото и да говорим, кръвта вода не става... Дори не може да се каже, че съм навън.

Просто съм от

другата страна...

Важното е, че имам право на избор... Мога да вися, а мога и да скоча... Аз решавам... Това е свободата, всъщност - право на избор. Правото да решаваш. Аз го имам. Следователно съм свободен. Обмислям нещата... без да бързам... претеглям “за” и “против”... взимам решение... Всичко зависи от мене... Съдбата ми е в собствените ми ръце. Колко хора могат да се похвалят, че всичко зависи от тях?...

Краката отмаляват... Сърцето бие в ушите... Мозъкът пламва... Така е, някои не можаха да свикнат... Като че ли е по-човешко да ни хвърлят в старческите домове... Животът стана сложен, не могат вече да се грижат за старците... Пенсиите стигат за три дни... Ако не си депутат, въобще не можеш да преживееш... Децата ни не мислят като нас... И ние не мислим като тях...

Всяко семейство може да постъпи както желае... Може да изхвърли стареца през прозореца, а може и да не го изхвърли... Като моето семейство... Мене просто ме преместиха да живея от другата страна на прозореца...

Мечтата да летиш... Колко близко съм до нея... Малко хора са били така близко до своята мечта... Не се ли състои точно в това щастието - да постигнеш своята мечта?... Която е мечта и на цялото човечество... Големи думи... Нещата са по-прости - литваш и толкова... Не е нужна патетика... Стига прилагателни.... Съсипваме всяка работа с думи... Просто полетu... без да говориш... И мечтата ти ще се сбъдне... Така... Пусна се... А сега лети...

 

 Никола Анастасов -

вече на 84 години,

полита

Вечер след вечер, спектакъл след спектакъл.

“Кольо ще се оправи! Винаги е бил от тези, които оцеляват - казва неговият приятел Светослав Пеев, режисьор на пиесата “Лека форма...”. - Досега не е имал сериозни здравословни проблеми. Е, веднъж се обърна с колата и се потроши, но това беше. Оцеля. После счупи ребра - ама пак оцеля и игра, дори гипсиран.

 

Пак ще оцелее. Напук на лекарите се върна на сцената и игра.

Ама как игра!

Публиката избухна във френетични аплодисменти. Но той си знае как издържа тези тежки монолози. Ама ги изигра геройски, истински! На другия ден, когато му се обадих да го питам как е, звучеше по-бодро, по-жизнено. Сякаш сцената го беше заредила със своята енергия. Това е лекарството за него - театърът, сцената, приятелите. И, разбира се - пфубликата, която го обича от години и му е благодарна за таланта и за себеотдаването”.

“Знаехме, че Кольо Анастасов има някакъв здравословен проблем. Наложи се в две представления на пиесата “Лека форма на тежка депресия" бързо да го замести Вели Чаушев. Кольо до последния момент бе убеден, че ще излезе на сцената, но не успя”, научи “24 часа” от колеги на големия актьор от Сатиричния театър, когато той пропусна спектакли. Попитана, ъпругата му Мария Косева винаги е сдържана и казва, че всичко е спокойно.

“Диагнозата за нас е неясна, казват колегите му от трупата. Напоследък Кольо слабееше пред очите ни, сякаш нещо го ядеше отвътре. “Яж бе, човек, яж повече, взимай витамини”, казвахме му.

А той ни вика:

“Ям, ама не ми

 ми се лепи”,

разказват негови приятели. Свалил е 40 килограма... Казва, че просто не му се яде, не че не иска или не му е вкусно...

Никола Анастасов е от доайените на Сатиричния театър, от поколението на Парцалев, Калоянчев, Димитър Манчев, Татяна Лолова.

“В началото ни тръгна трудно. Понякога салонът беше празен, нямаше публика. Тогава ни пускаха да ходим на мач. Но постепенно Сатирата стана любима на цели поколения. Не знам как се живее без сцена. Никога не съм живял вън от нея. Малко се откъснах за два-три месеца - заради лечението, но иначе се чувствам разкошно тук. Ако не играя, безсмислен ми е животът. Какво друго да очаквам, животът ми е минал. Това, което ме държи, е да репетирам с колегите, да очаквам уречените часове, да се виждам с другите, да споделяме. Това е животът на актьора”, признава Анастасов.


Какво четем:

🔴 ВМРО внася закон за забрана на символите на радикалния салафитски ислям в България

🔴 Химн на България, изпълено от Свет - цигулка

🔴 Пещери, язовири и легенди на "входа" на Западните Родопи

Източник: 24 часа



Коментари



горе